Определение № 442 от 15.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2293/2014 г.

ВКСI гражданско отделение15.07.2014 г.докладчик Бранислава Павлова

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА определението на Окръжния съд Д., постановено в съдебно заседание на 20.01.2014г., с което е спряно производството по гр.д.№ 867/2013г. на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Й. Г. И. е обжалвал определението на Окръжния съд Д., постановено в съдебно заседание на 20.01.2014г., с което е спряно производството по гр.д.№ 867/2013г. на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Частната жалба е подаден в срок срещу обжалваем съдебен акт, постановен от въззивна инстанция и подлежи на разглеждане по същество без приложимост на разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК. Ответникът [фирма] е подал писмен отговор, в който изразява становище, че частната жалба е неоснователна и моли обжалваното определение да се потвърди. Частният жалбоподател въвежда доводи, че не са налице основанията за спиране на производството по делото, защото липсва отношение на преюдициалност между предявените искове. Частната жалба е неоснователна. Предмет на настоящото дело са обективно съединени искове с правно основание чл.40 във връзка с чл.26 ал.1 пр.трето ЗЗД, евентуален иск с правно основание чл. 29 ал.2 във връзка с чл.27 пр.4 ЗЗД и правно основание чл.34 във връзка с чл.55 ал.1 ЗЗД. С оглед въведените от ищеца по настоящото дело основания за недействителност на договора, сключен с нот.акт № 87/2007г. и висящото наказателно производство по нохд № 258/2013г. на Каварненския районен съд за извършено престъпление от представителя на [фирма] при сключване на договори за продажба, включително и този, предмет на настоящото дело, е действал против законните интереси на представлявания, въззивният съд правилно е преценил, че е налице връзка на преюдициалност на двете дела доколкото установяването на престъплението злоупотреба с доверие ще има значение и за решаването на гражданскоправния спор по настоящото дело като елемент от фактическия състав на чл.40 ЗЗД. В хипотезата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК не е необходимо да има идентичност на страните по двете дела, достатъчно е решението или присъдата по обуславящото дело да могат да бъдат съобразени по обусловеното дело. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и то следва да бъде потвърдено. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Цитирани разпоредби

10