Определение № 2215 от 17.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4452/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 120/15.08.2022 г. по гр.д. № 125/ 2021 г., с което Апелативен съд – Велико Търново, потвърждавайки решение № 572/18.11.2020 г. по гр.д. № 279/2018 г. на Окръжен съд – Велико Търново, е отхвърлил исковете на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), процесуален субституент на държавата, по чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.) срещу П. И. И. и И. С. И. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 477 664.08 лв. Решението се обжалва от КПКОНПИ с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по оплакванията във въззивната жалба и по доводите и възраженията, с които са обосновани? и 2. Представляват ли имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на чл. § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата? Касаторът счита, че въпросите са включени в предмета на обжалване (общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК) и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с конкретни решения на Върховния касационен съд, които цитира, както и вторият да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК). По същество се оплаква, че решението е постановено в съществено нарушение на процесуалния закон, доколкото въззивният съд не се е произнесъл по оплакванията във въззивната жалба за допуснатите от първата инстанция грешки по обсъждане на събраните доказателства за относимите факти. Касаторът твърди, че това е причината решението да е необосновано и в нарушение на материалния закон – касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 2, 3 и 1 ГПК. Претендира разноски. Ответниците П. И. и И. И. възразяват, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Техният процесуален представител адв. С. Н. иска съдът да му определи възнаграждение за безплатното представителство пред касационната инстанция (чл. 38, ал. 2 ЗА). В обжалваното решение въззивният съд е приел, че първият ответник е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 215, ал. 2, т. 1 и чл. 308, ал. 2 НК (престъпления, попадащи в предметния обхват на чл. 22, ал. 1, т. 12 и т. 22 ЗОПДНПИ (отм.)), а вторият ответник е негов баща и лице, визирано в чл. 65 от Закона. След това е пристъпил към изследване на въпроса за наличието на обосновано предположение по смисъла на чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.), който е обусловен от това, има ли значително несъответствие в смисъла по § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.). Приел е, че стойността на придобитото имущество е за сумата 264 758.97 лв., а нетният доход на ответниците е за сумата 484 263.82 лв. Въззивният съд е заключил, че сравняването на придобитото имущество от двамата ответници и нетния им доход за периода е положителна величина (+219 504.85 лв.). Тя изключва извода за каквото и да е несъответствие, включително значително, в смисъла по § 1, т. 7 от ДР на ЗПКОНПИ (150 000 лв.), а исковете са неоснователни. В дейността си по обсъждане на доказателствата за относимите факти в установяване на въпроса, кои доходи на ответника включва в понятието, дефинирано в § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ, как е сформиран „нетния доход“ в смисъла на понятието, дефинирано в § 1, т. 5 от ДР на ЗПКОНПИ, въззивният съд се е ограничил да посочи, че първата инстанция е извършила подробен анализ, като според правилата на логиката е обсъдила всички събрани доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, включително гласните, добавяйки, че също възприема варианта на заключението по приетата по делото допълнителна експертиза. При тези мотиви на въззивния съд и двата повдигнати въпроса обуславят решението, доколкото във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени, касаторът се е оплакал за допуснати грешки от първата инстанция в дейността по обсъждане на събраните доказателства, включително за това, че приетите по делото заключения не е следвало да се кредитират. Вместо да изложи собствени мотиви и да извърши прецизен анализ на събраните доказателства, въззивният съд на практика е препратил към изложените мотиви, с които първоинстанционният съд в своето решение е обсъдил събраните за тези релевантни факти доказателства. Такава възможност процесуалният закон допуска – чл. 272 ГПК, но не и в хипотезата, в която във въззивната жалба е направено нарочно оплакване за допуснати от първата инстанция грешки при обсъждане на събраните доказателства. Начинът, по който въззивният съд е отговорил на първия въпрос противоречи на установената практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 272 ГПК, напр. Решение № 191/25.07.2013 г. по гр.д. № 63/2013 г. III ГО, вкл. цитираните в него, Решение № 130/28.12.2017 г. по гр.д. № 4601/2016 г. III ГО и много други. С ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС е уеднаквена практиката на съдилищата в смисъла, възприет с обжалваното решение, като е прието, че: 1) Не представляват „имущество“, по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне на размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. и 2) Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. При спестените от въззивния съд мотиви в обсъждане на събраните доказателства, въззивното решение е несъобразено и с тълкувателното решение. При тези мотиви, съдът