Определение № 60260 от 09.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1248/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. С. Н. срещу въззивно решение № 260572 от 15.10.2020г., постановено по в.гр.д. № 9609/2018г. на Софийския градски съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № ІІІ-86-254 от 14.11.2014г. по гр.д.№ 12576/2013г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от П. С. Н. против В. Т. А. искове с правна квалификация чл.23, ал.1 СК и чл.21, ал.4 СК за установяване трансформация на лично имущество и липса на съвместен принос в придобиването на недвижим имот – УПИ * с площ от 475 кв.м, кв.10, по плана на [населено място], заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда от 52 кв.м. По делото е установено, че страните са бивши съпрузи, които са били в брак от 16.10.2004г. до 11.11.2012г. С договор за покупко-продажба от 18.07.2007г., обективиран в нот.акт № 95/2007г., същите са закупили процесния имот за сумата 2000 лв. Съгласно предварителен договор от 31.05.2007г. продавачите са се споразумели с купувачите да прехвърлят собствеността върху имота за сумата 40 000 лв., като при подписването му купувачите са платили 2000 лв. капаро, а останалите 38 000 лв. е уговорено да бъдат платени при сключване на окончателния договор в нотариална форма. На 16.07.2007г. бащата на ищцата в първоинстанционното производство ѝ е превел от сметка сума в размер на 38 000 лв. Въз основа на събраните по делото гласни доказателства въззивният съд е приел, че дарственото му намерение е било насочено и към двамата съпрузи, т.е. към семейството като цяло, като е посочено, че това обяснява и факта, че двамата съпрузи са вписани като купувачи в титула за собственост на имота, респ. че ищцата не е установила при условията на пълно и главно доказване, че процесният апартамент е закупен изцяло с нейни лични средства. С оглед на това предявените искове са приети за неоснователни. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1.Как въззивният съд следва да съобрази указанията, дадени с отменителното решение на касационната инстанция, когато при новото разглеждане на делото от въззивната инстанция се съберат нови доказателства и се установят нови факти; 2. Какъв е начинът, по който следва да бъде извършен анализ на показанията на свидетелите; необходимо ли е да бъде извършен такъв анализ при наличие на противоречие в показанията; не следва ли да се посочи защо се дава вяра на едни свидетели, а на други не; не следва ли определени факти да се приемат за доказани, само ако се установи и приеме, че свидетелските показания са достоверни и са основани на лични, преки и непосредствени впечатления; не следва ли всички гласни доказателства, а не само част от тях, да се преценяват от съда при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля, според правилата на процесуалния закон и съвкупно с целия доказателствен материал по делото, като се вземат предвид всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти, както и обстоятелството дали осъществяването на установените факти е възприето от свидетелите пряко и непосредствено; не следва ли съдът да се съобрази при какви обстоятелства даден свидетел е узнал съответния факт и за кое време в хода на развитие на правоотношенията между страните се отнася той и 3. Не следва ли да се приеме за правилно и в унисон с практиката на ВКС становището, че дарението е едностранна безвъзмездна сделка и до доказване на противното даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи, както и че е обичайно намерението на родителите в подобни хипотези да надарят само детето си, но не и неговия съпруг; ако договорът е сключен само между единия съпруг и неговите родители, т.е. изразено е съгласие само този съпруг да бъде надарен, респ. само той е изразил воля да приеме дарението, може ли да се приеме, че по силата на този договор права върху подареното придобива и лице, което не е страна по договора, т.е. другият съпруг. Поддържа се, че решението е очевидно неправилно. Ответникът по жалбата е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1/. В случая предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане не са налице, тъй като поставените от касаторката правни въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС. В съответствие с посоченото в изложението решение № 378 от 15.01.2016г. по гр.д.№ 1629/2015г. на ВКС, ІV г.о., въззивният съд е изпълнил дадените му с решение № 86 от 04.07.2018г. по гр.д.2862/2017г. на ВКС, ІІ г.о., указания, а именно да даде възможност на страните да изложат фактически твърдения относно придобивната стойност на имота и как е заплатен, като им укаже да ангажират гласни и писмени доказателства по повод направените твърдения. Събраните при новото разглеждане на делото писмени и гласни доказателства са преценени поотделно и в съвкупност с вече събраните по делото доказателства. Съдът е преценил достоверността на показанията на свидетелите по свое вътрешно убеждение и с оглед констатираните противоречия между тях е посочил на кои от тях дава вяра и на кои не, което според установената практика е негово суверенно право. Показанията на майката на ищцата са преценени по реда на чл.172 ГПК и съдът не ги е кредитирал по съображения, че са пристрастни и в явно противоречие с останалите гласни доказателства. Липсва противоречие и с посочените решение № 176 от 28.05.2011г. по гр.д.№ 759/2010г. и решение № 71 от 13.05.2019г. по гр.д.№ 2835/2018г. на ВКС, І г.о., по поставените в т.2 на изложението свързани въпроси, както и с решение № 279 от 15.07.2010г. по гр.д.№ 529/2009г. на ВКС, І г.о., и др., с които е прието, че дарението е едностранна безвъзмездна сделка и до доказване на противното даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи, тъй като в случая, с оглед събраните по делото доказателства, съдът е приел за установено, че посочената по-горе сума за закупуването на жилището е била предоставена на семейството като цяло. Ето защо релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е налице. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То не е и очевидно неправилно. Очевидната неправилност, като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. За да е налице това основание за допускане на касационното обжалване е необходимо неправилността да е съществена до степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходима преценка на доказателствата по делото. В случая от съдържанието на мотивите на въззивното решение не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Сочените от касаторката евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани като очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация сумата 1440 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.,