Определение № 4954 от 15.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4132/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.1 от ГПК и сл. Образувано е по частна касационна жалба на Народното събрание на Република България, пл. „К. А. .“ №., представлявано по пълномощие от юрк. М. Г., срещу определение № 2866/01.06.2026 г., постановено по к.гр.д.№ 1172/2026 г., IV г.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане касационна жалба на Народното събрание на Република България срещу решение № 443/03.11.2025 г. по в.гр.д.№ 602/2025 г. по описа на Окръжен съд – Русе. Частният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на обжалваното определение, основани на доводи, че цената на предявения иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД обуславя достъп до касационно обжалване. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на Върховния касационен съд. В законоустановения срок насрещната страна по частната жалба – Р. Е. С., с ЕГН – [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх.., ет.., ап.., действаща чрез пълномощника си адв. Н. М., е подала отговор, с който е оспорила жалбата като неоснователна. Развила е съображения за правилност на обжалваното определение, обосновани с доводите, че предмет на разглеждане в производството по в.гр.д.№ 602/2025 г. по описа на Окръжен съд – Русе са били не един, а няколко иска за неоснователно обогатяване, с цена на всеки от исковете под 5000 лева. Заявено е искане за потвърждаване на определение № 2866/01.06.2026 г., постановено по к.гр.д.№ 1172/2026 г. Р. Е. С., действаща чрез пълномощника си адв. Н. М., е подала частна касационна жалба срещу определение № 3977/21.07.2026 г., постановено по к.гр.д.№ 1172/2026 г., IV г.о. на ВКС, с което на основание чл.78, ал.5 от ГПК са намалени присъдените й разноски за адвокатско възнаграждение от 500 евро на 250 евро. В жалбата си Р. Е. С. е изложила оплаквания за недопустимост на обжалваното определение, основани на доводи за постановяването му при допуснато съществено нарушение на принципа на диспозитивното начало. Изложени са и оплаквания за неправилност на съдебния акт, основани на доводи за извършена от съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд неправилна преценка на действителната фактическа и правна сложност на делото и на обема на извършената от адвоката работа, послужила за обосноваване на извода за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Излагат се съображения, че при преценка за прекомерността на заплатеното възнаграждение в размер на 500 евро следва да бъдат взети предвид и извършените от адв. Н. М. процесуални действия по подаване на отговор на частната касационна жалба срещу определение № 2866/01.06.2026 г., постановено по к.гр.д.№ 1172/2026 г., IV г.о. на ВКС и по изготвянето на частна жалба срещу определение № 3977/21.07.2026 г., постановено по к.гр.д.№ 1172/2026 г., IV г.о. на ВКС. Претендира се отмяната на определение № 3977/21.07.2026 г., правилно определяне на дължимото на ответницата по касационната жалба възнаграждение и осъждането на Народното събрание да го заплати. В законоустановения срок Народното събрание на Република България не е подало отговор на тази частна касационна жалба. По частната касационна жалба срещу определение № 2866/01.06.2026 г.: Частната касационна жалба е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна, в предвидения в закона срок за обжалване, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество съдът намери жалбата за неоснователна, а съображенията за това са следните: С исковата си молба Народното събрание на Република България е предявило срещу Р. Е. С. искове по чл.59, ал.1 от ЗЗД за присъждане на сума в размер на 5974 лева – главница и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на 174,96 лева. Искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД е бил основан на твърдения за неоснователно обогатяване на ответницата за сметка на ищеца поради използването без основание на недвижим имот от мандатния фонд на Народното събрание на Република България, както и поради заплатени от Народното събрание суми за потребени електроенергия, В и К и топлофикационни услуги, и за разходи по ЗУЕС за управление и поддръжка на етажната собственост, дължими за периода от време, в който Р. Е. С. е ползвала недвижимият имот без основание. Претендирано е присъждане на сумата от 845,13 лева, за периода от 18.02.2023 г. до 24.04.2023 г. ответницата е ползвала недвижимия имот от мандатния фонд на Народното събрание без основание; на сумата от 10,92 лева, която Народното събрание е заплатило на „Е. Пр.“ ЕАД за потребена в периода 18.02.2023 г. до 24.04.2023 г. електроенергия; на сумата от 4423,22 лева, която Народното събрание е заплатило на „Т. С.“ ЕАД за потребената топлоенергия за м. 04.2023 г. и дължимата за изравняване на потребеното и отчетено количество топлоенергия сума; на сумата от 607,75 лева, която Народното събрание е заплатило на „С. в.“ АД за предоставените в периода от 23.02.2023 г. до 24.04.2023 г. В и К услуги, и сумата от 146 лева, която Народното събрание е заплатило на професионалния управител на етажната собственост, в която се намира жилището от мандатния фонд на Народното събрание, за дължимите за периода от м.януари 2023 г. до м. април 2023 г. режийни разходи. Изложените от ищеца обстоятелства, на които е основал иска си, обуславят извод, че с исковата си молба Народното събрание на Република България е предявило няколко кумулативно обективно съединени иска с правно основание по чл.59, ал.1 от ЗЗД, а не един иск. Това е така, т.к. се твърди различните по размер посочени по-горе суми, с които Р. Е. С. се е обогатила за сметка на ищеца, да произтичат от различни правопораждащи факти. Цената на нито един от обективно съединените искове не покрива критерия на чл.280, ал.3 т.1 от ГПК за допустимост на касационно обжалване на решението, т.к. всеки от исковете е с цена под 5000 лв. Поради това обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане подадената от Народното събрание на Република България касационна жалба срещу въззивното решение, постановено от Окръжен съд – Русе, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. По частната касационна жалба срещу определение № 3977/21.07.2026 г.: Частната касационна жалба е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна, в предвидения в закона срок за обжалване, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество съдът я намери за неоснователна, а съображенията за това са следните: След като е постановил определението си, с което е оставил без разглеждане касационната жалба на Народното събрание на Република България, съставът на Четвърто гражданско отделение на ВКС е разгледал по реда на чл.248 от ГПК обективираното в подадената срещу определение № 2866/01.06.2026 г. частна касационна жалба възражение за прекомерност на заплатеното от Р. Е. С. за защита срещу подадената от Народното събрание касационна жалба адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро, което й е било присъдено като разноски. Съдът е приел, че същото се явява прекомерно с оглед на предвидените в чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата критерии, като е намалил присъдените в полза на Р. Е. С. разноски за платено адвокатско възнаграждение на 250 евро. Оплакването за недопустимост на определение № 3977/21.07.2026 г. е неоснователно, т.к. постановилият го състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС не се е произнесъл в нарушение на принципа на диспозитивното начало, закрепен в разпоредбата на чл.6 от ГПК. В частната касационна жалба се съдържа възражение на Народното събрание на Република България по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, за основателността на което страната е изложила своите мотиви. Макар разглеждането на възражението Народното събрание да е поставило под условието определение № 2866/01.06.2026 г. да бъде потвърдено, то това условие не следва да се тълкува буквално, а да се имат предвид всички случаи, в които съдът ще следва да присъди разноски на Р. Е. С. за защитата й срещу подадената от Народното събрание касационна жалба. Такъв би бил и случаят, в който жалбата бива оставена без разглеждане, както и случаят, в който дори и след евентуална отмяна на определение № 2866/01.06.2026 г., постановеното от Окръжен съд – Русе решение не бъде допуснато до касационно обжалване в производството по чл.288 от ГПК. Доколкото селективната фаза на касационното производство по допускане на касационно обжалване се развива в закрито заседание без участието на страните, следва да се приеме, че всяко писмено изявление на страна, направено в рамките на тази фаза на процеса и обективиращо нейно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна за защитата й в касационното производство, следва да бъде разгледано от съда на основание чл.81 от ГПК. Неоснователни са и оплакванията за неправилност на обжалваното определение № 3977/21.07.2026 г., тъй като при постановяването му съдът е извършил предвидената в закона преценка за прекомерност на заплатеното от Р. Е. С. адвокатско възнаграждение като е приложил законоустановените критерии – ниският материален интерес на касационното дело, много ниската му фактическа и правна сложност, и обемът на относимата част от извършената от адвоката работа за защита в касационното производство, предвид приключването на делото с определение за недопустимост на касационната жалба. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно договорът за правна защита и съдействие от 10.03.2026 г., приложен към изготвения от адв. Н. М. отговор на касационната жалба, заплатеното от Р. Е. С. адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро е за изготвяне на отговор на касационна жалба и процесуално представителство пред ВКС. Тъй като касационното производство е приключило с определение, с което касационната жалба е оставена без разглеждане, то при преценката за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение като примерен ориентир за справедливия размер на цената на адвокатския труд следва да се вземе размерът на адвокатското възнаграждение, изчислен по реда на чл.9, ал.3 от Наредбата за размерите на адвокатските възнаграждения, а именно 337 евро. Разпоредбите на чл.9, ал.3 и чл.7 от Наредбата за размерите на адвокатските възнаграждения обаче остойностяват адвокатския труд единствено на база защитавания материален интерес. Материалният интерес /засегнатия интерес/ е само един от критериите, предвидени в чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата, за преценка на справедливия и обоснован размер на адвокатското възнаграждение при разглеждането на възражение по чл.78, ал.5 от ГПК. Друг предвиден в закона критерий е фактическата и правна сложност на случая, а както вече бе посочено по-горе в мотивите, в настоящият случай касационното производство по жалбата на Народното събрание срещу решението на Окръжен съд – Русе се характеризира с много ниска фактическа и правна сложност. Условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им са отчетени от постановилият обжалваното определение състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС, като в тази връзка съдът е посочил, че адв. М. е била упълномощена от Р. Е. С. още от първата съдебна инстанция и още оттогава адвокатът познава делото, както и че за изготвянето на отговора на касационната жалба адв. М. е разполагала с предвидения в закона едномесечен срок. Отчетена е и квалификацията, опита и специализацията на адвоката, а именно най-малко петгодишен стаж. Неоснователно е искането в частната жалба при преценка за прекомерността на заплатеното възнаграждение в размер на 500 евро да бъдат взети предвид и извършените от адв. М. процесуални действия по подаване на отговор на касационната частна жалба срещу определение № 2866/01.06.2026 г. и по изготвянето на частна жалба срещу определение № 3977/21.07.2026 г. В настоящото производство съдът извършва преценка за правилност на изводите на предходния състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС, касаещи прекомерността на адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди като разноски в касационното производство по к.гр.д.№ 1172/2026 г., IV г.о. на ВКС. Последващо извършени от адвоката в други съдебни производства процесуални действия за защита на страната не могат да бъдат взети предвид при преценката на обективираната в определение № 3977/21.07.2026 г. воля на съда за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. В обобщение следва изводът, че за направените разноски за платено адвокатско възнаграждение Р. Е. С. следва да бъде възмездена със сума по-ниска от 337 евро, а след отчитане на всички критерии по чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата следва извод, че присъдената й сума от 250 евро отразява адекватно справедливия размер на разноските за адвокатско възнаграждение, които й се следват за защитата срещу подадената от Народното събрание касационна жалба. По изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съставът на Четвърто отделение на Гражданска колегия на Върховния касационен съд