Определение № 496 от 09.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 1200/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. Р. С., подадена от пълномощника й – адв. Г.Д. против решение №2477 от 23.12.2016 г. по гр.д. № 4191/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение от 07.03.2016г. по гр.д. 3038/15г. на СГС, с което е уважен предявения от Р. Р. С. против [фирма] иск по чл.226 КЗ за разликата над 110000лв. до 180000лв. и за присъдената държавна такса за разликата над 4350лв. до 7150лв. и в същата част по същество иска е отхвърлен, както и в частта по присъдените в полза на ЗК [фирма] разноски. Ответникът по касация- ЗД [фирма], [населено място] е на становище, че подадената касационна жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК. С представеното, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът С., чрез пълномощника си, е поддържала, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, чийто текст е възпроизвела,като е поставила въпросът относно приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД във връзка с приложение на ППВС 4/68.Страната подробно се е спряла на лаконичните мотиви на въззивния съд довели до намаляване на присъденото обезщетение от първата инстанция и в тази връзка е допълнила поставеният въпрос като е поставила допълнително въпроси, относно липсата на установеност за употреба на алкохол от страна на водача и знанието на пострадалия за това. Поставеният основен въпрос от касатора С.,/мотивиран допълнително с поставените към него подвъпроси, относими към лаконичния мотив на състава на САС, че пострадалия е употребил алкохол/ – за приложение принципа на справедливост, във връзка с критериите при определяне на конкретен размер обезщетение по чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК т.е. налице е общото основание за допускане на решението в разглежданата част до касационно обжалване. Основателни са и доводите за наличие на противоречие между даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД и соченото от страната ППВС №4/68г., според която справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения нанесени на пострадалото лице.В случая САС не е съобразил релевантните съгласно цитираната задължителна практика конкретни обективно съществуващи факти- високия интензитет на търпяните болки и страдания, с оглед загубата на единствено дете, лишаване от близък човек, от морална опора, а вместо това е съобразил ирелевантни за обезщетението обстоятелства като възрастта на починалия – 16г., това че е пътувал на предната седалка с поставен предпазен колан и необоснования мотив- „след като са употребили алкохол”, без да бъде пояснено кой е употребил алкохол и как това се е отразило на стойностния адекват на обезщетяването за неимуществени вреди. Тези мотиви довели до определеното от въззивният съд обезщетение, водят до извод, че е вложено различно от съдържащото се в задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД разбиране за „ справедливост”, като критерий, по който следва да бъде определен необходимия за възмездяване причинените на ищцата по спора – сега касатор – вреди, изразени в стойностния им адекват.Или, след като в случая е дадено различно спрямо даденото в т.11 на ППВС №4/68г. тълкуване на нормата, то е налице поддържаното от страната противоречие, от което следва, че решението в обжалваната част следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С оглед изложеното, налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване в атакуваната част. На основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК. Касаторът С. е освободена от заплащането на държавна такса. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение