Определение № 60307 от 14.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1851/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. Г., чрез процесуалния представител адвокат Д. Б., срещу въззивно решение № 260012/04.02.2021 г. по гр. д. № 581/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението на посочения в исковата молба недвижим имот. Поддържат се оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно задължението на въззивния съд да прецени направено от страна по делото извънсъдебно признание на факти с оглед всички останали доказателства и обстоятелства по делото. Твърди се противоречие с решение № 108/25.06.2020 г. по гр. д. № 1538/2019 г. на ВКС, IV г.о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от П. М. Г., който твърди че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Ответниците Г. К. Г. и М. П. Г. не са подали отговор на касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното: С въззивното решение е отменено решение № 620/24.06.2020 г., постановено по гр. д. № 1457/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която ответниците П. М. Г., Г. К. Г. и М. П. Г. са осъдени да предадат на М. С. Г. владението върху недвижим имот – самостоятелен обект (апартамент) в сграда № 1 с идентификатор *****, находящ се в [населено място], район „З.“, [улица], ет. 1, с площ от 81 кв. м., ведно с 28,95 % идеални части от общите части на сградата, ведно с 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 404 кв. м., като в тази част искът е отхвърлен като неоснователен, а първоинстанционното решение е потвърдено в останалата обжалвана част, в която е признато по отношение на ответниците, че М. С. Г. има запазено пожизнено право на ползване върху процесния недвижим имот. Въззивният съд е приел, че въпреки основателността на установителната част на предявения иск по чл. 108 ЗС, същият се явява неоснователен в неговата осъдителна част, тъй като ищцата не е успяла да докаже обстоятелсвото, че е била лишена от ползването на имота. В мотивите се посочва, че дадените от ответника П. Г. свидетелски показания в производството по друго гражданско дело, а именно в съдебно заседание на 23.04.2019г. по гр. д. № 7294/2018 г. на Районен съд – Пловдив, единствено сочат, че считано от 2014 г. в етажа на [улица] ответниците и ищцата живеят заедно, като последната има достъп до две жилища, както и че същата е заживяла в западния апартамент по нейно желание, а ответниците са останали в другия апартамент, съгласно постигнато между тях и ищцата споразумение. Посочено е, че не са представени доказателства, които да установят недвусмислено и категорично обстоятелството, че ищцата е била лишена от ползването на процесното жилище, поради което искът е неоснователен в осъдителната му част. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Така поставеният от касатора въпрос не може да предпостави допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В мотивите съдът е обсъдил подробно дадените от ответника П. Г. свидетелски показания в производството по гр. д. № 7294/2018 г. по описа на РС– Пловдив, като е приел, че същите не установяват обстоятелството, че към момента на завеждане на исковата молба по настоящото дело /01.07.2019г./ ищцата е лишена от ползването на процесния имот. По делото не са представени други доказателства във връзка с тези твърдения. При това положение не може да се приеме, че обжалваното решение противоречи на цитираната от касатора съдебна практика, според която извънсъдебното признание на неизгодни за страната факти също съставлява доказателство, което следва да бъде преценявано с оглед всички обстоятелства по делото, както се преценява и съдебното признание съгласно чл. 175 от ГПК. Ето защо в случая не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид изложеното, следва да се приеме, че в случая не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. С оглед изхода на производството по чл. 288 ГПК и представените доказателства, направеното от ответника П. М. Г. искане за присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски в размер на 120 лв. е основателно и следва да бъде уважено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.