Определение № 4310 от 10.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 175/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Воксис Сървисиз“ ООД срещу въззивно решение № 5972 /02.10.2025 г. по в.гр.д. № 4070 /2023 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение № 2106 /13.02.2023 г. по гр.д. № 24293/2022 на Софийския районен съд и са уважени предявените от А. Т. К. срещу жалбоподателя „Воксис Сървисиз“ ООД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, като е признато за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение на А. Т. К., извършено със Заповед № 200123 /08.03.2022 г., на основание чл.328, ал. 1, т. 3 КТ - поради намаляване на обема на работа, той е възстановен на длъжността, заемана до прекратяването на трудовото правоотношение - „международен търговски специалист по покупките във „Воксис Сървисиз“ ООД и жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца сумата от 448.72 лв., обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение, за периода 08.04.2022 г. до 08.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда /09.05.2022 г./ до окончателното й заплащане. Ответникът по касационната жалба А. Т. К. не е подал писмен отговор. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Спорни по делото са обстоятелствата дали е налице намаляване обема на работата в предприятието по смисъла на посочената в заповедта разпоредба, както и дали извършеният подбор е законосъобразен. Ответникът е представил заповед на управителя на дружеството № 200203/07.03.2022 г., в която се посочва, че „предвид дейността на представляваното от нея дружество с немско говорящи контрагенти и промяната на пазара и нерентабилността на работа на дружеството с тези клиенти, взима решение да се оптимизират разходите, като считано от датата на заповедта намалява с 20% обема на работа на служителите, заемащи длъжността „международен търговски специалист по покупките“ с немско - говорящи контрагенти“. Въззивният съдебен състав счита, че от това съдържание не може да се направи извод, че е налице обективно фактическо състояние на намалена работа. Представената заповед е частен свидетелстващ документ и не се ползва с материална доказателствена сила, тоест при оспорване, каквото е налице, работодателят следва да докаже, че е намалял обемът на работа с немскоговорящи контрагенти. Действително свидетелката Т. Г. заявява в открито съдебно заседание, че работата с немски език започнала да намалява през месец февруари и месец март. Въззивният съд обаче не кредитира тази част от показанията и, тъй като счита, че е била мениджър на друг екип, че е служител на ответника и показанията й следва да се преценяват при условията на чл. 172 ГПК - с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната й заинтересованост и поради това, че твърди, че след уволнението на ответника не е назначаван друг служител на същата длъжност, а съдът приема, че е доказано обратното - че още на 07.04.2022 г. /ден преди изтичане на предизвестието на ищеца/ ответникът е сключил трудов договор с трето за процеса лице - Б. Ш., с който последният е назначен на длъжност, идентична с тази на ищеца. Както и че ответникът е продължил да публикува обяви, че търси служители с немски език. Така въззивният съд е приел, че не се доказва намаляването на обема на работа в ответното дружество като обективен факт, респ. като основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Относно подбора въззивният съдебен състав е приел следното:: В случая преценката за извършения подбор е обективирана в писмен документ, а именно протокол за извършване на подбор от 07.03.2022 г., съгласно който лицата, които изпълняват тази длъжност са 6 човека (посочени са). Те са оценявани по критерии „Образование и професионална квалификация“, “Начин на работа“- “Трудова дисциплина“ и „Изпълнение на задачите“, като са им поставяни съответните точки, съобразно посочената в протокола методика. Според същата се поставя обща оценка, в която се посочва общият резултат, въз основа на която се класират и служителите в подбора, като, видно от общите оценки, ищецът К. е с най-ниска обща оценка. Протоколът за извършен подбор по съществото си представлява частен свидетелстващ документ, поради което не се ползва с материална доказателствена сила, с такава се ползват официалните удостоверителни документи, както и частните свидетелстващи документи, съдържащи неизгодни за издателя си факти. В настоящия случай протоколът за извършен подбор като частен свидетелстващ документ има само формална доказателствена сила. Следователно доказателствената тежест при оспорване от страна на работника, каквото е налице в настоящия казус, пада върху работодателя. Обективираното в този протокол за извършен подбор се опровергава от свидетелските показания на свидетеля Ч., който е сочен за един от двамата оценители, извършили подбора. Следват мотиви за това. Свидетелските показания на свидетелката К., посочена в протокола за извършен подбор като другия оценител, не следва да се кредитират, тъй като не съдържат конкретика, а са общи и противоречиви. Следват мотиви за това. При това положение съдът намира, че е оборена формалната доказателствена сила на приетия по делото протокол за извършен подбор и работодателят не е доказал и законосъобразност на същия. С оглед изложеното подборът е незаконосъобразен, въз основа на което заповед № 200123 /08.03.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на въззивника следва да бъде отменена, а работникът следва да бъде възстановен на работа, тъй като прекратяването на трудовото му правоотношение е незаконосъобразно. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на въззивното решение. Изводът на въззивния съд, че не е доказано действителното намаляване на обема на работа, е необоснован и неправилен. Въззивният съд се е произнесъл и е основал въззивното си решение на преклудирано възражение. Въззивният съд е приел, че работодателят не е доказал между кои лица следва да извърши подбор и кои лица изпълняват идентична с трудовата функция на ищеца. Подобно възражение не е направено с исковата молба. За първи път във въззивната жалба е направено възражение относно лицата, между конто е направен. Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по поставения от жалбоподателя – ответник по исковете по чл.344, ал.1 КТ „Воксис Сървисиз“ ООД процесуалноправен въпрос: Може ли въззивният съд да обоснове решението си на възражения, които ищецът прави за първи път пред въззивна инстанция извън сроковете по чл.146, ал.3 от ГПК? Въпросът е обуславящ поради следното: С исковата молба ищецът твърди, че няма данни за намаляване на обема на работа, за което липсват и мотиви в заповедта, поради което уволнението е незаконно. С това наведеното от него основание за незаконност на уволнението се изчерпва. Следва петитум за уважаване на трите иска по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. С отговора на исковата молба (л.34 и сл.) ответникът „Воксис Сървисиз“ ООД оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Навежда твърдения за намаляване на обема на работа, свързана с дейността на служителите с немски език, между които и ищецът, които са били общо шест и за извършен подбор между тях, при което ищецът е получил най-ниска оценка, поради което трудовото правоотношение с него е прекратено. Излага и твърдения за неоснователност на иска за обезщетение и прави възражение за прихващане. Сочи и представя писмени доказателства за намаляване на обема на работа и за извършен подбор и прави искане за допускане на свидетелски показания за посочени обстоятелства и на съдебно-счетоводна експертиза. След получаване на препис от отговора ищецът А. Т. К. подава уточняваща молба на 20.10.2022 г. (л.56 и сл.), с която не оспорва твърденията на ответника, не изразява становище и не оспорва представените от ответника писмени доказателства, а единствено прави доказателствени искания, между които да бъдат призовани и разпитани като свидетели А. М. Ч. и Б. К., които да установят по какъв начин е протекъл подборът, извършен на 07.03.2022 г. В първото проведено съдебно заседание на първоинстанционния съд 31.10.2022 г. (л.59 и сл.) ищецът също не е оспорил твърденията на ответника, не е изразява становище и не е оспорил представените от ответника писмени доказателства. След като първоинстанционният съд е уважил исковете (намерил е за основателни твърденията и доводите на ответника и за неоснователни тези на ищеца), с въззивната си жалба А. Т. К. навежда доводи за неправилност на въззивното решение, че заповедта на управителя на „Воксис Сървисиз“ ООД за намаляване на обема на работа и протоколът за извършен подбор са частни документи, изходящи от ищеца, които не притежават удостоверителна доказателствена сила, че от показанията на свидетеля А. М. Ч. се установява, че не е участвал в подбора и е давал оценка на други лица, че от показанията на свидетелите А. М. Ч. и Б. К. не се установява, че са извършили оценка на работата на шестимата служители, че по делото не са представени писмени доказателства за това, че шестимата служители са били специалисти по контактите с немско говорящи контрагенти и че Б. Х. Ш. е бил назначен на същата позиция като ищеца непосредствено след като ищецът е бил уволнен. Въззивният съд е разгледал наведените за първи път с въззивната жалба доводи за недоказаност на намаляване на обема на работа с представените поделото писмени доказателства и за незаконосъобразност на проведения подбор и ги е намерил за основателни и че от тях следва извод, че уволнението е незаконосъобразно. Приетото от въззивния съд разрешение е в противоречие с приетото в посоченото от жалбоподателя решение № 472 /14.12.2013 г. по гр.д. № 2341 /2013 г. на IV г.о. на ВКС, което е в смисъл, че когато въззивният съд се произнася по несвоевременно наведено възражения от ответника, той се произнася извън предмета на спора и в нарушение на диспозитивното начало по чл.6, ал.2 ГПК. С това е осъществено основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Воден от изложеното съдът