Определение № 50100 от 07.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2443/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Л. А. Ж. чрез процесуалния представител адв. Б. Е. е обжалвал въззивното решение на Софийски градски съд ІІ-Б въззивен състав № 488 от 10.03.2022г. по гр.д.№ 10378/2021г. с което е потвърдено отхвърлителното решение на Софийския районен съд 36-ти състав № 20111068 от 10.05.2021г. по гр.д.№ 976/2020г. по предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД за осъждане на ответника за заплащане на сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 27.01.2019 г. до 09.01.2020 г., вследствие на системен психичен тормоз от страна на ответника, изразяващ се в телефонни обаждания и текстови съобщения. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, защото съдът не е съобразил правното действие на всички доказателства по делото и че подписаното в рамките на изпълнителния процес споразумение преурежда отношенията на страните по делото. С подписването на това споразумение изпълнителното дело е спряно и не са налице никакви права на кредитора да изисква предсрочно погасяване на вноските по споразумението. Поддържа се също, че решаващите за спора факти са приети за безспорни с определение от първинстанцинни съд, което доказва първата предпоставка на деликтната отговорност – противоправното поведение на ответника. Доказано е също с писмени и гласни доказателства претърпяването на неимуществени вреди от ищеца. Във връзка с тези доводи са поставени правни въпроси в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК. Ответникът „Е. М.“ Е. е подал писмен отговор, в който излага съображения, че обжалваното решение е правилно. В качеството на кредитор, ответното дружество е предоставило възможност на ищеца да заплати само част от поетото задължение като са договорени благоприятни условия за освобождаване от отговорност за остатъка от задължението само ако се спазят всички срокове на сключеното споразумение. В тази връзка осъществяваните с ищеца телефонни разговори са били в негов интерес – с цел подпомагане на точното изпълнение на задължението и напомняне на наближаващия падеж. Поддържа се също, че ищецът не е доказал, че е претърпял вреди от телефонните обаждания. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК / цената на паричния иск е 6000лв./, поради което е процесуално допустима. По основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е приел, че производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на неправомерно действие на служители на ответника, изразяващо се в обаждания по телефона и изпращане на текстово съобщение от ответника- кредитор към ищеца – длъжник във връзка с изплащане на дълга. С доклада по делото на първата инстанция, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното от ответника становище следните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право: че между страните е сключено споразумение от 27.12.2018г. за дялово погасяване чрез разсрочване на парично задължение по договор за кредит, сключен с „Е. М.“ Е., вземането по който е прехвърлено на ответника; че съгласно споразумението образуваното изпълнително дело № 1929/2012г. ще бъде прекратено по отношение на ищеца след окончателно изплащане на сумите, уговорени в споразумението; че на 23.10.2019 г. е изпратено текстово съобщение от ответника до ищеца за дължимост на сумата в размер на 9949,69 лева, както и че от страна на ответното дружество са предприемани спрямо ищеца действия по събиране на вземането, изразяващи се в телефонни обаждания и изпращане на текстови съобщения. При тези фактически констатации, правните изводи на съда, основани на приложението на разпоредбата на чл.71 ЗЗД за предсрочна изискуемост на вземането, са очевидно неправилни по смисъла на чл.280 ал.2 предл.трето ГПК, тъй като нито една от страните не се е позовала на предсрочна изискуемост на вземането, във връзка с което да са провеждани телефонните разговори и да са изпращани текстови съобщения. Налице е и противоречие в самите правни изводи на съда, който от една страна е приел, че задължението на ищеца произтича от споразумение, сключено в изпълнителното производство, а от друга страна, че е налице недобросъвестност на длъжника съобразно указанията на чл. 63 ЗЗД, тъй като не е изпълнил задължението си в срока за доброволно изпълнение. По тези съображения касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал.2 предл. трето ГПК като за разглеждане на касационната жалба касаторът дължи държавна такса в размер на 120 лв. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение