Определение № 527 от 13.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5052/2013 г.

Производството е с правно основание чл.282 ал.2 от ГПК. Образувано е въз основа на искане, съдържащо се в постъпила касационна жалба с вх.№ 7667 от 12.08.2013г.,подадена от [фирма] [населено място],представлявано от изпълнителния директор М., чрез процесуалния представител юрисконсулт П. за спиране на изпълнението на въззивно решение от 5.07.2013г.по в.гр.д. № 14188 по описа за 2012г. на Софийски градски съд. Касационна жалба е подадена директно във ВКС и не е администрирана. Към нея е приложена вносна бележка от 9.08.13г.за внесено обезпечение в размер на 3 020.80лв.,като постъпването му по специалната сметка на ВКС е удостоверено с издаден на 12.08.13г.от счетоводството документ. Върховният касационен съд,в настоящия състав, след като съобрази направеното искане и представените документи,намира молбата за спиране за основателна по следните съображения: Съгласно чл.282 ал.2 от ГПК - по искане на страната съдът може да спре изпълнението на въззивно решение,ако е налице подадена в срок редовна касационна жалба и молителят представи надлежно обезпечение в размерите,посочени в чл.282 ал.2 или ал.3 от ГПК. В конкретния случай – с решенето,чието спиране на изпълнението се иска - е обезсилено решение от 23.05.12г.по гр.д.№ 29231/11г.на СРС в частта,в която съдът се е произнесъл по предявен иск за имуществени вреди по чл.79 ал.1 изр.2 от ЗЗД за периода 1.03.11г.-5.07.11г.,като недопустимо, отменено е решението на СРС в частта,в която е отхвърлен иска по чл.49 от ЗЗД за сумата от 11 200лв.-обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на неизпълнение на договор за телекомуникационна услуга от фиксиран пост за периода 9.05.10г.-5.07.11г. и в частта,в която е отхвърлен иска по чл.79 ал.1 изр.2 от ЗЗД за горницата над сумата от 779.20лв. до пълния претендиран размер от 800лв. и вместо това е постано-ено друго,с което е осъдена [фирма] [населено място] да заплати на П. С. П. сумите от 20.80лв.- обезщетение за имуществени вреди и 3000лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди,като е потвърдил първоинстанционния акт в останалата отхвърлителна част и са присъдени разноски в размер на 456лв. Подадена е касационна жалба,с приложено към нея изложение по чл.280 ал.1 от ГПК. Въз основа на разпоредена на 12.08.2013г.от съдията-докладчик служебна справка е установено,че касаторът е уведомен за постановения въззивен акт на 11.07.2013г.Касационната жалба е подадена по пощата на 3.08.13г.,видно от клеймото върху приложения към същата плик.Следователно - жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е редовна. Молителят е представил вносна бележка, удостоверяваща, внасянето по специалната сметка на ВКС на обезпечение в размер на 3 020.80лв. Пред вид разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК касационното производство е допустимо досежно предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди /жалбата,касаеща иска за имуществени вреди,пред вид размера му,който е под 5000лв.е недопустима/. Съгласно чл.282 ал.2 т.1 от ГПК дължимия за внасяне размер на обезпечението по решения за парични вземания е присъдената сума,която в случая е 3 000лв.Следователно е налице и надлежно обезпечение, поради което молбата за спиране следва да бъде уважена. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение