Определение № 697 от 19.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6583/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение от 01.07.14г. по гр.д.№11500/13г. на Софийски градски съд, ІV-Д с-в, е оставено в сила решението от 29.04.13г. по гр.д.№21413/03г. на Софийски районен съд, 39 с-в, поправено с решение от 05.07.13г., с което на основание чл.288, ал.7 ГПК /отм./ е прогласено настъпилото обезсилване по право на решение за възлагане в дял на К. Г. А. на апартамент №75 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] след което този апартамент е изнесен на публична продан. Въззивният съд е приел, че в шестмесечния срок по чл.288, ал.6 ГПК /отм./ К. Г. А. не е заплатила суми за уравнение на дяловете на останалите съделители, поради което правилно първоинстанционният съд е постановил изричен диспозитив, с който е прогласил настъпилото по право обезсилване на възлагателното решение и е изнесъл имота на публична продан. Въззивният съд се е позовал в мотивите си на т.11 от ТР №1/19.05.2004г. на ОСГК на ВКС. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от К. Г. А.. Жалбоподателката поддържа, че не е възможно възлагателното решение да е влязло в сила и да е породило вещноправния си ефект, а в един по-късен момент да е точно обратното. Тя е заплатила местен данък във връзка с придобиването на имота, получила е заверен препис от влязлото в сила възлагателно решение, вписала е това решение, на нейното име съществува и имотна партида, а с последващото решение по чл.288, ал.7 ГПК /отм./ се отрича собствеността и върху имота. Другите съделители са могли да искат принудително изпълнение на присъдените им суми, но не са сторили това. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за настъпването на вещноправния ефект от възлагателното решение по чл.288, ал.3 ГПК /отм./. Не се излагат съображения с какво разглеждането на настоящото дело от ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответниците в производството Р. М. А., М. Ц. А., С. С. А. и Р. Ц. А. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По поставения въпрос е налице ясна правна уредба – разпоредбата на чл.288, ал.7 ГПК /отм./, която се прилага в случая. Според текста съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на чл.288, ал.2 и ал.3 ГПК /отм./, става негов собственик, след като изплати в срока по ал.6 определеното парично уравнение, заедно със законната лихва. В мотивите на цитираното от въззивния съд ТР №1/19.05.2004г. на ОСГК на ВКС е дадено разяснение, че срокът за изплащане на сумите има характеристиката на отлагателно условие за настъпването на вещноправния ефект на влязлото в сила възлагателно решение. Тези разяснения са съобразени от въззивния съд, който е постановил решението си в съответствие с тях. Налице е задължителна практика на ВКС по прилагането на чл.288, ал.7 ГПК /отм./, която не се нуждае от промяна, поради което не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения правен въпрос. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,