Определение № 5801 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5053/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Чинков пропърти“ ЕАД, чрез адв. Владикин, срещу определение № 591 от 23.04.2026 г., постановено по адм. дело № 165/2026 г. по описа на Административен съд – Габрово. В частната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на определението, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е ограничил предмета на съдебния контрол, като е приел липса на правен интерес за оспорване на плана в неговата цялост. Навеждат се твърдения, че подробният устройствен план представлява единен и неделим административен акт, поради което съдебният контрол не може да бъде ограничен само до частта, засягаща конкретния имот на жалбоподателя. Излагат се и съображения за неизпълнение на задължителните указания, дадени с решение № 4051/14.04.2026 г. по адм. дело № 7894/2025 г. по описа на Върховния административен съд. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Общински съвет – Габрово, в срока по чл. 232 АПК, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли тя да бъде отхвърлена, а обжалваното определение, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, Второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Пред Административен съд – Габрово е оспорено решение № 172 от 29.08.2024 г. на Общински съвет – Габрово, в частта, в която на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА, чл. 129, ал. 1 ЗУТ, чл. 21, ал. 7 Закона за общинската собственост, във връзка с чл. 21, ал. 1, от с.з. и чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ е одобрен Подробен устройствен план – План за регулация /ПУП – ПЗР/ за частично изменение на застроителен и регулационен план на уличната регулация на улица с о.т. 221-222-223-224-225-226-287-288 по плана гр. Габрово, кв. Тлъчници, V ч., VI ч. С обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че „Чинков пропърти“ ЕАД не обосновава правен интерес от оспорване на решението в цялост и е определил предмета на спора, а именно: решение № 172 от 29.08.2024 г. по протокол № 12 от 29.08.2024 г. на Общински съвет – Габрово, с което е одобрен ПУП – ПЗР за частично изменение на застроителен и регулационен план на гр. Габрово, кв. Тлъчници, V и VI ч. на улична регулация на улица с о.т. 221-222-223-224-225-226-287-288, в частта засягаща поземлен имот с идентификатор 14218.508.386 по КККР гр. Габрово. Оставил е без разглеждане жалбата на „Чинков пропърти“ ЕАД в останалата част, с която се оспорва решение № 172 от 29.08.2024 г. на Общински съвет - Габрово изцяло като нищожно и като незаконосъобразно и е прекратил производството по адм. дело № 165/ 2026 г. на Административен съд - Габрово в тази част. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че „Чинков пропърти“ ЕАД има качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ единствено по отношение на поземлен имот с идентификатор 14218.508.386 по КККР на гр. Габрово, доколкото дружеството е установило права само върху този имот. Съдът е счел, че правният интерес при оспорване на подробен устройствен план е ограничен до частта от плана, с която непосредствено се засяга собственият недвижим имот на жалбоподателя. В мотивите си съдът е посочил, че дружеството не твърди и не доказва да е собственик или носител на ограничени вещни права върху други имоти, предмет на процесния ПУП, поради което не разполага с процесуална легитимация да оспорва административния акт извън частта, касаеща ПИ с идентификатор 14218.508.386. Съдът е приел, че правото на жалба не произтича от обстоятелството, че подробният устройствен план представлява единен административен акт, а от наличието на лично, пряко и непосредствено засягане по смисъла на чл. 131 ЗУТ. Не е възприето възражението на жалбоподателя, че планът следва да бъде предмет на съдебен контрол в неговата цялост поради това, че е „единен и неделим“. Според съда единството на административния акт не води автоматично до възникване на правен интерес за оспорване на всички негови части, включително и по отношение на имоти, за които жалбоподателят няма никакви вещни права или пряко засягане. Съдът е приел още, че разпоредбата на чл. 218, ал. 3, изречение второ ЗУТ, която допуска оспорване на плана в неговата цялост, е неприложима в случая, тъй като процесният ПУП не е одобрен по реда на чл. 16 ЗУТ, а представлява частично изменение на действащ регулационен план по чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Прието е също, че с процесното изменение на уличната регулация се намалява широчината на предвидената улица и съответно се намалява площта от ПИ 14218.508.386, предвидена за евентуално отчуждаване, поради което изменението засяга единствено конкретния имот на жалбоподателя и то в по-ограничен обем спрямо действащия план. Въз основа на тези съображения първоинстанционният съд е определил предмета на делото единствено до частта от решение № 172/29.08.2024 г. на Общински съвет – Габрово, която засяга ПИ с идентификатор 14218.508.386, оставил е без разглеждане жалбата в останалата ѝ част и е прекратил производството по делото относно оспорването на ПУП в неговата цялост. Така постановеното определение е правилно. Наличието на правен интерес от оспорване е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата и за съществуване правото на съдебно производство по аргумент на чл. 159, т. 4 АПК, за която съдът следи служебно, като липсата й води до недопустимост на оспорването. За производството по одобряване на подробни устройствени планове и техните изменения с разпоредбата на чл. 131 ЗУТ са лимитативно определени заинтересованите лица. Като цитираната норма изрично, изчерпателно и конкретно определя кръгът им. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че за частния жалбоподател, в качеството му на собственик на поземлен имот с идентификатор 14218.508.386 по КККР на гр. Габрово, не е налице правен интерес да оспорва решението на Общински съвет – Габрово в цялост, тъй като същият не е от кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 131, ал. 1, във вр. с ал. 2 ЗУТ. Цитираната разпоредба очертава кръга на заинтересованите лица, за които законодателят признава право на жалба срещу индивидуалните административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, какъвто акт е процесната заповед. Съгласно чл. 131, ал. 1 ЗУТ заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В съответствие с разпоредбата на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ, непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са: имотите - предмет на самия план; съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. В процесния случай безспорно се установява от приетите по делото писмени доказателства, че частният жалбоподател обосновава правния си интерес от оспорване като собственик на идеални части от ПИ с идентификатор 14218.508.386 по КККР на гр. Габрово. Следователно същият разполага с правен интерес от оспорване на решението само в частта, с която процесният ПУП непосредствено засяга притежавания от него имот. По делото липсват твърдения и доказателства дружеството да е собственик или носител на ограничени вещни права върху други имоти, включени в обхвата на процесния ПУП, нито наличие на друга хипотеза по чл. 131, ал. 2 ЗУТ, обосноваваща правен интерес от оспорване на плана извън частта, касаеща ПИ с идентификатор 14218.508.386. Правният интерес при съдебното оспорване на ПУП се определя от непосредственото засягане по смисъла на чл. 131 ЗУТ, а не от общото действие на устройствените предвиждания. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд относно неприложимостта на чл. 218, ал. 3, изречение второ ЗУТ. Разпоредбата предвижда възможност за оспорване на плана в неговата цялост единствено в хипотезите на планове по чл. 16 ЗУТ, какъвто процесният ПУП безспорно не е. Не се споделят възраженията за неизпълнение на задължителните указания, дадени с решение № 4051/14.04.2026 г. по адм. дело № 7894/2025 г. по описа на ВАС. От съдържанието на касационното решение се установява, че Върховният административен съд е отменил предходния съдебен акт поради неправилна преценка относно доказателствата и мотивите за изменението на плана, както и поради липса на достатъчно данни относно легитимацията на конституираните заинтересовани лица. В решението не са дадени задължителни указания относно обхвата на правния интерес на „Чинков пропърти“ ЕАД, нито е прието, че дружеството разполага с процесуална легитимация да оспорва плана в неговата цялост. Поради това не може да се приеме, че с постановяване на обжалваното определение първоинстанционният съд е действал в противоречие със задължителните указания на касационната инстанция. С оглед гореизложеното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в полза на Общински съвет - Габрово следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, доколкото ответникът по частната жалба се представлява от юрисконсулт, който представя писмено възражение по частната жалба, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащане на правната помощ, разноските следва да бъдат определени в предвидения минимален размер от 40,90 евро (равностойността на 80 лева). По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,