Определение № 1146 от 10.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2003/2024 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от Д. П. А., чрез процесуалния представител адвокат Б. и от „ГСИ – Балкани“ ЕООД в ликвидация, представлявано от ликвидатора В. против въззивно решение № 1177 от 10.11.2023г. по в.гр.д. № 1192/2022г. на Окръжен съд Бургас, с което частично е отменено решение № 978 от 9.04.2020г. по гр.д.№ 7480/2018г. на Районен съд Бургас в частта, с която е присъдено обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди за сумата над 3 040.77лв. до присъдените 26 542.50лв. и в частта за определените разноски и такси и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от Д. П. А. иск за осъждане на „ГСИ – Балкани“ ЕООД в ликвидация да му заплати посочената сума над 3 040.77лв. до 26 542.50лв., ведно със законната лихва, която сума представлява обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, като е потвърдено решението в частта за присъждане на сумата от 3 040.77лв. и са присъдени разноски. Посочено е, че решението в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над 20 000лв.до 40 000лв.е влязъл в сила. Решението е постановено при участието на ЗАД“Булстрад Виена Иншуранс груп“ [населено място], П. В. В., Р. М. М., С. Р. Г. и Я. М. Д. в качеството им на трети лица помагачи на ответната страна „ГСИ – Балкани“ ЕООД в ликвидация. Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта им, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: С определение № 336 от 29.01.2025г. настоящият съдебен състав спря производството по делото до постановяване на ТР по т.д.№ 1/2023г.на ОСГК на ВКС. Към настоящия момент е налице произнасяне, като с Тълкувателно решение от 5.03.2026г. Общото събрание на Гражданска колегия на Върховен касационен съд прие, че „когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл.200 КТ, не следва да приспада от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл.200, ал.3 КТ“. С постановяване на решението е отстранена пречката пред движението на производството, по смисъла на чл.230, ал.1 ГПК, което налага служебно то да бъде възобновено от действието, при което е било спряно, т.е. за преценка на допустимостта на подадените касационни жалби. Спорът, предмет на разглеждане касае именно присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпила трудова злополука. Делото е за втори път пред касационната инстанция след като с решение № 29 от 28.07.2022г. по гр.д.№ 1478/2021г., състав на ІV г.о. на ВКС е отменил постановения въззивен акт и е върнал делото за ново разглеждане. След отговор на въпрос, касаещ приложението на чл.201, ал.2 КТ, касационният състав е приел, че в „случая поведението на работника съставлява проява на груба небрежност“, доколкото той е допуснал нарушения на Правилника на вътрешния ред и изискванията на нормативните актове по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана /т.5.1.2.12/, както и пропускателния режим, установен в Наредба за организацията и ръководството на пропускателния и вътрешнообектов режим в „Лукойл Нефтохим Бургас“АД /т.5.1.2.30/, в частност т.4.5.5.3 от Правилника за осигуряване на промишлена безопасност, охрана на труда и опазване на околната среда при изпълнение на дейности от външни организации в „Лукойл Нефтохим Бургас“АД, според които на работниците се забранява да нарушават установения маршрут на движение. Според състава – за да се определи конкретна степен на съпричиняване – е необходимо установяване на допълнителни обстоятелства, за които е необходимо назначаване на експертиза. В тази връзка са дадени задължителни указания – същата да бъде извършена на „мястото на злополуката при условия максимално близки до тези“, при които тя е осъществена, а именно: „при разполагане на шланга на помпата в технологичния канал и включването й, за да се установи каква е видимостта в помещението при активен режим на работа на съоръжението и възможно ли е поставянето на защитни ограждания, докато то работи“. Отделно, касационният състав е дал указания за общо определяне на дължимото обезщетение с включване на сбора на претърпените имуществени и неимуществени вреди, от който сбор следва да се приспаднат всички получени от пострадалото лице обезщетения за временна нетрудоспособност /които в случая възлизат на 19 501.73лв./ След връщане на делото, въззивния съд е допуснал посочената експертиза, но не е възприел заключението й с оглед приетото като доказателство - писмо от „Лукойл Нефтохим Бургас“АД, съгласно което – от години – тази вакуумна помпа, която се е използвала през 2017г., вече не се използва, а дейността по събиране на сяра се осъществява ръчно, с лопати, в чували, които се извозват с мотокар. Въззивният съд е приел за обективно невъзможно пресъздаването на условията, при които е настъпила злополуката и за невъзможна преценката каква е била видимостта в помещението, дали вакуум помпата е била в работен режим и дали тя е създавала запрашеност, както и дали е било възможно поставянето на ограждение. Приел е 20% съпричинавяне от страна на пострадалия и след приспадане на полученото обезщетение – съобразно дадените указания – е присъдил обезщетение от 3 040.77лв. При тези факти, в изложението към касационната си жалба, касаторът Д. П. А. се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, изр.последно ГПК, поставяйки следните три групи въпроси: 1. “Когато съдът присъжда обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл.200 КТ, длъжен ли е да приспадне от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по обществено осигуряване, съгласно чл.200, ал.3?, 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства при постановяване на акта си и то във връзка с твърденията и възраженията на страните?, 3. Какво е съдържанието на понятието „справедливост“, по смисъла на чл.52 ЗЗД и какви са критериите при определяне на дължимото обезщетение при настъпило тежко увреждане, в резултат на трудова злополука? Твърди противоречие на въззивния акт с ППВС № 4/1968г.и постановени решения на ВКС. В изложението към касационната си жалба, касаторът „ГСИ – Балкани“ ЕООД в ликвидация се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, поставяйки следните въпроси: 1. Длъжен ли е бил въззивният съд да прояви процесуална активност и да потърси други, разрешени от закона, доказателствени средства, за да изясни механизма за настъпване на трудовата злополука, заради което е било върнато делото, когато указаните от ВКС са били невъзможни?, 2. Длъжен ли е бил въззивният съд при новото разглеждане на делото да се съобрази със своевременно заявените от страните искания и възражения, касаещи механизма на трудовата злополука?, 3. Съществува ли правна възможност за въззивния съд да не се съобрази с дадените от ВКС указания? Как следва да се възприемат правните изводи на въззивния съд, които са базирани на неизяснени и спорни обстоятелства, противоречащи на дадените от касационната инстанция указания?, 4. При определяне на процента на съпричиняване заради констатирана, допусната от пострадалия груба небрежност, длъжен ли е съдът да вземе пред вид цялостното поведение на лицето в деня на злополуката и всички допуснати от него нарушения на правилата за безопасна работа, както и условията, при които те са извършени? и 5. При определяне на справедливия размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, следва ли съдът да вземе пред вид не само доводите на пострадалия, но и на ответника, както и представените от последния доказателства, като ги подложи на анализ? Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване, както по първият поставен от касатора А. въпрос, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в постановеното ТР № 1 от 5.03.2026г. по т.д.№ 1/2023г.на ОСГК на ВКС, така и по поставените и от двете страни идентични въпроси, касаещи начина на определяне на справедливия размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение