Определение № 1447 от 05.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 801/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Й. Т. Т., чрез адв. В., срещу разпореждане № 4974 от 26.10.2022г., постановено по в. гр. д. № 2505/2021г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е върната частна жалба вх. № 23553 от 12.10.2022 г., подадена от жалбоподателя против определение № 3313/23.09.2022 г., постановено по същото въззивно гражданско дело по реда на чл.248 ГПК. С частната жалба се излагат съображения, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно и се иска отмяната му. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Не подлежат на обжалване с частна касационна жалба определенията на въззивните съдилища по дела, въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване /чл. 274, ал. 4 ГПК, изм. ДВ бр. 100/10, в сила от 21.12.10 г. /. Такива, съобразно изричната разпоредба на чл. 280, ал. 3 т. 1 ГПК, са решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. по граждански дела и до 20000 лв. по търговски дела. В случая съдебното производство е образувано по предявените от Й. Т. Т. иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД с цена 3500лв. и иск по чл.86 ЗЗД с цена 772,92лв. Постановеното по тези искове въззивно решение е изключено от касационен контрол. Предвид изложеното и съгласно изричната разпоредба на чл. 248, ал. 3 от ГПК, според която определението на съда за допълване или изменение на решението в частта за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи самото решение, постановеното от въззивния съд по реда на чл.248 ГПК определение № 3313/23.09.2022 г. е окончателен съдебен акт, който също като решението не подлежи на обжалване. С оглед на горното, настоящият състав на съда намира, че подадената от Й. Т. Т. частна жалба срещу определение № 3313/23.09.2022 г. е недопустима, както правилно е констатирал администриращият я съд. Разпореждането, с което е постановено връщането й като недопустима, е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІI г.о.,