Определение № 217 от 29.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3947/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.

С определение № 260385 от 27.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2146/2020 г. на Пловдивския окръжен съд е оставена без уважение частната жалба на Р. Г. Пашова против определение № 62 от 03.09.2020 г. на съдия по вписванията при РС Асеновград, с което е отказано отбелязване на решение от 19.03.1999 г. по гр. д. № 323/1998 г. на РС Асеновград.

Въззивният съд е приел, че към заявлението на Р. П. не са приложени скица-копие от кадастралната карта /изискване по чл.6, ал.3 П./ и удостоверение за данъчна оценка, необходимо за определяне на държавната такса по чл.2, ал.1 ТДТСАВп, което е самостоятелно основание за отказ на нотариалното действие. Освен това процесното решение не подлежи на вписване/отбелязване, тъй като с него е отхвърлен предявеният иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот, т. е. не са налице условията за вписване по чл.2 и чл.4 П. и чл.112 и чл.114 ЗС. Но дори и да подлежи на вписване този акт, то не е спазен установеният шестмесечен срок по чл.115, ал.2 ЗС. Видно е от заверката на печата на съдебното решение, че то е влязло в сила на 06.04.1999 г., т.е. срокът за вписване е изтекъл. Съдията по вписванията е спазил изцяло т.6 на ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Частна касационна жалба срещу посоченото определение е подадена от Р. Г. Пашова.

Жалбоподателката счита, че влязлото в сила решение по чл.87 ЗЗД подлежи на отбелязване с оглед неговия предмет, тъй като попада в приложното поле на чл.115, ал.2, вр. чл.114, б.”а” ЗС. Счита, че шестмесечният срок по чл.115, ал.2 ЗС важи само за случаите, при които искът е уважен. Няма срок за отбелаязване на влязло в сила решение, с което искът е отхвърлен. Освен това отбелязването на съдебното решение е предвидено, за да се даде гласност на изхода на правния спор. В самото решение се съдържат данните за недвижимите имоти, за които се отнася вписването. Съдията по вписванията е длъжен да извърши служебна проверка и да прецени към вписнатето на коя искова молба следва да се отбележи съдебното решение.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:

1. Подлежи ли на вписване/отбелязване съдебно решение, с което се отхвърля предявен иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на алеаторен договор, както и в този случай налице ли са условията за вписване по чл.2 и чл.4 П. и чл.112 и чл.114 ЗС;

2. Подлежат ли на отбелязване решения, с които се отхвърлят предявени искове по вписани искови молби, в случай, че искането е направено след изтичането на предвидения в закона шестмесечен срок по чл.115, ал.2 ЗС.

По първия въпрос жалбоподателят поддържа основанието по чл.274, ал.1, т.3 ГПК, а по втория се позовава на противоречие с практиката на ВКС – определение № 2 от 03.01.2018 г. по ч. гр. д. № 4778/2017 г. на ВКС, II-ро г.о. и определение № 189 от 13.03.2014 г. по ч. гр. д. № 868/2014 г. на ВКС, ІV-то г.о.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд, с което се потвърждава отказ на съдията по вписванията.

Налице е и условието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното определение противоречи на приетото в мотивите на изцяло т.6 на ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС – че не може да бъде отказано вписване на съдебни актове по съображения, че не отговарят на изискванията за форма или съдържание; че съдията по вписванията не е компетентен да проверява съдебни актове, защото съдът има контролни функции по отношение на него, а не обратно; че когато е представено за вписване съдебно решение, което нормативен акт предвижда да бъде вписано, съдията по вписванията е длъжен да го впише, независимо от неговото съдържание. Налице е и противоречие с посочените от жалбоподателката определения на ВКС. Определение № 189 от 13.03.2014 г. по ч. гр. д. № 868/2014 г. на ВКС, ІV-то г.о., изрично сочи, че е незаконосъобразен отказът на съдията по вписванията да впише съдебни решения поради липса на индивидуализация на имотите в представените за вписване решения съобразно данните по чл. 60, т. 1 - 7 от ЗКИР, а също и поради липса на приложена скица-копие от одобрената кадастрална карта, както и че за тези обстоятелства съдията по вписванията е служебно задължен да следи. Прието е също, че отказът на съдията по вписванията, мотивиран с пропускането на шестмесечния срок по чл. 115, ал. 2 от ЗС, е незаконосъобразен. Същото е прието и в определение № 2 от 03.01.2018 г. по ч. гр. д. № 4778/2017 г. на ВКС. В двете определения са изложени мотиви какви са последиците на пропускането на шестмесечния срок и че това обстоятелство не е от значение за вписването/отбелязването на съдебното решение. Към тези мотиви следва да се добави само това, че за отбелязването на съдебното решение е без значение обстоятелството дали предявеният иск е бил отхвърлен или уважен. Отбелязването на съдебните решения по искови молби, подлежащи на вписване, има за цел даване гласност на изхода на правния спор по вписана искова молба.

По изложените съображения обжалваното определение и потвърденият с него отказ на съдията по вписванията следва да бъдат отменени. Съдебното решение по предявения иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД следва да бъде отбелязано, независимо от това, че с него искът е бил отхвърлен и че молбата за отбелязване е подадена след изтичане на шестмесечния срок по чл.115, ал.2 ЗС. За отбелязването на съдебно решение страната не представя скица по чл.6, ал.3 П., а само препис от самото решение – чл.14 П.. Освен това – съгласно чл.3, ал.1 от Тарифата за таксите, които се събират от Агенцията по вписванията, за извършване на отбелязване се събира половината от таксата за вписване. Съдията по вписванията е длъжен служебно да извърши проверка за размера на дължимата държавна такса в този случай, без да изисква ново удостоверение за данъчна оценка.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,