Определение № 102 от 30.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 660/2009 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “Общинска З. К. ” АД, гр. С. срещу решение № 291 от 14.11.2008 г. по гр. д. № 1437/2007 г. на Софийски градски съд, ІV Г състав, с което е оставено в сила постановеното от Софийски районен съд решение от 07.01.2007 г. по гр. д. № 10637/2005 г. за отхвърляне на предявените от същото дружество искове по чл. 402, ал. 1 ТЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като се поддържа искане за допускане на касационното обжалване на същото на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по касация - „З. а. дружество А. ” АД, гр. С. не заявява становище по допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за обективно съединени искове, всеки от които е с цена под 1000 лв.: иск по чл. 402, ал. 1 ТЗ /отм./, предявен за сумата 822.67 лв. и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен за сумата 300 лв. Следователно, обжалваемият интерес по делото, преценен по отношение на всеки от исковете, е под 1000 лв., което налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение