Определение № 190 от 06.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1264/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „МТЛ Аско“СП.З.О.О., [населено място], Република Полша срещу решение № 260037/22.02.2021 г. по в.т.д. № 717/2020г. на Апелативен съд - Пловдив в частта, с която след частична отмяна на решение № 260031/24.09.2020 г. по т. д. № 803/2019 г. на ПОС са отхвърлени като погасени по давност предявените от дружеството „МТЛ Аско“СП.З.О.О. искове против дружеството „ХМТ Трак“ ЕООД за присъждане на неустойки за забава, отнасящи се за дните 21.09.2016 г., 22.09.2016 г. и 23.09.2016 г. /по 5 720 евро за всеки ден/ или общо за сумата 17 160 (седемнадесет хиляди сто и шестдесет) евро, уговорени с разпоредбата по чл. 5.4.1. от сключения между тях договор № 02/06/2016/DRW, ведно със законната лихва върху посочената сума от 17 160 евро, считано от предявяването на исковете на 24.09.2019 г. до окончателното и изплащане. Подадена е и касационна жалба от „ХМТ Трак“ ЕООД срещу решение №260037/22.02.2021 г. по в.т.д. № 717/2020г. на Апелативен съд - Пловдив /поправено с решение №260105/14.04.2021г./ в частта, с която е повърдено решение № 260031/24.09.2020 г. по т. д. № 803/2019 г. на ПОС в частта, с която дружеството „ХМТ Трак“ ЕООД е било осъдено да заплати на дружеството „МТЛ Аско“СП.З.О.О., [населено място], Република Полша, сумата 40 040 (четиридесет хиляди и четиридесет) евро, представляваща мораторна неустойка за периода от 24.09.2016 г. до 30.09.2016, вкл. /5 720 евро за всеки ден от този седем – дневен период на забава/, дължима по договор № 02/06/2016/DRW, с който ответното дружество /тогава с наименование „17Н“ЕООД/ се задължило да произведе и достави на ищеца 3 бр. (2 бр. гарантирана поръчка + 1 допълнителен бр. като опция) мотокари вилични високоповдигачи „НМТ“ (модел НМТ 200.30.120 D) с товароподемност 20 т., вкл. резервни части за същите, като допълнителният трети брой е заявен от ищеца за производство и доставка с писмо от 27.07.2016 г., поради неспазване от страна на ответника на крайния срок за изпълнение на договора – 20.09.2016 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от 40 040 евро, от подаване на исковата молба – 24.09.2019 г. до изплащането й. Касаторите поддържат, че въззивното решение в съответните обжалвани от тях части е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 за допускане на касационно обжалване. Взаимно си оспорват касационните жалби. Претендират присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационните жалби са редовни – подадени от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е разгледал иск с правно осн. чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 92 ЗЗД, с който „МТЛ Аско“СП.З.О.О. е претендирал заплащане от „ХМТ Трак“ ЕООД на неустойка за периода от 21.09.2016 г. 30.09.2016 г., уговорена в чл. 5.4.1. като ежедневна неустойка от 5 720 евро за всеки ден на забавеното изпълнение, по сключения между тях договор № 02/06/2016 DRW за изработка и доставката на поръчаните от ищеца три мотокара. Наведени са били твърдения, че доставката е следвало да се осъществи не по-късно от 20.09.2016г., а ответникът ги доставил съответно на 29.09.2016 г., на 30.09.2016 г. и на 01.10.2016 г. Въззивният съд е разгледал поддържаните от „ХМТ Трак“ ЕООД възражения. По отношение на доводите на дружеството за нищожност на клаузата за неустойка по т. 5.4.1. от договора е изложил съображения, че неустойката, предмет на разпоредбата по т. 5.4.1. от договора, не е излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, защото нейното предназначение е било съобразено с предмета на сключения между страните договор и с поетия от поръчващия работата конкретен стопански риск при евентуално забавената доставка на изпълнителя. Липсата на предвидени неустойки за неизпълнение на поръчващия е в съответствие с принципа за свобода на договаряне, който не изключва възможността, едната от страните да поеме задължения за неустойка при по-леки или по-тежки условия от другата и само по себе си такова договаряне не противоречи нито на закона, нито на добрите нрави. Въззивната инстанция е отбелязала, че в случая не става въпрос за крайна неравнопоставеност или очевидна несъразмерност на уговорените в договора престации, а за различни отговорности за неизпълнение, които всяка от страните е преценила, че при договарянето с другата страна трябва (и могат) да и бъдат поискани. Относно твърдяната от изпълнителя забава на поръчалия работата ПАС е приел, че в договора няма поето задължение от страна на „МТЛ Аско“СП.З.О.О. за представяне на посочения в чл. 3 „Договор с военните“, който да е бил „подписан преди датата 29.06.2016 г.“ Наличието на такъв договор е било посочено от страните само като бъдещо несигурно събитие, което /ако настъпи/ ще позволи влизането в сила както на приетия с т. 3 „Времеви график за изпълнение на предмета на договора, начина на плащане и условията на доставката“, така и на дадените от изпълнителя обезпечения (гаранции за изпълнение), уговорени в т. 5.5. В тази връзка въззивният съд е констатирал, че работата е започнала навреме съобразно договора и че този времеви график първоначално е бил спазван от изпълнителя. Също така е било съобразено, че липсват доказателства, че работата на изпълнителя не е могла да започне или е била впоследствие забавена поради твърдяното „непредставяне на договора с военните“. По отношение плащанията от страна на поръчващия решаващият състав е установил, че според договора няма уговорени авансови плащания. Плащанията са само за свършена работа по времевия график след нейното приемане от поръчващия. След обсъждане на представените протоколи за проверка на производството и писмото на изпълнителя за актуализиране на производствения график и съпоставката им с извършените плащания ПАС е заключил, че няма забава при изпълнение задължението на поръчващия за плащане. За неоснователно е било намерено и възражението, че забавата на доставката е била причинена от забава на поръчалия работата поради неизпълнено своевременно „приемане на междинните етапи на изпълнението“ по уговорения с договора график. В тази връзка съдът е посочил, че работата по междинните етапи е била приемана тогава, когато е била свършвана. Не са били ангажирани и конкретни доказателства за каквото и да било причинна връзка между процесната крайна забава на доставката на вече готовите машини и забава при започване изпълнението на даден етап, само защото работата по предходния не била своевременно приета. Относно възражението за несвоевременно приемане на изцяло изработените три машини в базата на изпълнителя ПАС е счел, че по договора не е било уговорено такова задължение за предварително приемане на мотокарите в [населено място]. В т.3 от договора изрично са били посочени датата и мястото на доставка, като последното е било до предприятието на поръчващия в Полша. Същото е било потвърдено и в двустранно подписаната „Обяснителна записка относно приемо предавателен протокол“, която е била съставена при тръгването на превоза с натоварените мотокари към мястото на доставка в Полша. Възражението на „ХМТ Трак“ ЕООД по чл. 81, ал. 1 ЗЗД за липса на отговорност за забава на доставката на единия от мотокарите за дните 30.09.2016 г. и 01.10.2016 г. не е било уважено. ПАС е констатирал, че повредата на камиона, който превозва предадената за превоз машина, има отношение към изрично поет от изпращача според чл. 3 от договора риск. В посочената клауза отговорността „за предмета на договора и свързаните с него рискове (загуба, щета, фактори, които могат да окажат пагубно въздействие и да влошат качеството на предмета на договора) до момента, когато оборудването бъде официално прието от представител на поръчващия в предприятието на купувача в Полша е на изпълнителя“. За основателно е било прието възражението на изпълнителя, че задължението му за плащане на неустойка за забава за дните 21.09.2016 г., 22.09.2016 г. и 23.09.2016 г. е погасено по давност. ПАС е счел, че при неустойка, уговорена за всеки един ден забава, първото по време вземане за тази неустойка става дължимо от деня, следващ падежа на неизпълненото главно задължение. Това е първият ден, в който вземането за неустойка за забава, уговорена за този конкретен ден, е станало изискуемо. Затова за вземането за неустойка, уговорено като дължимо за този първи ден след падежа на главното задължение, започва, на основанието по чл. 114, ал. 1 ЗЗД, да тече давностният срок по чл. 111, б. „б“ ЗЗД. Според ПАС разпоредбата по чл. 114, ал. 4 ЗЗД се отнася единствено до хипотези, при които неустойката за забава е била уговорена за периоди, по-дълги от един календарен ден. При тях началото на давността по чл. 111, б. „б“ ЗЗД започва да тече от последния ден на срока, за който страните са приели да се начислява неустойката, щом този срок е по-дълъг от един ден. Това означава „от последния ден“, в който уговорената седмична, месечна, годишна и пр. неустойка за забава вече ще е дължима. Щом определен календарен ден е „последен“, с него завършва онзи период във времето, за който страните са договорили, че – едва след изтичането му – ще възникне вземането за неустойка. ПАС е заключил, че в настоящия случай неустойката е била уговорена като дължима за всеки ден забава на доставката, което, след падежа на главното задължение (уговорената за 20.09.2016 г. доставка), означава изискуемост на всяка дневна неустойка, договорена за съответния ден от периода на забавата. След като машините, вместо да бъдат доставени на уговорената дата 20.09.2016 г., са били доставени на 01.10.2016 г., първият ден, в който е била изискуема уговорената за този ден неустойка от 5 720 евро, е бил на датата 21.09.2016 г. Исковата молба е била подадена на 24.09.2019 г. и последният ден, който предхожда неизтекъл тригодишен срок по чл. 111, б. „б” ЗЗД, е датата 23.09.2016 г. Следващият ден 24.09.2016 г. вече е в рамките на неизтекъл за него давностен срок, затова вземанията на ищеца за неустойка за всеки отделен ден в периода от 21.09.2016 г. до 23.09.2016 г. включително, които вземания са били предявени на датата 24.09.2019 г., са били на тази дата вече погасени по давност и претенцията – в тази нейна част – подлежи на отхвърляне. По касационната жалба на „МТЛ Аско“СП.З.О.О., [населено място], Република Полша: В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Намира ли приложение разпоредбата на чл.114, ал.4 ЗЗД само за неустойки, които са изискуеми след забава по-дълга от един календарен ден?; 2/ Ако неустойката е уговорена като процент от главния дълг или като фиксирана сума за всеки просрочен ден, от кой момент започва да тече давностният срок върху неустоечното вземане, при условие, че главният дълг вече е платен, респ. предметът на договора е доставен към датата на завеждане на иска? По правните въпроси касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, като счита, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 174/16.12.2009г. по т.д. № 292/2009 г. на ВКС, II т.о., решение № 48/07.09.2010г. по т.д. № 286/2009г. на ВКС, II т.о., решение № 211/16.12.2010г. по т.д. № 244/2009г. на ВКС, II т.о. и др. Касаторът се позовава и на хипотеза на „очевидна неправилност“ на осн. чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Съставът на ВКС намира, че вторият правен въпрос по-пълно съответства на произнасянето на въззивния съд с оглед релевантните за спора факти, които са били съобразени в мотивите на съдебния акт. Същевременно по същия въпрос е налице формирана съдебна практика, обективирана в цитираните от касатора решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Прието е, че в хипотезата на извършено плащане на главния дълг, последният ден, за който се начислява неустойката за забава, ще бъде денят на плащането и 3-годишният срок ще се брои от този ден. Когато, обаче, към датата на завеждане на иска не е извършено плащане на главния дълг и върху него продължава ежедневно да се начислява неустойка, по давност следва да се счита погасено вземането за неустойка за период по-голям от 3 години преди датата на предявяване на иска, каквото е правилото за погасяване на всички периодични вземания. Този извод произтича от начина на формиране на вземането за неустойка - като процент от главния дълг за всеки просрочен ден, който му придава характер на периодично вземане. За проверка съответствието на обжалваното решение в частта, с която е отвхвърлен искът по чл.92 ЗЗД, с практиката на ВКС, на осн.чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба на „МТЛ Аско“СП.З.О.О., [населено място], Република Полша. Касаторът дължи заплащане на държавна такса на осн. чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират по реда ГПК в размер на 671,24 лв. по сметка на ВКС. По касационна жалба на „ХМТ Трак“ ЕООД: В изложението са поставени следните правни въпроси: 1/Противоречи ли на добрите нрави и в частост на принципите на добросъвестност и справедливост, ако в полза на едната страна е уговорена неустойка 9,3 пъти по-висока от предвидимите вреди, а в полза на другата страна не е уговорена никаква неустойка?; 2/ Когато кредиторът е в забава, възниква ли за него право да претендира отговорност за неустойка от длъжника?; 3/ Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички относими към спора доказателства и възражения на страните?; 4/ Преминава ли рискът върху кредитора, когато същият е в забава? Въведени са допълнителни основания за селекция на касационната жалба по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Противоречие по първи въпрос касаторът намира с практиката на ВКС, обективирана по реда на чл.290 ГПК в: решение № 228/21.01.2013г. по т.д. № 995/201г. на ВКС, II т.о., решение № 181/26.02.2015г. по т.д. № 4386/2013г. на ВКС, II т.о.; по втори въпрос –в решение № 105/02.07.2011г. по т.д. № 2617/2013г. на ВКС, II т.о.; по трети въпрос: в решение № 97/02.05.2019г. по гр.д. № 3457/2018г. на ВКС, IV г.о. и по четвърти въпрос – в решение № 805/27.12.2005г. по т.д. № 516/2005г. на ВКС, I т.о. Въпроси първи, втори и четвърти не отговарят на поставеното съобразно чл. 280, ал.1 ГПК към общото основание за селекция на касационната жалба изискване да се явяват обуславящи крайните правни изводи на съда. Видно от приетите по т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС указания произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да е от значение за изхода по конкретното делото. Той е винаги конкретен, включва се в предмета на спора и обуславя решаващата воля на съда, обективирана в съдебния акт. В случая ПАС не е изложил мотиви, че уговорената неустойка е 9,3 пъти по-висока от предвидимите вреди, нито по кое и да е от възраженията на ответника по иска е намерил, че ищецът е бил в забава за изпълнение на поети от последния задължения по договора. Следователно така формулирани въпросите не са обусловили правните изводи на въззивната инстанция, а чрез поставянето им касаторът поддържа своя защитна теза като навежда доводи, които ПАС не е приел за доказани. Във фазата по чл.288 ГПК касационната инстанция не може да проверява оплакванията за неправилност на обжалваното решение. Третият въпрос не изпълнява изискванията към допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд е обсъдил всички доводи на касатора във връзка с направените от него възражения и е разгледал представените доказателства. Видно от конкретните оплаквания „ХМТ Трак“ ЕООД твърди, че изводите на съда за липса на съответни задължени за възложителя, респ. за допусната от кредитора забава, са необосновани, т.е. налице е въведено касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, което насочва към проверка по същество за правилност на въззивното решение, а не към основание за допускане на касационно обжалване. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на „ХМТ Трак“ ЕООД. По разноските пред ВКС, съдът ще се поизнесе след постановяване на решение по чл.290 ГПК с оглед изхода на спора в допуснатата до касационно обжалване част на въззивното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд