Определение № 60218 от 02.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2418/2015 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Ремонтстрой „ АД против определение № 367/22.06.2015 год. по ч.гр.д.№ 338/2015 год. на Пловдивски апелативен съд,с което е оставена без уважение частната жалба на същата страна против определение № 2816/04.05.2015 год. по гр.д.№ 3566/2014 год. на Пловдивски окръжен съд,за прекратяване на производството пред същия и изпращането му по правилата на местната подсъдност на Софийски градски съд – като съд по седалището на ответника – Върховен административен съд. Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение, като несъобразено с предмета на спора – иск за обезщетение на имуществени вреди, предвид извършени от ответниците – НАП и ВАС - нарушения на правото на Европейския съюз, с правно основание чл.4 пар.3 от Договора за Европейския съюз / ДЕС /.Спрямо този предмет е приложим, според страната,специалният процесуален ред за разглеждането му, въведен със ЗОДОВ, конкретно - чл.7 пр.второ от ЗОДОВ относно определяне подсъдността - по местоживеенето на ищеца, което в случая предпоставя компетентността на Пловдивски окръжен, а не на Софийски градски съд. Жалбоподателят излага съображения за това, основани както на практиката на Съда на Европейския съюз по прилагането на чл.4 пар.3 от ДЕС, така и на формираната от Върховен касационен съд практика. Акцентира се на обстоятелството, че атакуваното прекратяване е второ поредно, след отмяна на първоначалното от въззивна инстанция, приела за приложимо към определяне местната подсъдност на иска специалното правило на чл.7 от ЗОДОВ, поради което повторното прекратяване се сочи постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото въззивният съд не е санкционирал допуснатото от първоинстанционния съществено процесуално нарушение на чл.278 ал.3 ГПК, бидейки обвързан от предходното си произнасяне. Формулирано е в евентуалност искане за отправяне на преюдициално запитване – само в случай на съмнение за съда относно приложимостта на процедурния ред по ЗОДОВ. Ответната страна – Върховен административен съд – оспорва частната жалба, вкл. като недопустима, предвид предмета на разрешения спор, с който не се препятства разглеждането му от съд, а единствено се определя различен от избрания от ищеца съд.Навежда съображения и за неоснователност на частната жалба. Оспорва обосноваването на правен въпрос, както и обосноваността на допълнителен селективен критерий към същия. В противовес на цитираната от жалбоподателя, посочва практика на състави на ВКС в обратен смисъл. Ответната страна - Национална агенция за приходите – не е взела становище. Върховен касационен съд,първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим,подлежащ на касационно обжалване,съгласно разрешението, дадено с т.9 б.”в” на ТР № 1/2013 год. по тълк.дело № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, съдебен акт, в производство по чл.274 ал.3 т.1 вр. с чл.280 ал.1 ГПК. С оглед установимата и от частната жалба и отговора на същата противоречива практика на състави на ВКС, с определение №16/20.01.2016 г. по настоящото дело производството е спряно, на основание чл. 292 ГПК, до постановяване на решение по тълкувателно дело № 2/2015 год. на ОСГТК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, образувано с разпореждане на Председателя на ВКС от 27.11.2015 год. по въпросите: 1/ Кой е компетентният съд, който следва да разгледа искова молба с правно основание чл.4 пар.3 от ДЕС, с която се търси реализиране отговорността на Държавата, за нарушение правото на ЕС ? и 2/ Кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на искова претенция с правно основание чл.4 пар.3 от ДЕС ?. С определение № 2/25.04.2021 г. по тълк.дело № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, искането на председателя на Висшия адвокатски съвет за приемане на съвместно тълкувателно постановление по посочените въпроси, е отклонено, поради факта, че в хода на разглеждането на делото е обнародвано изменение на ЗОДОВ / ДВ бр. 94от 29.11.2019 г. /, като е приета нова разпоредба – чл.2в - с която законодателят е регламентирал реда за разглеждане на исковете за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, определил е компетентния съд, надлежните ответници и дължимите такси и разноски. С оглед изложеното, налице е основанието по чл.230 ал.1 ГПК за възобновяване на настоящото производство. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: В исковата си молба „Ремонтстрой „АД претендира от ответниците – Върховен административен съд на Република България и Национална агенция за приходите – солидарно да му заплатят обезщетение в размер на 112 309,41 лева, ведно със законната лихва върху същата сума от завеждането на иска - обезщетение за имуществени вреди за допуснати от ответниците нарушения на правото на ЕС, ангажиращи отговорността на държавата, на основание чл.4 пар.3 от ДЕС. Исковете са заведени пред Пловдивски окръжен съд, като местно компетентен съд – по седалището на ищеца, тъй като, според същия, приложим процесуален ред за разглеждане на спора е този по ЗОДОВ. Още преди размяната на съдебни книжа, първоинстанционният съд – с определение № 3403/08.12.2014 г. е прекратил производството, като е приел, че предявеният срещу ВАС иск е недопустим, като непредвиден, с оглед обстоятелствената си част, в основанията за ангажиране отговорността на Държавата по ЗОДОВ, а този срещу НАП – поради компетентност да бъде разгледан от съответния административен съд, по реда на АПК, препращайки го на Административен съд – Пловдив. Определението е отменено от Пловдивски апелативен съд, с определение № 129/06.03.2015 г. по гр.д.№ 76/2015 г., по съображения, че предвид върховенството на правото на ЕС спрямо националното право, когато последното му противоречи, макар да не е изрично предвидено в законова разпоредба, при нарушение на правни норми на общността гражданскоправните субекти могат да претендират отговорност от Държавата за причинени им вреди, като процесуалният ред за реализиране на отговорността е този по ЗОДОВ, като най-близък такъв. Материалното право на което се основават исковете е чл.4 пар.3 от ДЕС, а визираните нарушения, според въззивния съд, предпоставят компетентност на граждански съд. Не е споделена недопустимост на иска срещу ВАС, по същите съображения. След връщане на делото и изрично възражение за местна подсъдност по спора от ответника ВАС, първоинстанционният съд отново е прекратил производството – с определение № 2816/04.05.2015 г. по гр.д.№ 3566/2014 г. - и изпратил същото по правилата на местната подсъдност - чл.108 ал.1 пр.1 вр. с чл.104 т.4 ГПК - на Софийски градски съд, като съд по седалището на ответниците. За да потвърди определението, с тук атакуваното определение № 367/22.06.2015 г. по гр.д.№ 338/2015 г. Пловдивски апелативен съд е приел, че не е приложима специалната местна подсъдност по чл. 7 от ЗОДОВ, тъй като с исковете не се претендира отговорност на някое от основанията по чл.1 и чл.2 от ЗОДОВ. Сходството на процесните с претенциите уредени в ЗОДОВ, доколкото се претендира все обезщетение за вреди, на основание отговорността на Държавата за причинени такива от нейни органи, според съда е недостатъчно за приобщаване на предвидения в закона процесуален ред за разглеждане на исковете. Съдът се е позовал на константна практика на СЕС относно това, че всяка държава – член на ЕС – е компетентна да определи процесуалния ред, по който се разглеждат споровете, с оглед държавното си устройство. Съгласно пар.6 ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ / обн.ДВ бр.94 от 29.11.2019 г./, „неприключилите до влизане в сила на този закон производства се довършват от съдилищата пред които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване „. В изложението по чл.284 ал.3 вр. с чл.274 ал.3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на искова претенция с правно основание чл.4 пар.3 от ДЕС - този по ЗОДОВ, общият исков ред или друг ред за защита ? – въпросът е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1, в евентуалност по т.2 / в редакцията преди измененията в ДВ бр.86/27.10.2017 г. – противоречива практика на съдилищата / и т.3 ГПК, като противоречие се сочи с определение по ч.гр.д.№ 1867/2015 г. на ІІІ г.о. на ВКС и по дело № 16/ 2014 г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, постановени преди изменението на ЗОДОВ; 2/ Задължително ли е за въззивния съд постановеното от него определение при предходно разглеждане на спора, с което е отменено определение на първоинстанционния съд и е прието, че исковата молба следва да се разгледа по реда на ЗОДОВ ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради липса на отговор в практиката на ВКС относно задължителността на предходно произнасяне по идентичен въпрос за същия или горестоящ съд. Вторият от формулираните въпроси, дори да се приеме за удовлетворяващ общия селективен критерий, доколкото е обусловен от процесуалното развитие на делото, предходно на атакуваното определение, не удовлетворява допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3, съобразно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Разпоредбата на чл.278 ал.3 ГПК не е неясна,непълна или противоречива и безспорно визира, като обвързан с указанията на контролиращата инстанция единствено и само долустоящия съд. Не са обосновани основания за тълкуването на нормата с прилагане аналогия на закона или на правото – чрез друга процесуална разпоредба, която, в сходна на спорната хипотеза, предвижда споделяното от жалбоподателя разрешение. Точно противното следва от цитираната и от същия разпоредба на чл. 294 ал.1 пр. второ ГПК. Първият от въпросите удовлетворява изискването за правен и е обоснован в предпочитаната от страната хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – с цитираното определение по ч.гр.д.№ 1867/2015 г. на ІІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК / в същия смисъл и определения по ч.т.д.№ 3147/2015 г. на ІІ т.о., ч.гр.д.№ 4049/2020 г. на ІІІ г.о., ч.гр.д.№ 4171/2019 г. на ІV г.о., решения по гр.д.№ 5165/2016 г. на ІV г.о. и гр.д.№ 1914/2020 г. на ІV г.о. и др. /, с което е прието, че „отговорността на държавата за вреди от нарушения на общностното право, произтичаща от чл.4 пар.3 от ДЕС, следва да бъде реализирана по процесуалния ред на ЗОДОВ, като съдът се е обосновал с практиката на ЕС и конкретно – с мотивите по дело Francovich and others v. Italian state, С-6/90, С-9/90, пар.42-43. В същите е посочено, че макар да е в правомощията на всяка държава – членка да определя компетентните съдилища и да уреди исковите производства, по реда на които може да бъде реализирана нейната отговорност за вреди от нарушения на правото на ЕС, материалните и процесуалните условия на този ред не могат да бъдат по-неблагоприятни, отколкото при подобни искове, засягащи само националното право / принцип на равностойност / и не могат да бъдат нормирани така, че да направят практически невъзможно или прекомерно сложно получаването на обезщетение / принцип на ефективност /. Изследвайки и сравнявайки общия процесуален ред за реализиране на деликтната отговорност на Държавата по чл.45 и сл. ЗЗД и специалния ред по ЗОДОВ, регламентиращ обективна отговорност на Държавата / каквато е и отговорността й по чл.4 пар.3 ДЕС /, съставът на ВКС приема, че именно процесуалния ред по ЗОДОВ представлява ред, предвиден за „подобни искове„ по националното право и не се явява по-неблагоприятен отколкото при подобни искове, засягащи националното право, с което е спазен принципа за равностойността, както и че използването му удовлетворява произтичащото от принципа за ефективността изискване – този ред да не прави практически невъзможно или прекомерно сложно получаването на обезщетение / с оглед уредбата на дължимите такси и разноски – чл.9а ЗОДОВ, улесняваща достъпа до правосъдие /. Следователно, касационното обжалване следва да се допусне, в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Допълнителният селективен критерий в тази хипотеза изключва възможността за обосноваването му в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Според така дадения отговор, който се споделя от настоящия състав и съгласно междувременно приетия пар.6 ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, поради което чл.2в от същия закон не намира приложение в настоящия случай, за неприключилите до влизането в сила на същия закон производства е приложим процесуалният ред по ЗОДОВ - за реализиране отговорността на Държавата за вреди от нарушения на правото на ЕС, произтичаща от чл.4 пар.3 от ДЕС. Приложимата местна подсъдност по спора, съгласно чл.7 ал.1 пр. второ ЗОДОВ, обуславя компетентност на сезирания изначално Пловдивски окръжен съд, като съд по седалището на увредения търговец. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение