Определение № 1371 от 31.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3714/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Л. Й. Д., чрез адвокат Е. О., срещу решение №506/11.04.2022г., постановено по възз. гр. дело №1915/2021 г. на Апелативен съд – София. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на решението, поради необоснованост и противоречие със закона. Насрещната страна Административен съд – София град с писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез процесуален представител З. И., оспорва жалбата. Излага, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като в изложението са направени оплаквания за неправилност на решението, които са по същество на спора. Твърди, че по поставения от касатора въпрос не е направена обосновка в какво се изразява неговата „значимост“, а въззивното решение е постановено в съответствие с формираната съдебна практика. По същество изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира и присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд, след частична отмяна на решението на първостепенния Софийски градски съд е отхвърлил предявения от Л. Й. Д. срещу Административен съд – София град иск за заплащане на сумата от 72 000лв. – обезщетение на основание чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ за претърпените неимуществени вреди от неспазване на разумния срок за решаване на адм. д. № 6632/2015г. по описа на АССГ. За да постанови този резултат, съдът установил от фактическа страна, че дело № 6632/2015г. по описа на АССГ било образувано на 07.07.2015г., след разделяне, по предявен иск от Л. Й. Д. срещу Агенция за социално подпомагане – София за присъждане на обезщетение в размер на 6000 лева за претърпените неимуществени вреди, настъпили в резултат от бездействието на служители на Дирекция Социално подпомагане – София, на основание чл.1 ЗОДОВ. Въззивният съд установил, че разглеждането и решаването на адм. д № 6632/2015г. пред АССГ продължило 4 години и 6 месеца, по време на които производството било спирано два пъти по реда на чл. 229 т.4 ГПК, за период общо около 7 месеца. Съдът приел, след подробно описание на всички извършени процесуални действия по делото, че в рамките на неговата обща продължителност не са установени забавяния при извършване на дължимите от съда действия – по уточняване на исковата молба; освобождаване на ищцата от задължението за заплащане на държавна такса; назначаване на процесуален представител за осъществяване на поисканата правна помощ; администриране на постъпилите частни жалби; възобновяване на делото след спирането му; насрочване в съдебни заседания и произнасяне по доказателствените искания на страните. Приел, че за целия период на разглеждане на делото, извън периода от 06.12.2018г. до 25.09.2019г., съдът е положил нужните усилия да издири компетентни вещи лица. Отбелязал, че макар държавата да носи отговорност в случаите, когато е налице невъзможност да бъдат призовани вещи лица или определените от съда такива отказват да изготвят възложените им заключения, което води до забавяне в разглеждането на производството, то забавянето в конкретния случай е довело до отлагане само на три съдебни заседания ( от 05.07.2018г, от 06.12.2018г. и от 03.06.2019г.) от общо проведените 14 открити заседания по делото. Посочил, че отлагането във всички останали случаи било резултат от направените от страните доказателствени искания или за даване на възможност на същите да заявят становище по новопредставени доказателства в удължен срок или при уважаване четирите искания на ищцата за отвод на съдебния състав. Въз основа на така установеното, съдът посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ (ДВ, бр. 98 от 2012 г.), при преценка наличието или липсата на нарушено право на разглеждане и решаване на дела в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, следва да бъде направена преценка относно: неговата обща продължителност; предмета на производството; фактическата и правна сложност; поведението на страните и техните процесуални представители; поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи; както и други факти, които имат значение за правилната преценка за "разумност" на срока. Изложил, че нито КЗПЧОС, нито вътрешната ни нормативна уредба фиксират срок за приключване на делото като „разумен”, който следва да се тълкува като подходящ, според обстоятелствата, за приключване на делото и да не държи страната прекалено дълго и необосновано в неизвестно положение. Съдът съобразил характера на производството и обстоятелството, че същото било разглеждано по реда на чл. 203 и сл. от АПК, като приел, че с оглед приложимия принцип на служебното начало съдът бил длъжен да събере всички относими към спора доказателства, без да съществува възможност доказателствените искания на страните да не бъдат уважени поради преклузия. С оглед на това посочил, че поведението на ищцата във връзка с направените искания по доказателствата било непоследователно – имало забава в искането ѝ за допускане на експертиза, поискания преразпит на свидетел бил отменен по нейно искане, след като не довела свидетеля в три поредни заседания; искания по доказателствата били правени в почти всяко заседание или непосредствено преди него, което било в разрез с принципа на процесуална икономия и довело до усложняване на делото от фактическа страна. Съдът приел, че именно това правомерно поведение на ищцата било причина за забавяне в разглеждането на делото. Въззивният съд изложил, че е налице още една причина за забавата на производството, която отново била в поведението на ищцата, а именно направените от нея искания за отвод на четири от петимата съдии разглеждали делото. Същият квалифицирал тези искания като злоупотреба с процесуални права, с оглед мотивите, с които били обосновани с несъгласието на ищцата с произнасянето на съда по доказателствените ѝ искания или с предприетите от съда действия по хода на делото, както и с изразените обидни за професионалната компетентност и личното достойнство на съдиите внушения и квалификации. Изложил, че изразяването на недоверието, което страната изпитвала към съдебната система с аргументи аd hominem нарушавало принципа на добросъвестното упражняване на процесуалните права. Направил извод, че именно няколкократното превратно упражняване на процесуалното право по чл. 23 ГПК, било причина за отводите на съдебните състави и съответно за произлезлите от тях забавяния. В заключение съдът приел, че общата продължителност от близо 4 години и половина за решаване на делото пред АССГ, макар и по-дълга от обичайната, била адекватна за конкретното съдебно производство, предвид поведението на ищцата като страна по делото, фактическата му сложност и характеристиките на съдебното производство по АПК. С оглед на това направил извод, че този срок за разглеждане бил разумен. Обосновал, че поведението на страната е от значение за възникване на правото на обезщетение и за определяне на глобалния му размер, като този фактор не можел да бъде отчетен втори път като основание за намаляване на вече определеното при неговото отчитане глобално обезщетение. Приел, че поведението на страната в хода на делото, от чието неразумно забавяне търпи вреди, не се преценява по реда на чл. 51, ал.2 ЗЗД. По изложените съображения съдът намерил предявения иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за неоснователен. Касаторът Л. Й. Д. обосновава допускане на касационно обжалване, както следва: В хипотезата на чл. 280, ал. 1 т. 1 от ГПК по въпроса за характера на отговорността по чл.2б от ЗОДОВ, с твърдения, че същият е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №222/12.02.2020г. по г.д.№92/2019г. на ІІІ г.о.; решение №182/19.11.2019г. по г.д.№4662/2018г. на ІІІ г.о. Този въпрос е включен в предмета на спора и е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело, но по отношение на него не са налице допълнителните предпоставки за допускане на касационното обжалване, тъй като решението е постановено в съответствие с формираната съдебна практика, включително и сочената от касатора. Направено е искане за допускане на обжалването и в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: Представлява ли искането за отвод на съдебния състав, без страната да посочва конкретни основания по чл.22 от ГПК, злоупотреба с процесуални права и задължен ли е съда да се съобрази и да уважи подобно искане, ако е видно, че то ще забави необосновано даденото производство. Твърди се, че отговорът би способствал за точното прилагане на закона по отношение ангажиране отговорността за забавено правосъдие, би внесъл яснота и би допринесъл за развитие на правото. Съдът намира, че поставеният въпрос касае поведението на страната по иск по чл.2б от ЗОДОВ, което изключва отговорността на съда за вреди от забавено правосъдие, както и дали уважения от съда отвод може да се квалифицира като злоупотреба с права на страната по смисъла на чл.2б от ЗОДОВ. Тези въпроси са включени в предмета на спора и са обуславящи правните изводи на съда по конкретното дело. По тях не е налице формирана съдебна практика, поради което обжалването следва да бъде допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Предвид изложеното, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по правните въпроси, уточнени от съда /съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ в следния смисъл: 1/ Кое поведение на страната по иск по чл.2б от ЗОДОВ е такова, което изключва отговорността на съда за вреди от забавено правосъдие и 2/ Уважен от съда отвод може ли да се квалифицира от съда по чл.2б от ЗОДОВ като злоупотреба с права на страната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,