Определение № 326 от 05.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7542/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. А. срещу решение №79 от 25.09.2013 по гр.д. № 139/2013г на Окръжен съд Търговище, с което след частична отмяна на решение №241 от 21.05.2013г на РС Търговище, в частта по спор за режима по чл. 127а СК е дадено разрешение детето Б. С. да излиза извън пределите на Р.България, в Р. Турция със своята майка и законен представител Л. Р. ,на която са предоставени за упражняване и родителските права, в дните събота и неделя ,в неучебно време и когато това не съвпада с режима на лични контакти с бащата .По предоставянето на родителските права за упражняване на майката решението не е обжалвано. В приложеното към жалбата изложение правен въпрос не е формулиран извън теза ,че делата по подобни казуси следва да се решават еднакво ,като има необходимост от тълкувателно решение, за да се уеднакви практиката ”с оглед многобройните смесени бракове в България и запазване правото на българските граждани върху децата им и ограничаване пътуването им в чужбина без тяхно съгласие”. Посочва се законовият текст на основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Твърди се противоречие с практиката на ВКС, изтъкнати са решения №669/2010 по гр.д №1623/2009 ІІІ г.о, реш. №697/2010г по гр.д № 1052/2010 ІV г.о и реш. 147/2011 по гр.д №845/2010 ІІІ г.о, както и въззивни решения на ОС Пазарджик Отговор е постъпил от майката на детето Л. Р., оспорва се посоченото в изложението основание След преценка,Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е не налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението не се формулира правен въпрос, не е отговорено на общо изискване към изложението от съдържателна страна. Формулирането на правен въпрос е условие,без което не може да се даде и съдържателна обосновка на конкретните посочени в закона основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 -3 ГПК. Наред с това, тезата за противоречие на обжалваното въззивно решение с цитираните трите приложени съдебни решения от практиката на ВКС не е подкрепено с каквито и да било съображения. По прилагането на чл. 127а СК и по въпроса как заместващо съгласието на другия родител разрешение на съда следва да бъде конкретизирано, вече е даден отговор в постановена от Върховен касационен съд практика по реда на чл. 290, чл. 291 ГПК (реш №.234 от 2012 по гр.д№1580/2011г ВКС, реш.№147 от 2011г по гр.д № 845/2010 ІІІ г.о ВКС, реш. 446/2010 по гр.д№4549/2008 ІV г.о ВКС ) и Окръжен съд [населено място] се е съобразил с установената практика. Част от установената практика, която е в същия смисъл, е цитирана и в изложението, но без да се посочи в какво се изразява противоречието на обжалваното решение с нея. Общия и единствен довод ,че родителите, български граждани имат права „върху децата им” не са правен въпрос, те не обосновават допускане до касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК Воден от горното ,Върховният касационен съд, ІІІ г.о.