Определение № 447 от 14.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 811/2012 г.
ВКСII гражданско отделение14.12.2012 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх.№ 4625 от 27.07.2012 г., подадена от И. А. Т. против решение № 584 от 16.12.2011 г., постановено по гр.д. № 742 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Добрич, като ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 811 по описа за 2012 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение. Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството по делото е образувано по касационна жалба от И. А. Т., приподписана от адвокат Г.Н., против решение № 584 от 16.12.2011 г., постановено по гр.д. № 742 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Добрич, с което е отменено решение № 74 от 26.08.2011 г. по гр.д. № 314/2010 г. на Районен съд-Каварна за отхвърляне на иска по чл.53, ал.2 З. и вместо него е постановено друго по предвявения от П. Г. С. и Т. П. А. иск за признаване за установено правото на собственост на П. А. Т., чиито частни правоприемници са ищците, върху дворно място в [населено място], общ.Ш., коеот в кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-25/30.03.2006 г. е планоснето погрешно и включено в кадастрарлвната основа ан поземлен имот с идентификатор * на ответника, което дворно място е с площ * кв.м. и съставлява четириъгълник, разположен между уличната, северната и срещуположната на уличната регулационни граници на палцел * в кв.* по регулационния план на селото от 1985 г. и заснетата в картата северна кадастрална краница на поземлен имот с идентификатор *, и което дворно място е защриховано и обозначено с „у” на скицата на л.87, съставляваща неразделна част от решението. Ответниците по касационната жалба П. Г. С. и Т. П. А. считат, че същата е процесуално недопустима, евентуално - неоснователна. Настоящият съдебен състав констатира, че касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно чл.280, ал.2 ГПК /изм. - ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а в случай, че такава не е представена по делото - от пазарната им цена /чл.69, ал.1, т.2 ГПК/, като съгласно чл.70, ал.1 ГПК въпросът за цената на иска се преклудира с приключване на първото съдебно заседание по делото. В случая при предявяването на исковата молба е представена данъчна оценка на имота /лист 13 от първоинстанционното дело/ в размер на 2073.40 лв., която сума е посочена като цена на иска и в исковата молба, като спорове за нея не са повдигани по реда на чл.70 ГПК. След като цената на иска е под размера по чл.280, ал.2 ГПК, то въззивното решение е влязло в сила с постановяването му, поради което касационната жалба се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане съгласно чл.286, ал.1, т.3 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение