Решение № 1187 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11539/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директорa на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Варна при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), приподписана от юрк. А. Петракиева, срещу Решение № 10800/07.10.2025 г., постановено по адм. дело № 2443/2024 г. по описа на Административен съд – Варна. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт като постановен в нарушение на материалния закон и необоснован - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва правните изводи на съда с твърдение за противоречия при оценката на фактите и събраните доказателства. Поддържа, че задълженото лице е извършвало дейност като търговец по смисъла на Търговския закон, поради което с ревизионния акт (РА) са определени законосъобразно размерите на задълженията за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и осигурителни вноски за процесните периоди. В тази връзка намира за доказани обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което РА да бъде потвърден изцяло. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции и платената държавна такса за касационно обжалване. Ответникът – А. Р. П., чрез пълномощника адв. Киряков, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за касационната инстанция, съгласно приложените договор за правна защита и съдействие от 04.12.2025 г. и списък на разноските. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение, като взе предвид доказателствата по делото, наведените доводи в жалбата и след служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Варна е бил РА № Р-03000323003805-091-001/05.07.2024 г., поправен с РАПРА № П-03000324139973-003-001/08.08.2024 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП Варна и потвърдени с Решение № 168/18.09.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който на А. П., при ревизия по реда на чл. 122-124а ДОПК, са установени задължения за данък върху доходите от стопанска дейност на ЕТ по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за периодите от 2017 г. до 2020 г. в общ размер на 106 285 лв. – главница и 58 063,77 лв. – лихви; задължителни осигурителни вноски за ДОО – самоосигуряващи се лица за периодите от 2017 г. до 2021 г. в общ размер на 20 521,39 лв. – главница и 10 296,84 лв. – лихви; вноски за ДЗПО за УПФ – самоосигуряващи се лица за периодите от 2017 г. до 2021 г. в общ размер на 7 033,11 лв. – главница и 3 546,58 лв. – лихви; и задължителни здравноосигурителни вноски – самоосигуряващи се лица по ЗЗО за периодите от 2017 г. до 2021 г. в общ размер на 9 975,29 лв. – главница и 5 022,32 лв. - лихви. По фактите решаващият съд е обобщил извършените процесуални действия в хода на ревизионното производство, образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03000323003805-020-001/27.06.2023 г. на О. Й. Г., на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Варна. С цел изясняване на всички обстоятелства от значение за данъчното облагане, от органите по приходите са изискани документи и писмени обяснения от задълженото лице, вкл. са приобщени доказателства от предходни контролни производства на лицето и съпругата му, предприета процедура по разкриване на банкова информация и др. Предложенията за установяване на задълженията са обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-03000323003805-092-001/13.06.2024 г. На база събраните доказателства при ревизията е констатирано, че през ревизираните периоди А. П. е местно лице за данъчни цели по чл. 4 ЗДДФЛ, задължено съгласно чл. 6 ЗДДФЛ за получените доходи от източници в България и от чужбина. С оглед на получената информация от банкови институции, „Български пощи ЕАД и „А1 Трейд“ ЕООД е установено, че през периода 01.01.2017 г. – 31.12.2022 г. са изпращани регулярно и ежемесечно множество пратки до клиенти извън страната, за които са получени плащания чрез системата за платежни услуги PayPal. Впоследствие средствата са прехвърлени по лични (ВG41СЕСВ97901009720700 в ЦКБ АД и ВG07STSA93000025863656 в банка ДСК АД) и на съпругата му банкови сметки в страната (ВG12СЕСВ97901056629600 в ЦКБ АД). Ревизиращият екип е достигнал до извод за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 ДОПК и съответно за невъзможност облагането да се извърши по общия ред. На задълженото лице са били връчени уведомления на основание чл. 124, ал. 1 ДОПК, в отговор на които са представени обяснения от упълномощено лице – адв. Киряков, но не и изисканите документи и декларациите по чл. 124, ал. 3 ДОПК. В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е назначена ССЕ, чиито заключения - основно и допълнително, са приобщени към доказателствения материал в с.з. на 09.04.2025 г. и на 14.09.2025 г. Заключенията на вещото лице са обособени в констативната част на решението и са кредитирани от съда като компетентни, обективни, кореспондиращи с фактите и неоспорени от страните. Относно твърденията за продажба на сетове/комплекти „Лего“ само от личната колекция на жалбоподателя и източниците му на финансиране са разпитани св. Н. Л. К. и св. Р. А. П.. От правна страна при проверката по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК административният съд е потвърдил възлагането на ревизията и издаването на РА от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона писмена форма и реквизити съгласно чл. 120, ал. 1 ДОПК. Посочено е, че в о.с.з. от 18.07.2025 г. след визуализация на ЗВР, ЗИЗВР, заповедите за спиране и възобновяване на ревизията, РД и РА, се установява подписването им от лицата, посочени за техни издатели с квалифициран електронен подпис в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 и ЗЕДЕУУ. В хода на ревизионното производство не са намерени съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта. Първоинстанционният съд е разгледал оплакванията на жалбоподателя по същество и е обосновал крайно заключение за незаконосъобразност на РА с оглед на разпоредбите на чл. 122 и сл. ДОПК и преценката на събраните доказателства. Според изложените мотиви, действително П. е извършвал продажба на определени вещи – комплекти Лего и не е регистриран като ЕТ, но получаването на суми за тях не е достатъчно, за да бъде направен извод за наличие на реализиран облагаем доход от осъществена икономическа дейност. Невъзможността за дефиниране на физическото лице като търговец в случая е съобразена с преюдициалното тълкуване в решение от 04.10.2018 г. по дело С-105/17 на Съда на ЕС. Същевременно въз основа на свидетелските показания се изяснява произходът, видът и мястото на съхранение на придобиваните колекции Лего в период от 30 години. Свидетелите установяват категорично, че продадените вещи от жалбоподателя през 2014 г. са били съхранявани в апартаментите, в които е живял. На последно място съдът е приел за недоказана от органите по приходите връзката между получените суми от ревизираното лице чрез системата за електронни плащания PayPal и изпратените от лицето пратки от „Български пощи“ ЕАД и „А1 Трейд“ ЕООД. Този извод е подкрепен от отговора на вещото лице по поставения въпрос № 4 от ССЕ. След като не е реализиран доход от дейност като ЕТ, то неправилно с РА са били установени задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ, ЗЗО за периода от 2017 г. до 2021 г. и лихви за забава. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са оплакванията на ДД ОДОП Варна при ЦУ на НАП за съществени пропуски и противоречия при оценката на релевантните факти и доказателства, довели до необоснованост на изводите на административния съд по приложението на материалния закон. В рамките на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК настоящата касационна инстанция следва да внесе известни корекции и уточнения по развитите съображения. Kасационната инстанция споделя изводите на първостепенния съд относно валидността на РА, като издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма. Извършената проверка в тази насока и констатациите са обосновани, изчерпателни и в съответствие със събрания доказателствен материал по делото. Първоинстанционният съд не е изпълнил надлежно задължението за отделяне на спорните факти от безспорните, въз основа на което да направи прецизна квалификация на получените приходи/доходи от А. П. през периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г. по банковите сметки в ЦКБ АД и ДСК АД. В това отношение в решението са изложени взаимоизключващи се мотиви. От една страна съдът приема, че по делото е доказано получаването на суми за извършени продажби на комплекти Лего и необлагаемост на дохода от продажба на лични вещи (стр. 17, абз. 3 и абз. 4 от решението), а от друга – че доказателствата по ревизионната преписка не установяват връзка между получените суми от жалбоподателя чрез системата за електронни плащания PayPal и изпратените от лицето пратки от „Български пощи“ ЕАД и „А1 Трейд“ ЕООД (стр. 18, абз. 3 от решението). Нещо повече, на същото място в съдебния акт е потвърдено отсъствието на данни получателите на международните пратки чрез „Български пощи“ ЕАД и „А1 Трейд“ ЕООД – над 900 броя, да са извършили плащания по сметките и акаунтите на П. в PayPal. Решаващият съд не е спазил правилото на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК да обсъди критично резултатите от заключенията по ССЕ и да констатира противоречието им в тази част на спора с показанията на свидетелите Р. П. и Н. К.. Нелогично съдът приема, че доказателствата по ревизионната преписка не установяват вида на продажбите, дали техен предмет са нови или стари вещи и какъв точно е произходът им, но свидетелските показания са надеждни и компенсират тази информационна празнота. При това положение касационната инстанция намира, че постъпилите парични средства в патримониума на ревизирания субект по банковите сметки в ЦКБ АД и ДСК АД не са обвързани с продажбите на комплекти Лего и в този смисъл, несъмнено водят до имуществено увеличение, което законът не изключва от облагане. На това алтернативно основание увеличението е следвало да участва, най-малкото при формиране на данъчната основа по чл. 17 ЗДДФЛ и декларирано в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ. Няма спор, че жалбоподателят не е сторил това предвид сочените в РА обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред: т. 1 - неподаване на данъчна декларация и т. 2 - данни за укрити приходи или доходи. Липсата на което и да е от изчерпателно изброените обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т.т. 1-8 ДОПК не препятства възможността за облагане на дохода по общия законов ред. Фактът на превода на средствата от сметките и акаунтите в PayPal е следвало да бъде отнесен еднозначно от административния съд в подкрепа на една от двете регламентирани възможности. Като инстанция по същество съгласно чл. 160, ал. 1 ДОПК, съдът е длъжен да съобрази всички известни факти и обстоятелства при определяне на реда за облагане и размера на дължимия данък. Процесната ревизия на П., видно от ЗВР от 27.06.2023 г. и ЗИЗВР от 09.10.2023 г., е с предметен обхват не само установяване на задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2022 г., но и за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за посочения период. Изложеното дотук не е съобразено от първоинстанционния съд. Констатираните пропуски препятстват възможността за касационен контрол. В обобщение настоящият касационен състав приема, че Решение № 10800/07.10.2025 г. на Административен съд – Варна е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, до неправилно разпределение на доказателствената тежест между страните и неоказване на необходимото съдействие и указания за изясняване на спора, съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 5 АПК, приложима по силата на § 2 ДР ДОПК. Нарушенията не могат да бъдат отстранени на този етап предвид забраната по чл. 220 АПК за нови фактически установявания в касационното производство, поради което съдебният акт следва да бъде отменен изцяло, вкл. в частта на разноските, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да отдели спорните въпроси от безспорните, да се произнесе по възраженията и доказателствените искания на страните, като посочи въз основа на кои факти и обстоятелства приема, че ревизията е правилно проведена по особения ред на чл. 122 ДОПК, налице ли са предпоставки за облагане на РЛ с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, правилно ли е формирана данъчната основа за облагане, респ. налице ли е осигурителен доход, в какъв размер и правилно ли са определени и размерите на задълженията за ЗОВ. При новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по направените искания за присъждане на разноски в двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ АПК, Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение,