Определение № 60517 от 23.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1457/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 260 757/05.03.2021 година, подадена по пощата на 04.03.2021 година, от Ю. С. С., против решение № 260 005/22.01.2021 година на Окръжен съд Силистра, постановено по гр. д. № 421/2020 година. С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Силистра е отменил първоинстанционното решение № 260 019/20.10.2020 година на Районен съд Дулово, постановено по гр. д. № 50/2020 година като е прогласил, по иск на Ш. А. Д. и С. А. С. против Ю. С. С., за нищожен договорът за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., дело № 600/2003 година на К. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Дулово, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, с който З. Ю. И. (починала на 16.09.2009 година) е дарила на Ю. С. С. следните недвижими имоти: нива с площ от 9.999 декара, трета категория, представляваща имот № ..., намираща се в местността „Р.“, в землището на [населено място], с ЕКАТТЕ ....., при граници: имоти с № ..., с № ... и с № ... и нива с плащ от 19.908 декара, четвърта категория, представляваща имот№ ..., намираща се в местността „Б.“, в землището на [населено място], с ЕКАТТЕ ..., при граници: имоти с № ..., с № ... и с № ..., поради липса на съгласие от страна на З. Ю. И.. В касационната си жалба Ю. С. С. излага доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено като бъде постановено друго, с което предявения против него от Ш. А. Д. и С. А. С. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ЗЗД да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Силистра по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Ответниците по касационната жалба Ш. А. Д. и С. А. С. са подали отговор на същата с вх. № 260 941/31.03.2021 година, с който са изразили становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 260 005/22.01.2021 година на Окръжен съд Силистра, постановено по гр. д. № 421/2020 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение. Подадената от Ю. С. С. касационна жалба се явява недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, като образуваното въз основа на нея производство трябва да бъде прекратено. Не всички съдебни решения подлежат на касационно обжалване, съгласно действащата към момента на подаването на жалбата правна уредба на същото. Такова обжалване е изключено за съдебните решения по чл. 280, ал. 3 от ГПК. Съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК тези решения влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд, като от този момент пораждат предвиденото в чл. 297, чл. 298 и чл. 299 от ГПК действие. С оглед на това тези спорове подлежат на разглеждане в двуинстанционно производство, като постановеното по тях от въззивната инстанция съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо и разрешения с него спор не може да бъде пререшаван, включително и по пътя на касационния контрол, като подадената срещу това решение касационна жалба подлежи на връщане по силата на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по с цена на иска до 5000.00 лева-за граждански дела, и до 20 000.00 лева-за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с ал. 2 от ГПК при искове за съществуване на договор, който има за предмет недвижим имот, какъвто е този по настоящето производство, цената на иска се определя от данъчната оценка на имота. В случая общата данъчна оценка на двата имота, предмет на оспорвания договор е 4277.50 лева, като данъчната оценка на първия от имотите е 1323.30 лева, а на втория е 2954.20 лева. От установената с разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК необжалваемост на въззивните решения има едно изключение, а именно на касационно обжалване подлежат въззивните решения по исковете за собственост и други вещни права, върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Касае се до изключение, поради което разпоредбата не може да бъде тълкувана разширително. Същевременно от нея е видно, че касационното обжалване е допустимо за въззивните решения, по които предмет на иска е правото на собственост или друго право върху недвижим имот. Изключението не намира приложение за искове, които имат друг предмет, като например искове за нищожност, унищожаемост или разваляне на основанието за придобиване на правото на собственост върху недвижимия имот, макар и те да дават косвено отражение върху правото на собственост. Последните искове са облигационни такива, като не се приравняват на искове за собственост, което изрично е видно от разпоредбите определящи цената на тези искове. Цената на исковете за нищожност, унищожаемост или разваляне на основанието за придобиване на правото на собственост върху недвижимия имот се определя по реда на чл. 68, ал. 1, т. 4 от ГПК, докато цената на исковете за собственост се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК. Извършеното в чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК препращане към чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК, в случаите когато договорът има за предмет недвижим имот, няма за цел да приравни двата вида искове-т. е. всички да се считат като искове за собственост, а само да посочи начина, по който се определя цената на иска. Тези искове биха подлежали на касационно обжалване, независимо от това, че цената им е под 5000.00 лева, в случаите когато са съединени за разглеждане в едно производство с иска за собственост по реда на чл. 210, чл. 211, чл. 212 или чл. 213 от ГПК, в какъвто смисъл е посоченото в чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК „и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост“. В останалите случаи касационното обжалване ще е изключено, тъй като тези искове имат предмет, различен от правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, макар че постановените по тях решения могат да намерят косвено отражение върху правото на собственост или ограниченото вещно право. Затова предявения по делото иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ЗЗД не е с цена над 5000.00 лева, като същевременно не е налице предвиденото в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК изключение, тъй като не са налице предявени искове за собственост, с които облигационния иск за нищожност на договора да съединен като преюдициален. Поради което обжалваното решение, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, не подлежи на касационен контрол. Същото е влязло в сила и подадената срещу него касационна жалба е недопустима и като такава трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Обстоятелството, че в решението на Окръжен съд Силистра е посочено, че подлежи на касационно обжалване не води до друг извод. Възможностите за обжалване на съдебните актове и предпоставките за това да изрично предвидени в закона. Разпоредбите за това са императивни и установените с тях правила не могат да бъдат променяни нито по споразумение на страните в производството, нито от съда. Затова погрешното посочване от съда, че постановения от него акт подлежи на обжалване не създава възможност за това, ако такава не е предвидена в закона. Тъй като не подлежи на касационно обжалване решението на Окръжен съд Силистра е влязло в сила на датата, на която е постановено и не подлежи на последващ инстанционен контрол. С оглед на изхода на делото Ю. С. С. ще трябва да заплати на Ш. А. Д. и С. А. С. сумата от 720.00 лева разноски по делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение