Определение № 2982 от 05.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2230/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от ответика по иска “Евробилдинг Транс”ЕООД, чрез адвокат Г. А. К., срещу решение № 874 от 22.10.2024 г. по в.гр.д.№ 1077/2023 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 816 от 12.04.2023 г. по гр.д.№ 2639/2022 г. на Районен съд-Бургас, с което е уважен предявеният от Е. К. Д. против „Евробилдинг транс“ ЕООД, по реда на чл. 124 ГПК, отрицателен установителен иск, като е признато за установено в отношенията между страните по делото, че “Евробилдинг транс” ЕООД не е собственик на поземлени имоти с идентификатори № *и *по кадастрална карта на [населено място], представляващи имоти с номера *и *по КВС на [населено място]. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, точка 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Подаден е отговор на касационната жалба от ищцата Е. К. Д., чрез адв. И. Ю. А. – Р., с който се изразява становище за правилност на въззивното решение и за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Ищцата обосновава правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за собственост с твърдения, че е собственик на процесните имоти на основание наследяване на Е. Н. С. и реституция по ЗСПЗЗ, като от постановяване на реституционното решение и въвода й във владение на възстановените имоти до предявяване на иска само тя владее имотите и никой друг не е осъществявал фактическа власт върху същите. След справка в имотния регистър установила, че реституционно решение за процесните два имота, със същия номер и дата, било постановено и в полза на наследници на К. С. Р., както и че относно имота били сключени разпоредителни сделки с последен приобретател ответника по иска „Евробилдинг транс“ ЕООД. Иска да бъде признато за установено, че посоченото дружество не е собственик на процесните имоти.

Ответното дружество „Евробилдинг транс“ ЕООД е посочило като придобивно основание договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с н.а. № 91/20. 07. 2016 г. по описа на нотариус Н. Н., рег. № 246 НК, сключен с „Евробилдинг инженеринг“ ООД. Като евентуално придобивно основание сочи и придобивна давност в хипотезата на чл. 79, ал. 2, елентуално чл. 79, ал. 1 ЗС.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че наследодателката на ищцата Е. Н. /К./ С. е починала на 31.08.1978 г. и е оставила за наследници Е. К. Д., дъщеря, и Н. М. Л. – син, починал 2013 г. и оставил за наследници съпруга и дъщеря.

С решение № 1228 от 7.11.2007 г. на ОСЗГ - гр. Созопол на наследниците на Е. К. С. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху два имота: лозе от 0.954 дка, осма категория, в м. “Б.”, съставляващо имот № *по картата на землището на [населено място], както и лозе от 0.675 дка, осма категория, в м. “Б.”, съставляващо имот № *по картата на землището на [населено място]. Решението е представено и прието по делото в нотариално заверен препис рег. № 8282/1. 10. 2021 г. на нотариус М. А.-Т., рег. № 464 НК, снет от оригинала на документа. Подписано е от състава на ОСЗГ- Созопол и е заверено като влязло в сила на дата 12.12.2007 г.

Приложен е и протокол за въвод във владение № 728/12. 12. 2007 г., от който е видно, че ищцата е въведена във владение на описаните в решението имоти на 12.12.2007 г.

Налице са и скици към реституционното решение, издадени на 8.11.2007 г.

В хода на реституционната процедура е проведена процедура по анкетиране с участието на Е. К. Д. и Н. М. Л., наследници на Е. С., съгласно представен констативен протокол № 67/22.08.2007 г.

По делото е приет и препис от същото реституционно решение, разпечатан от електронния регистър на ОСЗГ, ведно с писмо, издадено от временно изпълняващия длъжността началник на ОС “Земеделие” гр. Созопол, с което e разяснено, че в преписка № 728/26. 06. 1992 г. на наследниците на Е. К. С. решението и протоколът за въвод не са налични в оригинал, което е обяснимо предвид обстоятелството, че в общинските служби по земеделие и гори не се поддържа регистър на решенията за признаване правото на собственост и за възстановяване на собствеността.

Въз основа на заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице Д. С. е приета идентичност между реституираните на ищцата имоти и процесните имоти.

Установено е по делото, че за същите имоти е издадено и решение с идентичен номер и дата на издаване, в което е посочено, че е постановено по заявление № 388 от 13.01.1992г. на Т. Р. и с което е възстановено правото на собственост върху същите имоти на наследниците на К. С. Р., в съществуващи (възстановими) стари реални граници - върху лозе от 1.032 дка, осма категория в м. “Б.”, представляващо имот № *по картата на землището на [населено място] и лозе от 0.675 дка, осма категория в м. “Б.”, съставляващо имот № *по картата на землището на [населено място]. Прието е, че минималната разлика в площта на първия от имотите с този възстановен на наследниците на С. не обосновава извод за липса на идентичност между реституираните в полза на различни лица имоти, доколкото е налице пълна идентичност на границите на имотите, както и всички данни, посочени в двете решения, за издадени предходни актове на ОСЗГ за тези имоти, на които се основава решението за възстановяването им в стари реални граници.

Видно е, че втората последна страница от решението на ОСЗГ – Созопол, постановено в полза на наследници на К. С. Р., е идентична с втората последна страница на решението на ОСЗГ – Созопол, постановено в полза на наследниците на Е. К. С..

Въз основа на писмо на общинската служба по земеделие и гори е прието за установено, че в архива на ОСЗ - Созопол липсва решение № 1228 от 7.11.2007 г. на ОСЗ- Созопол за възстановяване право на собственост на земеделски земи в землище на [населено място] на наследниците на К. С. Р..

Установено е също, че в службата не са налични и никакви други документи, свързани с възстановяването на имоти № *и *в м. “Б.”, [населено място], на наследниците на К. С. Р. – няма данни за проведена процедура за уточняване на границите чрез анкетиране, за въвод във владение на реституираните собственици след влизане в сила на решението, за подаване на заявление за възстановяване на собствеността от наследници на К. С. Р..

Прието е, че следва да бъде зачетено решението на ОСЗГ-Созопол, издадено в полза на наследниците на Е. С., а не това, издадено в полза на К. С. Р., тъй като по делото не са ангажирани никакви доказателства за проведена реституционна процедура по отношение на наследници на К. Р..

С нотариален акт № 142/13. 10. 2014 г. на нотариус В. Д. е сключен договор за покупко-продажба, с който К. Д. Р. и З. Д. Р. продават на Д. Л. Я. процесните имоти, като пред нотариуса са се легитимирали като собственици с решение № 1228/7. 11. 2007 г. на ОСЗГ – гр. Созопол. С нотариален акт № 76/18. 05. 2015 г. на нотариус В. Д. Д. Л. Я. продава процесните имоти на К. Г. Т.. С нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 81/26. 04. 2016 г. на нотариус В. Д. К. Г. Т. прехвърля на „Евробилдинг инженеринг“ ООД процесните имоти. С нотариален акт № 91/20. 07. 2016 г. на нотариус Н. Н. „Евробилдинг инженеринг“ ООД, чрез управителя М. Ж. Д., продава на „Евробилдинг транс“ ЕООД, чрез управителя Д. Д. Д., процесните имоти.

При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че ищцата е доказала правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за собственост. Установила е наличието на проведена реституционна процедура по ЗСПЗЗ досежно процесните имоти, инициирана по искане на наследниците на Е. С., приключила с влязло в сила решение на ОСЗГ – Созопол и скици към него, постановено след проведена процедура по определяне границите на имотите чрез анкетиране на правоимащите. Доказано е извършения по отношение на ищцата въвод във владение на възстановените имоти. За неоснователни са намерени възраженията на ответното дружество за незаконосъобразно възстановяване на имотите в полза на наследниците на Е. С. поради недоказаност на правото й на собственост върху реституираните имоти. Посочено е, че в реституционното производство като доказателства за правото на собственост законът допуска не само нотариални актове, но и всякакви други писмени документи - делбени протоколи, протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, молби-декларации за членство в ТКЗС и др., изброени в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ. Във връзка с допустимостта на иска е прието, че ищцата има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост за целите имоти, а не само за припадащите й се по наследство идеални части предвид твърдението си, че само тя осъществява владение след извършения на 12. 12. 2007 г. въвод във владение на реституираните по ЗСПЗЗ имоти.

Прието е за недоказано възражението на ответното дружество за придобиване на правото на собственост върху процесните имоти на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 91/20. 07. 2016 г. с „Евробилдинг инженеринг“ ООД. Сделката не е породила вещноправно действие, тъй като дружеството – продавач не е било собственик на продадените имоти. Поради липса на каквито и да било надлежни доказателства за проведено реституционно производство по инициатива и в полза на наследници на К. С. Р., представеното по делото решение за възстановяване на процесните имоти на наследниците на К. С. Р. не е породило конститутивно действие. По делото не е установено К. и З. Р. да са били собственици на процесните имоти към 13.10.2014 г., когато са ги продали на Д. Л. Я. с нотариален акт № 142/2014 г. на нотариус В. Д., поради което този договор не е произвел транслативно действие в полза на Д. Я.. По същата причина нямат транслативен ефект и останалите сделки с имотите, а именно: договор за продажба, сключен с нотариален акт № 76/18.05.2015 г. на нотариус В. Д., с който Д. Я. е продал имотите на К. Г. Т.; договор за замяна, сключен с нотариален акт № 81/26.04.2016 г. на нотариус В. Д., с който К. Т. е заменил процесните имоти с имоти на “Евробилдинг инженеринг” ООД; договор за продажба, сключен с нотариален акт № 91/20.07.2016 г., с който “Евробилдинг инженеринг” ООД е продало процесните имоти на “Евробилдинг транс” ЕООД.

За недоказано е прието и заявеното евентуално придобивно основание – придобивна давност по чл. 79, ал. 2, евентуално – чл. 79, ал. 1 ЗС.В тази връзка въззивният съд е приел, че по делото липсват каквито и да било доказателства за установена от ответника „Евробилдинг транс“ ЕООД или прекия му праводател „Евробилд инженеринг“ ООД фактическа власт върху процесните имоти, нито е доказано фактическа власт върху имотите да са установили частните праводатели по сделките К. и З. Р., Д. Я. или К. Т.. Липсва протокол за въвод във владение, издаден на база реституционното решение на наследниците на К. Р., докато такъв е издаден в полза на наследниците на Е. С., като от последния е видно, че тя е въведена във владение на имотите на 12.12.2007 г. Изразените от някои от праводателите на ответника намерения да почистят имотите и предприетите действия по одобряване на ПУП и промяна на предназначението им не доказват упражнявана фактическа власт върху същите. Напротив, от събраните гласни доказателства се установява, че имотът е стопанисван от ищцата, чиято внучка на всеки две години организирала почистването му, както и поставянето на ограда откъм пътя. За да се установи придобиване по давност на имота следва да са налице и двата признака на владението – обективният, т. е. фактическата власт, както и субективният - т. е. намерението за своене на имота. В случая първият от тях липсва както за ответника, така и за частните праводатели по предходните разпоредителни сделки. По същата причина не следва да се обсъждат подробно и твърденията за добросъвестност на ответника.

В изложение към касационната жалба се поставят следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК (първите шест въпроса) и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (последният въпрос):

1. Представлява ли съществено процесуално нарушение на въззивния съд позоваването без обосноваване и мотивировка в решението му на свидетелски показания на свидетел, които от една страна първоинстанционният съд е игнорирал мотивирано, а от друга страна показанията му са оспорени във въззивната жалба от въззивника поради неправилното им допускане.

2. Материалноправният въпрос за придобиването на фактическата власт върху имот и дали нотариалният акт за възмездно придобиване на имот е основание за това и това достатъчно ли е да се приеме за начален момент за давностно придобиване на имота.

3. Въпросът за добросъвестността на страна по възмездна сделка, която не е знаела, че имотът не е собствен на неговия праводател и от кога тече в този случай кратката придобивна давност.

4. Въпросът за правилното прилагане от съда на правилото за носене на тежестта на доказване по правилата на ГПК на установената в чл. 69 от ЗС оборима презумпция, между ищец и ответник по ревандикационен иск, по който ответникът е установил фактическа власт с намерение да държи вещта като своя.

5. Въпросът как действия фактически и/или юридически, касаещи един имот и засягащи правото на собственост върху същия, биха достигнали до лице, претендиращо собствеността му, без то да заяви и демонстрира с поведението си или с действия по защита на собствеността си.

6. Предприемането на процедури по промяна на предназначението на имоти, трасиране и почистване на същите, както и редица други действия от лице, което има титул за собственост по възмездна сделка, съответстват ли и кореспондират ли с демонстриране на правото на собственост в пълен обем.

7. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет искания, доводи и възражения на страните, ако те са направени своевременно, съобразени са с инстанционната фаза на делото и по установения процесуален ред.

Твърди се, че първият въпрос е разрешен в противоречие с решение № 96 от 18.06.2019 г. по търг.д.№ 1962/2018 г. на ВКС, ІІ т.о., вторият и третият – в противоречие с решение № 31 от 15.02.2011 г. по гр.д.№ 1273/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., четвъртият – в противоречие с решение № 91 от 02.07.2010 г. по търг.д.№ 713/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 79 от 03.02.2010 г. по гр.д.№ 56/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 559 от 11.01.2011 г. по гр.д.№ 281/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., петият – в противоречие с решение № 214 от 28.10.2015 г. по гр.д.№ 1919/2015 г. на ВКС, І г.о., шестият – в противоречие с решение № 453 от 29.04.2013 г. по гр.д.№ 1248/2011 г. на ВКС, І г.о.

Относно седмия въпрос се твърди, че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Поддържа се и наличието на основанието по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Първият въпрос от изложението представлява преформулирано оплакване за постановяване на решението при съществено процесуално нарушение, допуснато при кредитирането и преценката на гласните доказателства, съставляващо касационно основание за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и общо основание за допускане до касационен контрол на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Според указанията по прилагането на чл. 280 ГПК, дадени с точка 1 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, оплакванията за неправилност на решението не съставляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, които биха могли да обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Правилността на решението не е предмет на производството по чл. 288 ГПК, в което касационните жалби се селектират по специфичните за достъпа до касация основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК, и подлежи на проверка само в случай на допускането му до касационен контрол, в производството по чл. 290-293 ГПК.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по втори, пети и шести въпрос от изложението. Въпросите за действията, чрез които се установява фактическа власт върху имот и се упражнява владение и за началния момент на установяването му са фактически, а не правни и отговорите на същите зависи от преценката на събраните по делото доказателства и установените с тях факти, като може да бъде различен за всеки отделен случай. Тези въпроси касаят правилността на въззивното решение и не може да бъдат поставяни в настоящата фаза по допускане на касационно обжалване. Iпоред практиката на ВКС (напр. решение № 456 от 15.07.2025 г. по гр. д. № 1298/2024 г. на ВКС, I г. о.) страната, която се позовава на придобивна давност, трябва да докаже активно поведение, установяващо елементите на владението. Правото на собственост не се изгубва при неупражняването му, а само ако друг го придобие – чл. 99 ЗС. Затова позоваващият се на придобивна давност следва да докаже елементите на владението и признаците му, упражняването му в релевантния в конкретната хипотеза законоустановен срок. При придобивна сделка с несобственик е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС относно субективния елемент – намерението за своене, но тя е оборима. Обективния признак на владението и признаците му обаче подлежат на доказване. В случая, въззивния съд е приел, че такова доказване не е проведено, а обосноваността на този извод не подлежи на проверка на етапа по чл. 288 ГПК.

Третият въпрос от изложението не отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, и по него не може да се допусне касационно обжалване. Въззивния съд, след преценка на събраните по делото доказателства, е приел, че ответникът, чиято е била доказателствената тежест, не е установил твърдението си за упражнявана на фактическа власт върху имота от него или частните му праводатели. Приел е, че при липса на обективния елемент на владението по смисъла на чл. 68, ал.1 ЗС, въпросът относно неговата добросъвестност изобщо не следва да се обсъжда.

По аналогични съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по четвъртия въпрос, свързан с приложението на презумпцията по чл. 69 ЗС Тази презумпция касае субективния елемент на владението (намерението да се свои имота), а по настоящото дело възражението на ответника за придобиване на имота по давност е счетено за неоснователно от въззивния съд поради недоказаност на обективния елемент на владението - упражняване на фактическа власт в законовоустановения срок по чл. 79 ЗС.

Седмият въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Въззивния съд е обсъдил събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, разгледал е доводите и възраженията на страните, както и релевираните във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. Мотивите му отразяват извършена правораздавателна дейност по съществото на спора.

Не е налице и очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства и с правилата на логиката и науката.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на делото „Евробилдинг транс“ ЕООД следва да бъде осъдено, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Е. К. Д. сумата 2902, 09 евро (равностойността на 5676 лв.) с ДДС разноски за касационната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение