Определение № 45 от 26.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2899/2021 г.

Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, [населено място] срещу решение № 458 от 02.03.2021 г. по гр. дело № 69/2021 г. на ВОС /Варненски окръжен съд/. Ответникът по касация – П. К. П. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Касаторът е поставил въпроса: „Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?“. След този въпрос страната е развила своите оплаквания за неправилност на извода на съда, че не са представени доказателства за показанията на „скрития регистър“ към датата на монтаж на електромера. Същият е обсъдил своето защитно разбиране, че експертизата установява този факт и е заявил, че ВОС е разрешил поставения въпрос в противоречие с практиката на ВКС, като е изброил съдебни актове на същия съд, а на два от тях е възпроизвел и части от мотивите, в които съставите на ВКС са приели, че пълното доказване може да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Страната е поставила въпроса: “Може ли пълното доказване да се осъществява чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства?“. Касаторът отново е развил по този въпрос защитното си разбиране, че съдът неправилно е приел, че недоказаност на наличието на нулеви показания на електромера към датата на монтажа е липсата на отразяването им в документ и по този въпрос страната е изброила съдебни актове на ВКС, като е поддържала основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Под № 3 е поставен въпросът: „Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й?“. Жалбоподателят е развил оплакване, че липсвали мотиви относно неприемане на части на експертизата от въззивния съд, като в тази връзка е посочено противоречие с изброени актове на ВКС. Поставен е въпросът: „Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без да изготви нов доклад?“. Касаторът е изброил множество актове на ВКС, в това число и тълкувателна практика, като подробно е разгледал разбирането си относно задължението на въззивния съд да съдейства за изясняване на делото, както и правомощията му свързани с непълнота на доклада по делото. Жалбоподателят е развил и своите оплаквания за необоснованост на решението във връзка с приетото от съда, че метеорологичната експертиза на БИМ сочела външна намеса, но не и от кого е извършена. Така е направен извод, че въззивният съд не можел да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционният съд не посочил като нуждаещ се от доказване. Поставен е въпрос № 4 със следното съдържание: „Следва ли електроразпределителното предприятие да доказва виновно поведение на абоната при доказано установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или измерения показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ…“. Касаторът е посочил, че този въпрос е бил разрешел в изброени решения на ВКС, чиито обобщен мотив е заявил, че се състои в това, че енергийното дружество нямало задължение да доказва виновно поведение на абоната при неточно отчитане на електромера. Касаторът е посочил основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е мотивирал становище, че въпросите от т. 1 до т. 4 биха могли да бъдат отнесени към това основание поради това, че се касаело за новоприет нормативен акт. В същата хипотеза е поставен и въпросът: „Неизпълнение на задължението по чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ /2019г./води ли до незаконосъобразност на извършена корекция по чл. 50-55 от правилата. Изпълнение на задълженията по посочената разпоредба условие ли е за възникване на правото на електроразпределителното предприятие за извършване на корекции?“. Лаконично е отбелязано, както страната е посочила вече, че се касаело за нормативен акт. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. Съгласно разясненията дадени в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, правният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК следва да бъде формулиран ясно и конкретно от касатора, като бъде изведен от решаващите мотиви на съда, обусловили постановения правен резултат. С оглед така приетото със задължителна тълкувателна практика определение на общото основание се налага извод, че въпросите от 1 до 3, поставени от касатора не са релевантни. Този извод произтича от обстоятелството, че същите са общи, третират съдържателно процесуални въпроси, свързани с доказването и доказателствените средства, които въззивният съд не е разглеждал и не е формирал по тях решаващи правни изводи. Решаващите изводи на съда са свързани с недоказване на обстоятелството от страна на касатора, ответник в производството, че същият е доставил на ищеца конкретно количество електроенергия за процесния период, която последният не е заплатил. Тъй като това е насрещно договорно задължение на страната - касатор, то тя следва несъмнено да го установи в хода на производството. Така поставените въпроси също не са обосновани, с оглед решаващите изводи на състава, а са разгледани в контекста на оплакването на страната за неправилно интерпретиране на доказателствата по спора, в частност експертизата по спора, както и отделни изводи на състава, без обосноваване за тяхната решаваща стойност спрямо постановения правен резултат, който е обоснован изцяло, както вече бе посочено с недоказване на обстоятелството, че при надлежно изпълнение на задълженията на касатора липсва насрещна престация. Следва още да се отбележи, че по първия въпрос, съдът няма формиран мотив с това, че само с преки доказателства могат да бъдат установявани релевантни по делото факти, в какъвто смисъл е съдържанието на въпроса. Също така липсва и такъв мотив съдържателно въведен и във въпрос № 2 – съдът не е приемал,че пълно доказване не може да се осъществи с всички доказателствени средства по ГПК. Така приетото за липса на доказателства, страната интерпретира чрез тези въпроси, относими към принципни положения в гражданския процес, по които съдът нито се е произнасял, нито е нарушил. Липсата на релевантен въпрос от № 1 до № 3 е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване по първите три въпроса. Четвъртият въпрос, определен от страната като материалноправен, също е без връзка с мотивите на съда, тъй като съдът не е обосновавал решаващият си извод с това, че не е доказано виновно поведение на абоната. Както вече бе отбелязано, този въпрос изобщо не е разглеждан в контекста на приетото за липсата на доказателства, за това че неспазвайки правилата за осъществената корекция по сметки страната не е установила наличието на конкретно доставена и незаплатена от абоната електроенергия. Правно необосновано касаторът счита, че по въпросите, които не са релевантни и след твърдение, че като допълнителен критерий по тях сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, може единствено с довода, че се касае за „новоприет нормативен акт“ да изведе наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да е налице това основание касаторът следва да обоснове необходимостта от приемане на нови правни разрешения по тълкуването на правни норми, по които съдебната практика е формирана при неточно приложение на закона или вече формираната съдебна практика не е актуална, с оглед промяната на законодателството или обществените условия /което предполага цитиране на тази практика, а в случая касаторът не е посочил такава/, а при твърдение за липсата на съдебна практика чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретно посочени от касатора норми, когато съдържат правна уредба, която е непълна, неясна или противоречива. С оглед приетата със задължителна практика /цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС/ дефинитивност на основанието се налага извод, че посочването, че се касае за новоприет нормативен акт е недостатъчно, за да се приеме обосноваване на допълнително основание предвид релевантността на поставения последен въпрос. По отношение на т. 1, ІІ от приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следва да се приеме, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, развито от касатора, изключва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не могат да се въведат кумулативно тези две основания. Извън това и същите не отговарят на изискванията за валидно въведено общо основание. С оглед на изложеното и при така представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационен контрол на въззивното решение. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение