Определение № 60485 от 11.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4151/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. Д. С. срещу решение № 260004 от 17.08.2020 г. по гр. дело № 161/2020 г. на ВАС /Варненски апелативен съд/, състав на гражданско отделение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение намира, че не са налице релевираните от страната основания за допускане на касационен контрол поради следните съображения: С цитираното въззивно решение е отменено решение № 1559 от 23.12.2019 г. по гр. дело № 1311/2019 г. на ВОС /Варненски окръжен съд/, гражданско отделение, ХІІ състав и е постановено решение по същество, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, предявен от настоящия касатор - М. Д. С. против С. Г. В., поставен под пълно запрещение, действащ чрез настойника си - И. С. Г., с който се претендира заплащане на сумата 65012 лв., представляваща продажна цена по договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 46, том VІІІ, рег. № 7397, дело № 1078 от 12.12.2016 г. на нотариус В. М. с рег. № 465 на НК (обявен за недействителен на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД поради унищожаване на пълномощно с нотариална заверка на подписа, рег. № 10444 и на съдържанието, рег. № 10445, т. 3, акт № 12 от 30.11.2016 г. ВН с рег. № 513). За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че договорът за покупко – продажба е бил сключен от пълномощник на продавача С. Г. В. – С. С. С. по отношение, на която е бил предявен иск от посочения продавач на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД и с влязло в сила на 21.06.2019 г. решение по гр. дело № 25/2017 г. на Девненски районен съд е унищожено пълномощно /овластяващо С. С. С. да се разпорежда с негови, на С. В. собствени недвижими имоти в [населено място], [община] дол, област Варна, подробно описани в пълномощното, като ги прехвърля чрез покупко-продажба, дарение, замяна, включително да договаря сама със себе си, да ги продаде на цена не по - ниска от половината от данъчната оценка, да получи продажната цена в брой или по банков път, като е освободил представителя от отчетна сделка/, прогласена е недействителност на договора за покупко - продажба по иск, предявен от същия ищец против същия ответник на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, предмет на нотариален акт № 46/12.12.2016 г. за продажба на два имота, подробно описани в акта за сумата 65012 лв., заплатена по банков път на 12.12.2016 г. от купувача, сега касатор. В мотивите е констатирано още, че с влязло в сила на 04.05.2017 г. решение по гр. дело № 25/2017 г. на Варненски окръжен съд, С. Г. В. е поставен под пълно запрещение и за негов настойник е определена дъщеря му – И. С. Г.. При така приетите за установени факти по спора, съставът е квалифицирал иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, приел е, че унищожаването на упълномощаването е погасило с обратна сила породените от пълномощното в полза на пълномощника С. С. права, поради което заплатената от ищцата С. сума 65012 лв. не е получена от пълномощник на продавача и последният не е получил същата сума. Съдът е посочил, че правните последици на унищожаването на упълномощаването са рефлектирали и по отношение на отчетната сделка, а също така и по отношение на транслативната сделка, всяка от които е била опорочена в резултат на унищожаване на упълномощаването. Тези мотиви са обусловили постановения правен резултат - отхвърляне на иска като неоснователен. Касаторът М. С. иска да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, очевидната неправилност обхваща квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт /напр. приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила/, установими пряко и единствено от съдържанието му, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Същите трябва да бъдат посочени от касатора при обосноваване на изложението, третиращо конкретен състав по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. В настоящето изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът С. не е посочила конкретен състав, с който поддържа основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, цитирала е част от мотивите на обжалвания акт, изброила е актове на ВКС, включително ТР на ОСГТК на ВКС, с което не е въвела конкретен състав по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Правната последица при това изложение е недопускане на касационен контрол. Друго основание, с оглед на което се претендира допускане на касационното обжалване е чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Първият поставен въпрос - „1. При наличието на правна сделка с пълномощник, след като пълномощното, от което черпи права, е унищожено на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, кое е лицето, което дължи връщане на даденото от купувача по сделката, прогласена за нищожна на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД – страна по сделката /упълномощителя/, или пълномощника, с права по пълномощното да получи цената?“, не удовлетворява изискванията за общо основание, тъй като е по съществото на спора и по – конкретно засяга пасивната материалноправна легитимация по иска. В т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС е разяснено, че определена категория въпроси са без правно значение за селектиране на касационната жалба. В тази категория е и цитираният въпрос. Като третиращ основателността на иска в конкретния спор, посоченият въпрос не отразява разрешенията, обусловили изхода на делото /решаващите мотиви на въззивната инстанция/, които засягат правни въпроси относно последиците от постановения с решение по гр. дело № 25/2017 г. на Девненски районен съд правен резултат, а изисква отговор относно основателността на иска. Затова настоящата инстанция намира, че с него не се въвежда общо основание. Изложеното е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. При липсата на правен въпрос, по който да се проведе съпоставяне на изводи, произтичащи от практиката на ВКС, Върховния съд и мотивите на обжалвания акт не може да се обоснове отклонение на въззивния съд от задължителна и казуална практика на ВКС и Върховния съд. Така цитатът в изложението относно т. ІІ.6. от мотивите на ТР №5/2014 от 12.12.2016 г. по т. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС няма връзка с решаващ мотив на ВАС, а въпросите, разгледани от състави на ВКС в решение № 403/10.01.2012 г., ІІІ г.о. както и решение № 338/13.10.2017 г., ІV г.о. третират други случаи /по първото, пълномощникът не е бил овластен да получи цената по продажбата на имота, а по второто не е налице опорочаване на волеизявление на пълномощника/. Позоваването на определение № 714/13.10.2017 г. на състав на ІІІ г.о. е без правно значение, тъй като е акт по чл. 288 ГПК, който не формира съдебна практика. Предвид всичко изложено по – горе следва да се приеме, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е поставен въпрос, идентичен с цитирания по – горе въпрос, а именно: „1. При наличието на правна сделка с пълномощник, след която пълномощното, от което упълномощеното лице черпи права, е унищожено на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, кое е лицето, което дължи връщане на даденото от купувача по сделката - страната по сделката /упълномощителя/ или пълномощника, с права по пълномощното да получи цената?“. По така формулирания въпрос трябва да се имат предвид изложените по - горе съображения, за това че същият не притежава характеристиките на общо основание. Страната не е мотивирала и допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чиято кумулативна изискуемост с общото основание обуславя селектирането на касационната жалба. Изброени са актове на състави на ВКС и е посочено ТР на ОСГТК на ВКС № 5/2014 г., без да се коментирани във връзка с предявеното основание Предвид всичко изложено по – горе следва да се приеме, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Вторият поставен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е формулиран така: „2. При определяне на страните по реституционното правоотношение по чл. 55 от ЗЗД в хипотезите, при които има няколко участника /пълномощник, упълномощител и трето лице – в случая купувач по нищожната сделка/, необходимо ли е да се изследват отношенията, между пълномощника и упълномощителя, от една страна и от друга страна между лицата, престирали – купувача и получили престацията – пълномощника, вместо страната?“. Въпросът произтича от становище на касатора С., съгласно което неполучаването на парите по сделката от продавача е факт, който засяга отношенията между упълномощител и пълномощник, но не засяга правата на купувача, платил цената, при отпадане на основанието за получаването й, да иска заплащането й от продавача. И този въпрос не удовлетворява изискванията за общо основание, тъй като не е изведен от решаващи мотиви на въззивния съд, а от становище на страната, поради което следва да се приложат и разрешенията, цитирани по - горе по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС, съгласно които отсъствието на общо основание има за последица недопускане на касационно обжалване само на това основание. С изброените актове /решение 403/10.01.2012 г. на състав на ВКС, ІІІ г.о. решение № 338/13.10.2017 г. на състав на ІV г.о. на ВКС/, както и с ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС не са обосновани противоречия с изводи на състава, тъй като хипотезите, по които са се произнесли съставите на ВКС са различни от настоящия спор и пораждат въпроси, различни от обсъдените в обжалваното решение, а в ТР на ВКС, ОСГТК не разглежда хипотеза по индивидуален спор и въпрос с цитираното съдържание. Предвид всичко изложено по – горе следва да се приеме, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Третият въпрос е формулиран така: „3. Следва ли Съдът в случая /иск по чл. 55, ал. 1 пр. 3 ЗЗД от купувача срещу продавача, за връщане на даденото по една покупко-продажба //обявена за нищожна на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД// сключена от пълномощник на продавача //упълномощаването унищожено по чл. 31, ал. 1 ЗЗД//, с права да получи цената да следи за интересите на страните в сделката – купувач и продавач и коя би била по – пострадала от едно постановено решение, или следва да се води от закона?“. Въпросът, подобно на предходния, не е изведен от решаващи мотиви на въззивния съд, а от становище на страната и съдържа неправилна интерпретация на приетото от състава. Съставът след обсъждане на последиците от постановения правен резултат - решение по гр. дело № 25/2017 г. на Девненски районен съд е приел, че процесната сума не е получена от пълномощник на продавача, тъй като упълномощаването е унищожено. Затова отразеното във въпроса обстоятелство „с права да получи цената“ не съответства на мотивите, от които е следвало да се изведе общото основание. Решаващият мотив е друг и както вече се посочи третира последиците от унищожаване на пълномощното, настъпили с уважаване с цитираното решение по гр. дело № 25/2017 г. на Девненски районен съд на иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД, както и с уважаване на иска по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Тези последици, посочени в решението, произтичащи от ретроактивното действие на недействителността на двата акта /пълномощно и договор за покупко - продажба/ са обусловили извод за неприложимост на чл. 36, ал. 2 ЗЗД и чл. 292, ал. 1 ЗЗД, както и за това че цената по договора не е получена от пълномощник на продавача, поради което за последният не е възникнало задължението да връща получената от С. С. продажна цена. Като произтичащ от становище на касатора във връзка с мотив на съда, който не е решаващ, цитираният въпрос не притежава характеристиките на общо основание. В изложението се съдържат доводи по чл. 281, т. 3 ГПК, чието обсъждане в настоящето производство е недопустимо, а и позоваването на определение № 714/13.10.2017 г. на състав на ІІІ г.о. е несъстоятелно по вече отразените съображения, че като съдебен акт, това определение не формира практика на ВКС. Неотносими към основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК са доводите за очевидна неправилност, тъй като те не са изведени от състав на разпоредбата, а от субективно становище на касатора за проявено предпочитание на състава към една от страните. Страната не е съобразила, че основанието по чл. 280, ал.2, пр. 3 ГПК не може да бъде заявено кумулативно с основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като представлява самостоятелно основание. Предвид всичко изложено по – горе следва да се приеме, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал.2, пр. 3 ГПК. Четвъртият въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е формулиран така: „4. Последиците, при унищожаването на упълномощаването по чл. 31, ал. 1 ЗЗД, след използване на пълномощното преди унищожаването му, сведени ли са до нищожна сделка?“. По поставения въпрос не е обосновано противоречие със задължителна или казуална практика на ВКС. Цитираните части от ТР № 5/2014 от 12.12.2016 г. по т. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС нямат отношение към въпроса за последиците от унищожаване на упълномощаването по чл.31, ал. 1 ЗЗД, а се отнасят до квалификацията на спорното право в хипотезата на отпадане с обратно действие във времето след сключване на договора на представителната власт. В цитираното ТР на ВКС, ОСГТК е приело, че когато недействителният договор е бил сключен след отпадане на представителната власт, при липсата на потвърждаване от страната на мнимо представлявания, този договор не поражда насрещни права и задължения за страните по него, както и вещно – транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД. Изводите на състава са в съответствие с тези разрешения. Позоваването на определение 714/13.10.2017 г. на състав на ВКС, ІІІ г.о. е несъстоятелно по вече отразените съображения, че като съдебен акт, това определение не формира практика на ВКС. Предвид всичко изложено по – горе следва да се приеме, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При така депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следва да се приеме, че не са установени релевираните от касатора М. С. основания за допускане на касационен контрол, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение