Определение № 60300 от 06.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 958/2021 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца кооперация „ТПК Витас“, [населено място], обл. Л., [улица], ЕИК[ЕИК], срещу решение № 260058 от 10. 11. 2020 г. по в. гр. д. № 440/2020 г. на ОС – Ловеч, с което е потвърдено решение № 58 от 7. 05. 2020 г. по гр. д. № 348/2016 г. на РС – Луковит, с което е отхвърлен предявеният от кооперация „ТПК В.“ против „Агро Б. Т.“ Е., ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк], [улица], ап. ..... иск с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване за установено между страните по делото, че ищецът е собственик, на основание придобивна давност, на поземлен имот № ..... по скица-проект № Ф03152/25. 04. 2016 г. (идентичен с имот № ..... по КВС), с площ от 7,953 кв.м., находящ се в землището на [населено място], [община], област Л., в м. „О.“, който по одобрената кадастрална карта със заповед № РД-18-1905/28. 11. 2018 г. на изпълнителния директор на АГКК съставлява поземлен имот с идентификатор ....., с площ от 7891 кв.м., без построените в имота едноетажна масивна сграда – склад с идентификатор ....., със застроена площ 1457 кв.м., и едноетажна масивна сграда-склад с идентификатор ....., със застроена площ от 263 кв.м., и осъждане на ответното дружество да предаде на ищцовата кооперация владението върху описания имот.

Излагат се съображения за неправилност на решението, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения – необсъждане на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 и чл.236 ГПК, както и при необоснованост на фактическите изводи. Твърди се допуснато нарушение и на материалния закон: съдът не е съобразил, че съгласно чл. 2, ал. 3 ЗОС (отменена редакция към ДВ, бр. 34/6. 04. 2001 г.) не е общинска собственост прилежащият терен към сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13. 07. 1991 г.; не е съобразил, че пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС е неприложим за процесния имот; сочи се и противоречие с чл. 7, ал. 2, чл. 35, ал. 1 и чл. 36 ЗОбС. Поддържа се наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение във връзка с поставени материалноправни и процесуалноправни въпроси.

Ответната страна по касационната жалба „Агро Б. Т.“ Е., чрез адв. С. Л., изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Делото има за предмет предявен от кооперация „ТПК В.“ против „Агро Б. Т.“ Е., ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк], [улица], ап. ..... иск с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване за установено между страните по делото, че ищецът е собственик на процесния имот, описан по-горе, на основание придобивна давност.

В искова молба вх. № 3257/7. 09. 2016 г., уточняваща искова молба вх. № 4146/17. 11. 2016 г., молба депозирана за проведеното на 11. 01. 2019 г. открито заседание (л. 148 от първоинстанционното дело) са изложени твърдения, че кооперация „ТПК В.“, [населено място], обл. Л., е правоприемник на ТПК „П.“ – [населено място], която е правоприемник на РП „П.“ – [населено място]. С решение № КЗ-8/15. 05. 1987 г. на Комисия за земята към Съвета по селско и горско стопанство при МС, за отчуждаване и предоставяне на земя за държавни и обществени нужди, процесният имот е отчужден от АПК – [населено място] за нуждите на ОНС – Л., за разширяване на площадката на РП „П.“ – [населено място]. На основание това решение, праводателите на ищеца – ТПК „П.“ и РП „П.“ оградили с масивна ограда отчуждения имот, построили върху него едноетажна масивна сграда със застроена площ 1457 кв.м. и едноетажна масивна сграда със застроена площ от 263 кв.м. Ищцовата кооперация и праводателите й в продължение на повече от 29 години преди предявяване на иска владели имота и сградите. Твърди се, че на 31. 05. 2011 г. между страните бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на имоти и сгради на ищцовата кооперация, сред които под № 21 фигурира „навес с оградни стени /производствен обект/ - новия“, а на 20. 10. 2011 г. имотът бил продаден на ответното дружество от Община-Л., с договор за продажба на съсобствен с общината недвижим имот по чл. 36 ЗОбС. Общината е продала чужд имот, поради което договорът не е породил вещноправно действие. Въведен е и довод за нищожност на договора на осн. чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, поради сключването му в противоречие със закона, при заобикаляне на закона, при липса на съгласие, без основание и поради невъзможност на предмета. Твърди се, че ответното дружество упражнява фактическа власт върху имота без основание и се иска осъждането му да предаде на ищеца владението върху имота, без описаните по-горе две сгради.

Ответното дружество е оспорвало иска като неоснователен по съображения, че е придобило собствеността върху имота на основание договор за продажба на съсобствен недвижим имот от 20. 10. 2011 г., сключен с Община – Л.. Позовало се е и на придобивна давност, като евентуално придобивно основание, в представен след срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, съдържащ и липсващата стр. 2 от депозирания в едномесечния срок отговор.

По делото е представено решение от 09. 09. 1992 г. по ф.д. № 141/1989 г. на ОС – Ловеч, с което е вписана възстановена Трудово-производителна кооперация „В.“, [населено място], Л. област, правоприемник на ТПК „П.“ – [населено място], Л. област, одържавена през 1977 г., и на ОФ „В.“ – [населено място]. В мотивите към решението е посочено, че е представена заповед на кмета на Община – Л., издадена на основание ПМС № 192/1. 10. 1991 г., за възстановяване на правата на ТПК „В.“ върху иззетото и одържавено имущество на ТПК „П.“ – [населено място],

Представени са: заповед № 104/14. 02. 1985 г.на председателя на ИК на ОНС-Л. за назначаване на комисия със задача да определи терен за „Разширяване съществуващата площадка на СП „П.“ в землището на [населено място]; протокол от 19. 02. 1985 г. на комисията, с която за разширение на площадката на РП“П.“ [населено място] е определен терен с площ от около 8 дка необработваема земя на АПК - [населено място] в м. „Ф. връх“, при граници: изток – съществуващата площадка, запад – мера, север – мера и юг – площадка на „Б.“ и шосе за Л., като е посочено, че площадката е единствената възможност за разширение на предприятието; удостоверение № 19/22. 04. 1985 г. на С. „Водно стопанство“, според което определената за разширение на предприятието площ е неполивна; удостоверение № 603/19. 04. 985 г., издадено от АПК – Д., удостоверяващо дадено от АПК съгласие за включване в регулацията на около 8 дка необработваема земя и отреждането й за двор на РП „П.“ – [населено място]; акт за категоризация на земи от 19. 02. 1985 г., според който предвидената за разширение на площадката на СП „П.“ земя представлява пасище с почви „сиви горски“, 4 категория, неполивно; решение № КЗ-8/15. 05. 1987 г. на Комисия за земята към Съвета по селско и горско стопанство при МС, за отчуждаване и предоставяне на земя за държавни и обществени нужди, с което е отчужден, за нуждите на ОНС – Л., за разширяване на площадката на РП „П.“ – [населено място], процесният имот от АПК – [населено място] и е предвидено парично обезщетяване на АПК. Земята е записана в книгата за имуществена сметка 100 на кооперацията от 1. 01. 1988 г.

Представен е договор за продажба на съсобствен с общината недвижим имот от 20. 10. 2011 г., сключен между Община – Л. и „Агро Б. Т.“ Е., с който ответното дружество придобива собствеността върху процесния имот, както и цялата преписа по сключване на договора.

Разпитани са свидетели и е прието заключение на съдебно-техническа експертиза.

Съгласно одобрената след предявяване на иска, със заповед № РД-18-1905/28. 11. 2018 г., кадастрална ката, процесният имот е нанесен като ПИ с идентификатор ....., с площ от 7891 кв.м. Като собственик на имота е вписано „Агро Б. Т.“ Е. на основание сключения с общината договор от 25. 10. 2011 г.

Районният съд е отхвърлил предявения от кооперация „ТПК В.“ против „Агро Б. Т.“ Е. иск с правно основание чл. 108 ЗС, основан на придобивна давност.

Окръжният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Приел е, че ищцовата кооперация не е придобила собствеността върху имота по давност. Имотът е станал държавна собственост на основание проведено отчуждително производство, а с влизане в сила на ЗОбС през 1996 г. и по силата на пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС от 1999 г., е преминал в собственост на Община-Л.. Предвид разпоредбата на чл. 86 ЗС и на пар. 1 ЗДЗС е било невъзможно придобиване на имота по давност от ищцовата кооперация. След като е станал общинска собственост, имотът е бил продаден на ответното дружество с договора от 20. 10. 2011 г., поради което последното владее същото като негов собственик.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК:

1. Общинска собственост ли е прилежащият терен към сградите и постройките на кооперативните организации, чието строителство е извършено от тях до 13. 07. 1991 г. или същият е собственост на кооперацията по силата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС (ред. ДВ, бр. 34/6. 04. 2001 г.).

2. Приложим ли е пар. 42 ПЗР ЗИД ЗОбС, в сила от 1999 г., по отношение на имот, отчужден 1987 г. за нуждите на районно предприятие към ОНС или за нуждите на ТПК.

3. Налице ли е основание за актуване като публична общинска собственост на имот отчужден за нуждите на ОНС – РП или за нуждите на ТПК от АПК, ако е застроен със сгради от ТПК.

4. Допустимо ли е поземлен недвижим имот, застроен със сгради на ТПК и служещ като двор и площадка към тези сгради, да бъде продаден от общината на търговско дружество с договор за прекратяване на съсобственост по чл. 36 ЗОбС, при условие, че дружеството-купувач придобие собствеността върху сгради, построени върху имота предмет на предварителен договор за покупко-продажба, сключен между дружеството и ТПК.

5. Дали е нищожен акт за общинска собственост, ако общината не е била собственик на имота и не са били налице основания за актуването му като публична или частна общинска собственост.

6. Дали според разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и чл. 35 ЗОбС е допустимо недвижим имот, застроен със сгради на ТПК и служещ като двор и площадка към тези сгради, актуван като публична общинска собственост, да се продаде от общината на търговско дружество по реда на чл. 36 ЗОбС.

7. допустимо ли е след изтичане на срока за отговор на исковата молба съдът да даде на ответника нов месечен срок по чл. 131 ГПК за отговор на исковата молба.

Настоящият състав намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – за проверка на допустимостта му.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,