Определение № 502 от 05.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 878/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Орбит металс“ЕООД,гр. София против решение №170 от 13.03.2023г. по т.д. №87/23г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба- „Еко чентер демолициони“ООД, регистрирано в Търговската камара на Югоизточна Сицилия, чрез пълномощника си – адв.Б. П. е на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.285 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв.Хр. М. е поддържал основание по чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК, като е поставил въпроса – „ Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им.“ Страната е заявила, че съдът не бил обсъдил твърденията й във въззивната жалба,че ЕЗП е недействителна и/или не е влязла в сила и не следва да се признава изпълнението й, като не обсъжда в тази връзка и представеното пред него – решение на съда в К. от 16.06.22г. Развита е пространно защитната теза, че щом възражението е прието от този съд, то последващия процес е исков и съответно разпореждането на СГС за издаване на изпълнителен лист следва да бъде обезсилено. Посочено е решение и определение на ВКС относно това, че процесът, иницииран с възражението, бил исков. В заключение е отбелязано, че съдът нарушил чл.12 и чл.235 ГПК като не разгледал тези доводи на страната. Направено е и оплакване, че съдът не бил взел под внимание и това, че част от представените документи били незаверени, като не дал указания за отстраняване на този недостатък. Изброени са редица актове на ВКС, като касаторът е цитирал части от тях, свързани със задълженията на възивния съд да обсъди събраните доказателства по спора. Поставен е въпросът – „ Каква е доказателствената стойност на документ представен на чужд език, който не е преведен на български език или е представен превод, но същият не е заверен от страната, която го представя и който първоинстанционният съд е приел по делото и не е указал на страната да представи превод, нито е назначил вещо лице за неговата проверка“. Страната е изброила съдебна практика, след като пространно е развила разбирането си за неправилност на изводите на състава, изведени от защитната й теза. Изброени са съдебни актове на ВКС като са възпроизведени и части от мотиви.на решение № 185/16г., ІІ т.о. Поставен е въпросът – „Приложим ли е чл.185 и чл.183 ГПК в специалното производство по привеждане в изпълнение на европейската заповед за плащане съгласно Регламент № 1896/06г.на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане и следва ли на основание чл.21,пар.2,б.“б“от Регламента, тълкуван във връзка с националното, българско законодателство, преводът да се легализира от лице, което е компетентно да извърши това в една от държавите членки. Представените копия от документи в това производство следва ли да се заверяват от страната, която ги представя.Препращането на чл.26от Регламента към националното законодателство е препращане само към специалните норми на ГПК, уреждащи производството по Регламента или е и към общите процесуални норми на ГПК.“ Отново пространно е развито оплакването на касатора, че според него били налични документи, представени на италиански език без превод и преводи без заверка на копията. Развито е пространно и защитното разбиране на страната в тази насока. Посочен е чл.280,ал.1, т.3 ГПК като лаконично е отбелязано, че по този въпрос нямало съдебна практика и е възпроизведен текста на част от нормата. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, правният въпрос е необходим елемент от преценката за допускане на решението до касационно обжалване. Същият съставлява общо основание, задължително се формулира от касатора и се извежда от решаващите мотиви на въззивния съд, обусловили постановения правен резултат- арг. т.1 ТРОСГТК № 1 / 01 г. С оглед така приетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на общото основание, първият поставен въпрос, като относим към производството по всяко дело, за да е релевантен предполага обосноваване от страна на касатора на това кои точно доказателства и доводи не е обсъдил въззивният съд и как това необсъждане се е отразило на постановения правен резултат. Страната в пояснението към въпроса не е развила доводи в тази насока, а е направила общо оплакване за неправилност на акта – основание по чл.281 ГПК, което се разглежда само ако бъде допуснато касационно обжалване но е ирелевантно към тази фаза на производството. Този извод се налага, поради това, че касаторът е поддържал доводи за необоснованост на решението, свързани с неправилност на фактическите и правни констатации, които обаче са свързани не с пропуск на съда да обсъди дадено доказателство или възражение. Посоченото в тази връзка е свързано изцяло с оплакването, че съставът не е възприел защитната му теза изведена от неговото тълкуване на Регламента и оплакванията му за нарушена процедура. Това оплакване, освен, че е неотносимо към доводите по отношение на релевантността на въпроса е и основано на фактически неверни твърдения, тъй като въззивният съд изрично и подробно е обсъдил приложимия Регламент, като противно на твърдението на страната е отчел, също така, изрично, че съгласно чл.12,ал.5 от Регламент 1896/06г. съдът издал ЕЗП осигурява връчването на заповедта в съответствие с националното си законодателство. Позовавайки се на практика на съда на ЕС, разясняваща минималните стандарти на връчване, на които следва да отговаря, съобразно същия Регламент, извършеното съобразно националното законодателство на Италия съобщаване на ЕЗП на касатора. Прието е, изрично също така, че при невръчване съобразно тези стандарти заповедта не влиза в сила, но защитата срещу такъв евентуален порок се осъществява пред съда, издал ЕЗП. Т.е. ЕЗП може да бъде призната за недействителна, поради ненадлежно връчване само по реда на националното законодателство на държавата – членка, която я е постановила / в каквато насока в случая са налице данни, за това, че искането за спиране на процесната заповед, респ. обезпечаване на изпълнението е било отхвърлено от съда в К. /. Т.е., факта / в това число и посоченото от касатора решение на съда в К./ е обсъден, но правните изводи във връзка, с които липсва правен въпрос, не са засегнати от страната. Без правно значение е и соченото решение № 129/02.02.2021г. на ВКС, І т.о. тъй като, то третира различна от настоящата хипотеза, а именно такава на разглеждане на иск по реда на чл.626 ГПК и неговия характер, съобразно българското национално законодателство – вида на иска, с оглед общия израз, използван от чл.12,ал.4,б.“в“ на Регламент № 1896/06, а именно „ редовен граждански процес“, с оглед което е и произнасянето във връзка с пренасяне производството по установеност на вземането пред българския съд, като съд на държавата- членка по произход. Цитираното определение на ПАС / в същия смисъл на решението на ВКС, обсъдено по-горе/ не съставлява съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1 т.1 -3 ГПК, а освен това и съдържателно е ирелевантно. Вторият поставен въпрос също е общ и необоснован във връзка с конкретния спор, респективно с решаващ извод на състава, обусловил постановения правен резултат. Този извод се налага поради това, че същия е обоснован с общото оплакване, че „ по-голямата част от представените документи“били на италианскии език, без превод, а тези които имали превод не били заверени. Страната е възпроизвела буквално оплакванията от касационната жалба, с конкретни оплаквания относно приетото от състава, че няма изискване в приложимия Регламент за превод на Декларацията за изпълняемост и на ЕЗП, тъй като такова изискване липсва и в чл.627 ГПК. Тези оплаквания не обосновават релевантност на въпроса, тъй като съдържателно се основават на фактически неверни данни – съдът е приел, а това е видно от данните по делото, че необходимите по Регламент документи са били надлежно представени на италиански език / на езика на държавата по произход, която е издала ЕЗП, надлежно подписани и с поставен печат т.е. оригинален препис, както и с превод на български език / генериран от европейския портал за ел. правосъдие“/, удовлетворяващ изискванията на чл.21,б.“б“ от Регламент №1896/06г.Изрично е обсъдено и това, че чл.185 ГПК не намира приложение в случая, тъй като е относим спрямо представени по спора доказателства, докато в случая изискуемите документи по Регламента нямат характера на такива доказателства, тъй като съставляват изрично посочено в чл.404 ГПК изпълнително основание, спрямо което има специфични изисквания, подчинени на друг специален нормативен акт, а не на общото българско процесуално право. Извън това, че така поставения въпрос не е съобразен с тези решаващи мотиви, съдържателно същия предполага оплакване за неправилност на изводите на съда. Ирелевантност на въпроса се извежда още и от това, че доколкото страните не спорят по типичното / типизирано по установен образец/ съдържание на ЕЗП, то липсва и обосноваване на това как разглеждането на този въпрос би променило постановения правен резултат т.е. как този въпрос рефлектира върху решаващите мотиви на състава, изрично посочващи, че изискуемите документи не са приравнени на представени доказателства, спрямо които се прилагат установените процесуални правила на общия исков процес, регламентиран от ГПК. Не съставлява валидно въведено общо основание и третия поставен въпрос, който по своето същество е оплакване за неправилност на акта квалифициран по чл.281 ГПК и поради това неотносим към тази фаза на касационното производство, а освен това преповтаря оплакванията, свързани с предишния въпрос, включително и с повторното буквално възпроизвеждане на оплакванията в касационната жалба. Извън това, липсва и обосноваване на допълнителния критерий съобразно дефинитивната му определеност с т.4 ТРОСГТК № 1 /09г., като оплакванията за неправилност, както и защитното разбиране на касатора не могат да покрият критериите на поддържаното допълнително основание. С оглед така депозираното изложение, не се обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване. На основание чл.78,ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите и установени разноски за процесуално представителство от едни адвокат в размер на 3200евро. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение