Определение № 1421 от 30.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 153/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу решение № 636 от 17.10.2023г. по в.т.д. № 660/2023г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 737 от 06.06.2023г. по т.д. № 2737/2021г. на Софийски градски съд за осъждане на касатора да заплати на „Софийска вода“ АД, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 27 094. 38 лева, доставени ВиК услуги през периода от 23.11.2018г. до 28.05.2019г. за имот на адрес [населено място], [улица] – Ротонда на ж.п. гара София, със законната лихва за забава от 14.12.2021г., датата на исковата молба, до окончателното плащане. За да потвърди първоинстанционното решение, и като е споделил мотивите му, съставът на Апелативен съд - София е приел за приложими Законът за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните схеми. По-конкретно, според въззивния съд, касаторът е потребител на ВиК услуги относно имота на [улица], [населено място] – публична общинска собственост. По негово искане имотът е бил водоснабден (присъединен към водопроводно отклонение) и открита партида (клиентски номер № [ЕГН], договорна сметка [ЕГН]). През процесния период дружеството „Софийска вода“ АД, доставчик, е доставяло до имота питейна вода, както и е отвеждало и пречиствало отпадъчни води. От касатора е дължимо заплащане на тези услуги въз основа на измереното ежемесечно количество доставена вода (10 888 куб.м.). Остойностени по одобрените от КЕВР цени, услугите са на стойност 27 094. 38 лева с ДДС, за което са били издадени данъчни фактури. Измерването е било по монтиран и преминал метрологична проверка водомер (сериен № [ЕГН]). За обстоятелствата по делото са били представени писмени доказателства, както и изслушано заключение на комплексната съдебно-техническа и счетоводна експертиза. Възприето е било също твърдението на „Софийска вода“ АД, че дори след водопроводното отклонение да има и други ползватели по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4, претендираната сума е била съобразена с отчетеното индивидуално тяхно потребление, в какъвто смисъл също е било заключението на вещото лице. За приложимо е било прието и правилото на чл. 55, ал. 1 от ТЗ. Касаторът не е оспорил извършените от ищеца записи, чиято проследимост е доказана със заключението на вещото лице. Установеното задължение е лихвоносно. Приложима е разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, съгласно установения в Общите условия, в сила от 28.08.2016г., момент на плащане (клаузата на чл. 33, ал. 2). Срокът за плащане в случая е изтекъл преди датата на предявяване на исковата молба. Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин, че през процесния период е предоставил ВиК услуги на стойност претендираната по делото главница. Размерът на реално доставената и потребена услуга не е установен и от вещото лице. Издадените фактури не са получени и подписани от ответника. Поради липсата на своевременна индикация за реалния разход „общо потребление“ не е било възможно да се регистрират завишените водни количества, преминали през водомера и съответно да се предприемат незабавно действия за намаляване (спирането им). Начислени са количества вода, които не са коректно и своевременно отчетени. С решение № 519 по протокол № 86/23.07.2015г. на Столичния общински съвет на „Пазари Възраждане“ ЕАД са били предоставени за стопанисване търговски обекти на територията на Предгаров площад – Ротонда. В приложените по делото фактури никъде не е бил конкретизиран точният обект, адрес и кой конкретно е действителният потребител. Според касатора касационната жалба подлежи на разглеждане поради наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. От страната не са формулирани правни въпроси, нито е посочена практиката на Върховния касационен съд или на Върховния съд, на която въззивното решение да противоречи. В представеното изложение са повторени оплакванията в касационната жалба. От насрещната страна по жалбата „Софийска вода“ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че липсват формулирани от касатора въпроси, обуславящи допускане на касационно обжалване. Излагат се подробно фактическите обстоятелства по спора, като се прави извод, че дори въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, то следва да бъде потвърдено като правилно. Изцяло са споделени фактическите и правни изводи на въззивния съд. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване. Липсва формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Направени са единствено оплаквания срещу правилността на въззивното решение. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес и този въпрос не може да се извежда от съда. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, а непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания за това. В този смисъл също е разрешението по т. 1 от посоченото тълкувателно решение. Същевременно не се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. Такива обстоятелства не се твърдят и от самия касатор. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София. С подадения отговор на касационната жалба „Софийска вода“ АД е поискало присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, такива разноски в касационното производство следва да бъдат присъдени - 120 лева. Воден от горното съдът