Определение № 755 от 09.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2799/2014 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. наричана по-долу К., чрез процесуалния представител Р. против въззивно решение № 30 от 4.02.2014г. по в.гр.д. № 346/13г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 496 от 27.06.13г. по гр.д.№ 624/11г. на Окръжен съд Русе. В. съд, след като обстойно е анализирал всички представени доказателства, касаещи имуществото, притежавано от тримата ответници и след като е мотивирал кой вариант на заключение от приетите експертизи възприема, е достигнал до извод за неоснователност на искането за отнемането му, поради невъзможност да се формира основателно предположение, че подробно описаните по вид и размер придобити дялове в капитала на различни дружества, както и че недвижимите имоти, придобити с договори, сключени през 1992г., 1996г., 2006г.и 2007г. и описаните три броя леки автомобили, са свързани /пряко или косвено/ с осъществената от Ю. А. престъпна дейност през периода 14.09.07г.-7.07.09г., за която е осъден. Съдът се е мотивирал с времевата отдалеченост на моментите, когато лицата са станали титуляри и с наличие на установен принос на съпругата на осъденото лице в придобиването, което според съда възпрепятства както възможността да се отнема имущество, така и да се трансформира в идеална част /чл.10 от З./отм./. В мотивите е посочено, че поради неустановяване липса на принос на съпругата за придобиване на имуществото - съпружеска имуществена общност, не може да се направи основателно предположение, че закупуването на съответните обекти е станало със средства, придобити в резултат на престъпна дейност. За един от обектите /фурна/ е отчетено, че към настоящия момент не съществува, а за две моторни превозни средства – че са с прекратена регистрация и бракувани. Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса – какво следва да докаже ответника доходи, обосноваващи придобиването на всеки актив поотделно или да установи положителен баланс за целия период на проверката съобразно всички установени активи? За да установи противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС, касаторът се позовава на постановени по реда на чл.290 от ГПК решения № 209 от 26.07.11г. по гр.д. № 1462/10г.на ІІІ г.о., № 671 от 9.11.10г. по гр.д. № 875/10г.на ІV г.о., както и на определения, постановени по реда на чл.288 от ГПК, които нямат задължителен характер. Без да прави искане за спиране на настоящето производство, касаторът се позовава и на образуваното т.д.№ 7/13г. на ОСГК на ВКС, по въпроса: „Необходимо ли е да съществува връзка между конкретната престъпна дейност по чл.3 и придобитото имущество, времето за нейното осъществяване и придобитото имущество, за да се постанови отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност по реда на З./отм./? Достатъчно основание ли е да не е установен законен източник на доходите за придобиване на имуществото през проверявания период дейност по реда на З./отм./, за да е налице основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност?” Срещу подадената касационна жалба е постъпил писмен отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: След като съпостави така изложените мотиви с поставения от касатора въпрос /дали преценката за възможността да се направи основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност касае всеки отделен актив или установеното на значителна стойност имущество като цяло/, настоящият съдебен състав намира, че доколкото въпросът е свързан с решаващите мотиви на съда, той съставлява годно общо основание за допустимост. Тъй като не се представя задължителна практика на ВКС, както и практика на съдилищата, в която да се съдържа изрично разрешение, настоящият съдебен състав намира, че по него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК поради значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото. С. от касатора специално основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК не е налице, защото в цитираните от него решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК не е поставен процесния въпрос. По същите съображения – поради липса на идентичност между сега поставения от касатора въпрос и тези, които са предмет на образуваното т.д. № 7/13г.н ОСГК на ВКС, не е налице основание за спиране на настоящето производство до постановяване на решение по същото. С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение