Определение № 82 от 10.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 864/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е касационна жалба на ответника „Ноубъл хаус“ ЕООД срещу решение № 102 от 19.02.2024 г. по т. д. № 7/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 909 от 12.07.2023 г. по т. д. № 862/2022 г. по описа на Софийския градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от ответника „Ноубъл хаус“ ЕООД срещу ищеца „Виктория Транс - 2007“ ЕООД насрещни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 92 176,14 лв., представляваща претендирано обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на сключения между тях договор от 01.02.2022 г., и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 176,38 лв. - законна лихва за забавено изпълнение на главния дълг за периода 29.03.2022 г. - 21.06.2022 г., и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно предвид постановяването му при нарушение на основни принципи на граждански процес и при явно противоречие между изложените мотиви и постановен краен резултат за отхвърляне на насрещните искове като неоснователни. Оспорва фактическия извод на въззивния съд, че страните са уговорили маршрут на извозване през [улица], като поддържа, че за това обстоятелство няма нито едно събрано по делото доказателство. Добавя, че дори да е налице съгласие в този смисъл, то изпълнителят е бил длъжен веднага да уведоми на основание чл. 260 ЗЗД възложителя, че указания начин на изпълнение на работата не отговаря на технологичните правила, което не е сторил. Сочи, че решението е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 155 ГПК, като съдът не е изпълнил задължението си да съобщи на страните, че приема сочените в решението като общоизвестни факти за такива. Оспорва като противни на процесуалния закон и преписката по делото изводите на въззивния съд, че сезиралият го иск е основан само на едно твърдяно нарушение – неспазен указан на изпълнителя маршрут, като поддържа, че още в исковата молба е посочено задължението на изпълнителя по чл. 5 от договора да спазва всички технологични и други документи, свързани с извършваната от него дейност. Подчертава, че съдът е бил длъжен служебно да подведе предявената претенция под правилната правна норма, но е следвало и да изпълни задълженията си да укаже на страните, че имат право да направят искания и ангажират доказателства във връзка с променената квалификация на иска, което не е сторил. По тези доводи моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което насрещните му искове да бъдат изцяло уважени. Претендира присъждане на разноски.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Длъжен ли е съдът да съобщи на страните, преди да постанови решението си, общоизвестните и служебно известните обстоятелства, които ще вземе предвид при постановяване на решението си?

2. Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе извън рамките на въззивната жалба и да влошава положението на жалбоподателя при липса на въззивна жалба от останалите страни?

3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, както и всички твърдения и възражения на страните?

4. Следва ли изпълнителят по договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД, като професионалист в областта, да положи необходимата грижа на добрия търговец по смисъла на чл. 302 ТЗ и да предотврати настъпването на вреди за възложителя?

5. Следва ли съдът да извърши тълкуване на договорните клаузи относно правата и задълженията на страните по него и да установи действителната обща воля по правилата на чл. 20 ЗЗД, когато от клаузите на договора не може да се установи точното съдържание на престацията, която дължи някоя от страните?

Поддържа, че решението е очевидно неправилно, с което обосновава искането си да бъде допуснато до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

С депозиран в срок писмен отговор ответникът по касация, „Виктория транс – 2007“ ЕООД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че сезиралата го претенция по предявения насрещен иск за заплащане на сумата 92 176,14 лв. като обезщетение за търпени имуществени вреди е основана на твърдяно неизпълнение на договорно задължение по процесния договор от 01.02.2022 г. от изпълнителя „Виктория транс – 2007“ ЕООД, изразяващо се в неспазване на уговорен между страните маршрут, по който е следвало да извозва земните маси и строителни отпадъци от процесния обект в [населено място], а именно: [улица]- [улица]- [улица]- [улица]- [улица]- площадка на разтоварище в м. „Нови Силози“, вследствие на което се стигнало до нарушаване на целостта на общински път - [улица], за който след предписание на общинските власти ответникът „Ноубъл хаус“ ЕООД извършил разходи за възстановяването му в размер на 92 176,14 лв. Подчертал е, че така описаното с насрещната искова молба фактическото основание очертава обхвата на търсената съдебната защита - иск за вреди от твърдяно конкретно неизпълнение на договора. Изтъкнал е, че съобразно волята на ищеца по насрещната искова молба не е предявен иск за друго неизпълнение на същия договор, нито иск за неоснователно обогатяване, деликтен или регресен иск.

При така очертания предмет на делото е счел, че между страните не се спори, а и от събраните доказателства, подробно обсъдени от съда поотделно и в тяхната съвкупност, се установява, че: 1) ответникът „Ноубъл хаус“ ЕООД е възложител /инвеститор/ и строител на обект „жилищна сграда“ в [населено място], район „Студентски“, УПИ Х-1909, м. „Малинова долина“ от 1-ва до 6-та част, ПИ с идентификатор 68134.1609.6165 по КККР, въз основа на разрешение за строеж № 95/11.11.2021 г., издадено от гл. архитект на район „Студентски“ - СО; 2) за извозването на земните маси и строителни отпадъци от същия обект и по повод подадено от ответника заявление е било издадено направление № РСТ21-ГР94-2252-4/09.12.2021 г. от гл. архитект на район „Студентски“ - СО, с което се разрешава на „Алвер строй СМ“ ЕООД, притежаващ разрешение по решение № 12-РД-1041-03/04.05.2020 г., и въз основа на договор от 23.11.2021 г., сключен с „Ноубъл хаус“ ЕООД, да транспортира от процесния обект строителни отпадъци и земни маси по маршрут: [улица]- „Околовръстен път“ - [улица]-[жк], м. „Долчето“ - площадка, стопанисвана от „МК Инженеринг 2002“ ЕООД; 3) впоследствие за същата транспортна дейност между страните е бил сключен процесният договор от 01.02.2022 г., с който ответникът е възложил, а ищецът „Виктория транс 2007“ ЕООД е приел да изпълни срещу възнаграждение следните работи: изкопи, насипи и извозване на строителни отпадъци с товарни автомобили и услуги с пътно-строителни машини за същия обект; 4) в договора е уговорено, че товарът следва да е съобразен с разрешителното за транспорт на изпълнителя /чл. 2/, и че изпълнителят е длъжен да изпълни качествено и в срок възложената му работа, като спазва всички технологични и други нормативни документи, свързани с нейното естество /чл. 5, ал. 1/; 5) по повод на сигнали на граждани, живущи в същия район, е била извършена проверка от общински служители, която е установила в констативен протокол от 12.02.2022 г. редица нередности на процесния обект - липса на технически ръководител, на строителна документация на обекта, както и неспазване на указанията в направлението за маршрут по отношение на личността на превозвача, като е наредено да се спрат строителните работи до отстраняване на нередностите в документацията и организацията; 6) с предписание № РСТ21-ГР94-2252/21.02.2022 г. на кмета на район „Студентски“ - СО на ответника „Ноубъл хаус“ ЕООД е наредено да изпълни редица дейности, измежду които да организира незабавното възстановяване на [улица], като се възстанови товароносимостта на компрометираните участъци; 7) впоследствие посочената улица е била възстановена.

Определил е като спорни по делото въпросите: 1) кой маршрут е използвал ищеца при изпълнението на процесния договор; 2) дали уврежданията на настилката на [улица]се дължат на дейността на ищеца; 3) дали за възстановяването на улицата са били извършени разходи от ответника и в какъв размер; 4) дали ищецът носи отговорност спрямо ответника за уврежданията на общинския път.

Посочил е, че съобразно приложимата нормативна уредба - Закон за управление на отпадъците, отговорността за изпълнение на задълженията по тяхното събиране, транспортиране и предаване за третиране е възложена на първоначалния причинител, който при строителни работи е възложителят на същите - чл. 10 и чл. 11а ЗУО. Позовал се е и на приетата от Столична [община] за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на СО, приета с решение № 364 на СОС по протокол № 84/25.06.2015 г., изм. и доп., и обобщил, че нормативната уредба изисква при извършване на строежи като процесния, строителните отпадъци и земните маси да се транспортират по предварително одобрен от общинските власти маршрут от обекта до съответното депо от лицензирана за тази дейност транспортна фирма, като заявлението за издаване на направлението се подава от възложителя /инвеститора/ на строежа, а не от транспортната фирма.

Счел е, че за процесния строеж е имало издадено по заявление на „Ноубъл хаус“ ЕООД направление № РСТ21-ГР94-2252-4/09.12.2021 г. от гл. архитект на район „Студентски“ - СО, с което е било разрешено на транспортната фирма „Алвер строй СМ“ ЕООД, да транспортира от процесния обект строителни отпадъци и земни маси по маршрут: [улица]- „Околовръстен път“ - [улица]-[жк], м. „Долчето“ - площадка, стопанисвана от „МК Инженеринг 2002“ ЕООД, но подчертал, че в насрещната искова молба „Ноубъл хаус“ ЕООД не е изложил твърдения, че „Виктория транс 2007“ ЕООД като изпълнител по договора е нарушил това направление и установения в него маршрут /макар и издадено в полза на друга транспортна фирма/, а претенцията му е основана на различни факти - че бил нарушен уговорен между страните друг маршрут за извозване: [улица]- [улица]- [улица]- [улица]- [улица]- площадка на разтоварище в м. „Нови Силози“. Посочил е, че конкретните фактически твърдения, на които „Ноубъл хаус“ ЕООД е основал претенцията си по насрещния иск, са, че именно защото не бил спазен така уговореният маршрут, то камионите на ищеца преминавали през [улица], вследствие на което се стигнало до нарушаване на целостта и увреждане на този общински път. Изтъкнал е, че тези твърдени факти очертават основанието на насрещния иск, извън което съдът не може да излиза, поради което извън основанието на иска са обстоятелствата досежно спазването на маршрута по издаденото от гл. архитект на район „Студентски“ - СО направление.

Приел е, че е ноторно известно, че[жк]в [населено място] се намира /е заключен/ между две големи софийски пътни артерии - южната дъга на „Околовръстен път“ и [улица], както и че е видно от всяка карта на района, вкл. и общодостъпни такива в интернет, че процесната [улица]е с излаз на север - към [улица]. Добавил е, че [улица]е единственият възможен излаз към [улица]от процесния строеж, което обстоятелство е приел, че е изтъкнато в показанията и на двамата разпитани в първата инстанция свидетели, поради което го е счел за категорично установено. Посочил е, че при тези факти е невъзможно камионите на изпълнителя да са се движили по [улица]/и така да са увредили пътя/, но да не са излизали на [улица]според уговорения /по твърдения на ищеца по насрещните искове/ маршрут. Подчертал е, че движението по „Инж. С. С.“ е единственият възможен начин за изпълнение на маршрута, за който ищецът по насрещните искове – „Ноубъл хаус“ ЕООД, твърди, че е бил уговорен между страните. Обобщил е, че движението на камионите на ищеца по тази улица е в точно изпълнение на уговорения между страните маршрут. Счел е последното за достатъчно, за бъде приет насрещният иск за неоснователен при съобразяване на въведените в насрещната искова молба твърдения, а именно, че търпените вреди, чиято обезвреда се претендира, са в резултат неизпълнение от изпълнителя на поетото задължение и дадени му указания от възложителя да извозва земната маса по маршрута: [улица]- [улица]- [улица]- [улица]- [улица]- площадка на разтоварище в м. „Нови Силози“. Изтъкнал е, че след като именно уговореният маршрут, съобразно твърденията по насрещната искова молба, предполага движение по [улица], то няма как същото да е нарушение на уговореното между страните, или липсва твърдяното договорно нарушение, а друго не се твърди.

Добавил е, че самите твърдения на ищеца по насрещния иск, че уговореният между страните маршрут е бил горепосоченият, а той неизбежно предполага движение по [улица], са равнозначни на признание на факта, че този маршрут е използван по волята /по нареждане/ на самия ответник. Счел е, че това се потвърждава и от показанията на свидетеля С. В., според който използването на въпросната улица е извършено като единствена възможност и по нареждане на представителите на ответника, поради което е приел, че ответникът не може да се позовава на неизпълнение на процесния договор, тъй като, дори и да има такова, то се дължи на негови нареждания спрямо служителите на ищеца. Допълнил е, че отговорност спрямо собственика на увредения общински път носи само „Ноубъл хаус“ ЕООД по реда на чл. 49 ЗЗД, но неговите нареждания спрямо изпълнителя на транспорта оневиняват последния в отношенията с възложителя. Посочил е, че макар да е извън предмета на иска, следва да бъде подчертано, че задължение на ответника е било да изпълни административната процедура по чл. 58 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на СО, като заяви и осигури издаване на направление от общинските власти, в което да бъде утвърден за допустим маршрута, за който се твърди, че е бил уговорен между страните. Счел е, че ответникът по насрещните искове - „Виктория транс – 2007“ ЕООД, не носи подобна отговорност, а спрямо възложителя той отговаря само в рамките на сключения между тях договор, който не се установява да е нарушил по твърдения с исковата молба начин.

По тези мотиви е приел, че макар да са доказани по делото извършените от „Ноубъл хаус“ ЕООД разходи за възстановяването на пътя в размер на заплатените такива по договора от 18.02.2022 г. с „БГ Нова инженеринг“ ЕООД, то липсва причина за претендиране на тези суми от „Виктория транс – 2007“ ЕООД на посоченото в насрещната искова молба договорно основание, и потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната част, с която насрещните искове са отхвърлени като неоснователни.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Първият от поставените от касатора въпроси, макар да е обсъждан от въззивния съд, не е единствено обусловил изводите му, доколкото съдът е приел, че сочените като „ноторно“ известни и установими от достъпни в интернет карти обстоятелства, се установяват по категоричен начин и от събраните по делото гласни доказателства при разпита на свидетелите Б. К. и С. В.. В този смисъл, какъвто и отговор да бъде даден на поставения въпрос, същият не би бил от значение за правилното разрешаване на спора между страните, доколкото изводите на съда не са основани само на счетените от последния за общоизвестни факти, но и на събраните по делото гласни доказателства.

Вторият въпрос не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, нито настоящият състав на съда приема във връзка с поддържаните в изложението към същия оплаквания, че е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК. Въззивният съд се е произнесъл в пределите на сезиралата го въззивна жалба, като е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната му част. Произнасянето е допустимо - при надлежно сезиране, като съдът не е влошил положението на жалбоподателя, а то е останало същото – насрещните му искове са изцяло отхвърлени.

Третият поставен от касатора процесуален въпрос касае правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото. Същите са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в практиката на ВКС по множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения. Съгласно утвърдената практика на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени, в който смисъл са разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК.

Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС, включително задължителната по ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд се е съобразил с доводите на страните по депозираната въззивна жалба и писмен отговор, извършил е самостоятелна преценка на повдигнатите като спорни с последните обстоятелства, очертал е предмета на делото и отделил спорните от безспорните обстоятелства. Счел е, че се касае за предявен иск за обезщетение за неизпълнение на конкретно договорно задължение – неспазване от изпълнителя на указан му от възложителя маршрут, по който да извозва отпадъци от строителния обект. Многократно е подчертавал, че не са въведени с насрещната искова молба никакви други конкретни твърдения за неизпълнение на договорни или нормативни задължения, а единственото твърдяно неизпълнение не се установява, поради което не дължи и няма да излага мотиви досежно стоящи извън очертания предмет на делото факти и обстоятелства, вкл. изпълнението на сочения в изложението чл. 5 от договора. Въззивният съд подробно е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на събраните по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът е отразил ясно в мотивите си, като е посочил защо при така събраните по делото доказателства, включително при отчитане изявленията на страните, приема предявените насрещни искове за неоснователни, с което е изпълнил изискванията на чл. 12 ГПК.

Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд касае правилността на постановения съдебен акт, по която касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството.

Поставените четвърти и пети въпроси не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обусловили решаващата воля на съда.

Въззивният съд не е излагал правни доводи по стоящия извън очертания с решението предмет на делото въпрос за дължимата грижа от добрия търговец – чл. 302 ТЗ, поради което въпросът не отговаря на изискването да е обуславящ и по него не може да бъде допуснато касационно обжалване.

Въззивният съд не е приемал, че е налице спор между страните относно тълкуването на клаузите на процесния договор, нито че от клаузите на договора не може да се установи точното съдържание на престациите, като такива оплаквания и не се съдържат в касационната жалба, поради което поставеният от касатора последен въпрос относно приложението на чл. 20 ЗЗД е напълно неотносим към решаващата дейност на въззивния съд и към правилното решаване на спора.

Не може да бъде прието за осъществено и заявеното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Цитираните предпоставки не са налице, като касаторът аргументира искането си с доводи, повтарящи оплакванията му за неправилност на решението.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на делото право на разноски има ответникът по касация – „Виктория транс – 2007“ ЕООД. Доказва разноски в размер на сумата 6 000 лв. – платено възнаграждение за представляването му от адвокат с вкл. ДДС, които ще бъдат присъдени с настоящото определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение