Определение № 398 от 18.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 883/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Х. А. Х. срещу решение №100264/20г. на ВТАС, с което на основание чл. 49 ЗЗД са отхвърлени двата му иска срещу Министерство на правосъдието, всеки за по 1000000лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконни действия на ДСИ по изп.д.№ 28/12г. по описа на СИС при РС Търговище. Правният спор между страните е възникнал от твърдения на ищеца, че е увреден от наложен запор с разпореждане на ДСИ от 14.04.2015г. на вземането на ищеца за 4000 евро. Този запор бил незаконен тъй като по изпълнителното дело била настъпила перемция заради бездействие на взискателя за периода от 14.02.2012г. до 14.02.2015г.. Освен това с разпореждане от 10.08.2017г. ДСИ незаконно отказал да прекрати изпълнителното дело по молба на ищеца заради погасяване на задължението му по изпълнителния лист. За всяко от двете незаконни действия претендира по 1000000лв. обезщетение за неимуществени вреди. В срока да отговор ответникът е възразил, че липсват противоправни действия на ДСИ, а с влязло в сила съдебно решение на 17.09.2018г. било установено със СПН между взискателя и длъжника по изпълнителното дело, че вземането по изпълнителния лист за неимуществени вреди от извършено убийство на близък родственик, не е погасено по давност. Въззивният съд е приел, че не е настъпила перемция на изпълнителното дело, тъй като взискателите на 27.03.2013г. и 14.10.2013г. с молба са поискали проучване на имущественото състояние на длъжника, който изтърпява доживотна присъда. Освен това с влязло в сила съдебно решение на 17.09.2018г. било установено между длъжника и взискателите, че вземането по изпълнителния лист не е погасено по давност. В касационната жалба са изложени доводи, че ищецът бил лишен от възможност да участва в откритото съдебно заседание пред ВТАС, защото бил ангажиран по други две дела, както и че изпълнителното дело е било перемтирано заради бездействие на взискателя за период от две години. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса дали подаването на молба за проучване на имущественото състояние на длъжника прекъсва давността. Твърди се и очевидна неправилност на въззивното решение, заради неотлагане на откритото заседание пред ВТАС, необсъждане на довода му, че не е получил призовка за доброволно изпълнение и обстоятелството, че ДСИ е следвало да изпълни съдебно решение на въззивен съд, което установява, че вземането по изпълнителния лист е погасено по давност, макар това решение да не е влязло в сила и след това да е отменено от ВКС, но е притежавало предварителна изпълнителна сила. Настоящият състав на ВКС счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване. За да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК е необходимо да е формулиран правен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, или разрешаването на въпроса да е от значение за тълкуването на неясна, непълна или противоречива норма, при липса на съдебна практика, или да е необходимо изменение на съдебната практика поради изменение на закона или обществените условия (т.р. №1/10г. на ОСГТК). В случая по иска за вреди от отказ на ДСИ да прекрати изпълнението поради погасяване на вземането не е поставен въпрос. Освен това този иск е очевидно неоснователен, защото според ищеца със съдебно решение е установено, че вземането по изпълнителния лист е погасено, а напротив, с влязло в сила решение на 17.09.2018г. е постановено точно обратното, че вземането по изпълнителния лист не е погасено по давност. На поставения въпрос по иска за вреди от наложения запор върху вземане на ищеца, след настъпила според него перемция, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. С решение №37/21г. на ІV ГО е прието следното: Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела. По същия правен въпрос липсва и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, защото не са се осъществили условия за изменение на вече създадената практика на ВКС. За да бъде допуснато касационно обжалване поради очевидна неправилност е необходимо да се констатира противоречие в мотивите на въззивното решение при обосноваването на установените факти по делото и тяхната правна квалификация. В случая такива противоречия в мотивите на съдебното решение не са установени, нито касаторът е аргументирал такива обстоятелства. Освен това личното участие в съдебно заседание не е задължително, и неявяването на ищеца пред въззивната инстанция не е предпоставка за отлагане на делото (чл. 142, ал.1 и 2 ГПК), а в случая касаторът не е направил искане за отлагане на откритото заседание поради непредвидими обстоятелства. Твърдението за невръчена призовка за доброволно изпълнение е неотносимо, то е извън предмета на доказване и предмета на делото, защото такъв иск с такова основание за деликтна отговорност не е предявен. Твърдението за предварителна изпълнителна сила на установително въззивно решение е изначално неоснователно съгласно чл. 404, т.1 ГПК. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО