Определение № 50122 от 22.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 819/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. Д. Д., Р. Д. Д., А. Д. Д., И. Д. Д., Р. Д. Д., И. Д. Д. и М. Д. Д. срещу решение №183 от 15.11.2021г. по гр.д.634/21г. на Пловдивски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба – ЗК„Лев инс“ АД, [населено място], чрез пълномощника си – адв.Вл. Д. е на становище, че касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване. Същото становище е изразил и третото лице- помагач на негова страна – ЗД „ Бул инс“АД, [населено място]. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите чрез пълномощника си – адв. Д. Ч. са изложили разбирането си за това, че макар и правилно по отношение съображенията на въззивния съд за неоснователност на възражението на ответника за липса на качеството „ застрахован“ на водача на МПС, съдът неправилно се е произнесъл относно принципа за справедливост- „ неправилно са изложени критериите, които имат значение за определяне справедливо обезщетение“. Заявено е, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че не били взети предвид „ редица доказателства“ относно същия принцип и са „игнорирани без основание наличните по делото обстоятелства“. Страната е посочила, че били налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК като е отбелязано, че материалния закон бил приложен неправилно. Неправилно бил приложен и „принципа за справедливост“ въведен с чл.52 ЗЗД. Грубо било нарушено и „ задължителното ТРОСНГТК № 1 /18г.“ Страната пространно е развила разбирането си за неправилност на решението поради неприлагане на принципа за справедливост. Разгледани в тази връзка са и добрите отношения съществували между ищците и починалия.Отново е направено оплакване, че липсвали мотиви „ относно липсата на основание за определяне на справедливо обезщетение“ Касаторите, чрез пълномощника си, са определили своите оплаквания по чл.281,ал.1, т.1 ГПК.Страната е посочила, че все във връзка с приложението на принципа за справедливост били налице и предпоставки по чл.280, ал2, предл.3-то. Накратко е заявено, че било налице несъответствие между фактическите изводи на съда и установените по делото доказателства. Добавено е още, че доказателствата били „тълкувани превратно, което довело до грешно формирано вътрешно убеждение на съда относно определяне на справедлив размер на обезщетението“.Други доводи не са развити. Касаторите, чрез пълномощника си – адв.Д. Ч. не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, съставлява общо основание и се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието, се налага извод, че страната не е формулирала правен въпрос. Доколкото подчертания извод, че в „обжалвания съдебен акт било вложено различно от „съдържащото се от константната практика на ВКС по приложение на принципа по чл.52 ЗЗД за справедливост“, то същото не съставлява правен въпрос, но дори и да се приеме за такъв, то той би бил ирелевантен, тъй като въззивният съд изобщо не е обсъждал определяне на обезщетение за ищците. Той е отрекъл активната им материалноправна легитимация.В тази връзка и направения извод, не определя наличие на общо основание, а тъкмо обратното, подкрепя извода за развито оплакване, свързано с неправилност на решението, а не токова, което води до извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК. Липсата на правен въпрос е липса на общо основание- като едни от задължителните елементи на преценката за наличие предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Правната последица от тази липса е недопускане на решението до касационен контрол. Страната освен, че не е поставила правен въпрос не е защитила адекватно и допълнителен критерий, като е смесила различни категории като принципа за справедливост, очертан в чл.52 ЗЗД, относим изцяло към определяне размера на обезщетението и наличието на право на такова обезщетение. В тази връзка правно необосновано е и очертаното от нея с общи оплаквания противоречие с постановките на ТР ОСНГТК № 1/16. Съставът подробно е разгледал установеното по спора като е интерпретирал показанията на изслушаните свидетели, в контекста на всички останали доказателства. Така приетото, че съобразно разрешенията дадени с ТР ОСНГТК №1/16г,. приложени към разглеждания случай, не се обосновава извод за доказаност на изключение, от общото правило, не само не обосновава отклонение на съда от нея, а с оглед подробните мотиви и очертаващи връзката между ищците и починалия и изключението водещо до извод за изключителност на тази връзка, каквато не е доказана по спора е и опровергано защитното разбиране на страната, че съдът се е позовал на нещо различно от събрания по делото доказателствен материал, въз основа на който същият е разгледал тази тълкувателна практика.Позовавайки се на тази задължителна практика, съдът е приел, че за да е налице, основание да бъде приложено изключението, с оглед очертания от ППВС № 4/61 и ППВС№5/69 кръг лица, които следва да бъдат обезщетени, следва да бъдат доказани от ищците отношения извън обичайните отношения в семейството, считани за традиционни за българското общество- отношенията на обич и привързаност между брат и сестра. Изключение, според даденото от ОС НГТК разрешение е само в хипотези, при които поради конкретни житейски обстоятелства тази привързаност е надхвърлила обичайните си рамки на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост и поради това е довела при смъртта на брата до морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет нормално присъщите за съответната родствена връзка. В конкретния случай, е приел съставът, с оглед тези разрешения, всички установени факти обосновават, че отношенията между братята и сестрите съставляват обичайните отношения между лица израснали в едно и също семейство и не са израз на такава дълбока връзка, установяваща изключението, определящо ищцата като лице, извън кръга очертан от двете цитирани постановления на Пленума на ВС. Следователно, като е приел, липса на доказаност за връзка между ищците и починалия, надхвърляща нормалните отношения на привързаност между братята, съдът не е постановил акта си в противоречие, а в пълно съответствие с разгледаната задължителна практика на ВКС. Извън това липсва и поставен правен въпрос спрямо тези мотиви на състава. Касаторите са поддържали в заключение и основание по чл.280, ал.2, предл 3-то ГПК, с лаконично общо оплакване, че съдът не бил извършил преценка за конкретните факти и така допуснал „ несъответствие между фактическите изводи на съда и установените по делото доказателства“ като е добавено също така лаконично „че доказателства били тълкувани превратно, което довело „ до грешно формирано вътрешно убеждение на съда относно определяне на справедлив размер на обезщетението“. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК, тъй като обоснованото чрез лаконично оплакване за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК не установява очевидна неправилност на акта, съобразно разгледаната дефинитивност на основанието. С оглед така депозираното изложение решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение