Определение № 2066 от 10.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 139/2023 г.

Производството по делото е по реда чл. 255 от ГПК като е било образувано по повод на молба с вх. № 9062/21.12.2022 година, подадена от Н. Д. Б., с която е поискано на съдебния състав по в. гр. д. № 615/2022 година по описа на Окръжен съд Пазарджик, ІІ-ри граждански състав да бъде определен подходящ срок за произнасяне по заявеното от нея искане за прекратяване на производството по делото поради недопустимост. При извършване на проверка на данните по делото съставът на ІV г. о. на ГК на ВКС констатира, че производството по в. гр. д. № 615/2022 година по описа на Окръжен съд Пазарджик, ІІ-ри граждански състав е образувано по въззивна жалба с вх. № 260 240/15.03.2022 година, подадена от Н. Д. Б., срещу решение № 260 010/02.02.2022 година на Районен съд Панагюрище, постановено по гр. д. № 194/2021 година. С жалбата е направено искане за обезсилване на първоинстанционното решение като недопустимо и за прекратяване на производството по делото. Същото е обосновано с твърдението, че ищцата по предявения срещу Б. иск, с правно основание чл. 128, ал. 1 от СК не била активно процесуално легитимирана да предяви иска. С определение № 534/03.11.2022 година съдебният състав по в. гр. д. № 615/2022 година по описа на Окръжен съд Пазарджик, ІІ-ри граждански състав се е произнесъл по предварителните въпроси по чл. 267 от ГПК и е насрочил разглеждането на делото в открито заседание. С молбата с вх. № 9062/21.12.2022 година Б. е поискала въззивният съд изрично да се произнесе по искането й за прекратяване на производството поради недопустимост, с оглед твърдяната липса на активна процесуална легитимация на ищцата по предявения иск с правно основание чл. 128, ал. 1 от СК. Въззивният съд се е произнесъл с определение № 627/29.12.2022 година, като е оставил искането без уважение. Н. Д. Б. е била уведомена за така постановеното определение, като с молба вх. 12/03.01.2023 година е заявила, че продължава да поддържа молбата си по чл. 255 от ГПК. Поради това с определение № 5/04.01.2023 година на Окръжен съд Пазарджик, ІІ-ри граждански състав, постановено по в. гр. д. № 615/2022 година, делото е изпратено на ВКС, за произнасяне по молбата на основание чл. 256, ал. 2 от ГПК. С оглед гореизложеното настоящият състав на ІV г. о. на ГК на ВКС намира подадената от Н. Д. Б. молба по чл. 255 от ГПК за неоснователна. По отношение на възможността за прекратяване на въззивното производство поради недопустимост на предявения иск е налице установена съдебна практика. Съгласно същата при постановяване на определение за прекратяване на производството, поради недопустимост, в закрито заседание, преди провеждането на открито такова въззивният съд би приложил правилата на чл. 130 и чл. 140, ал. 1 от ГПК. Тези разпоредби обаче уреждат правомощията на съда в първоинстанционното производство. Съгласно чл. 273 от ГПК правилата за първоинстанционното производство се прилагат и за въззивното само ако няма особени правила за него. По силата на чл. 269, изр. 1 пр. 2 от ГПК въззивният съд е задължен служебно да следи за допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната му част, дори и в жалбите да няма изложени доводи в тази насока. В случай, че въззивният съд прецени, че производството е недопустимо той не може направо да прекрати производството с определение, тъй като предмета на въззивното производство не се изчерпва само с проверката за допустимост на иска. Видно от разпоредбите на чл. 270 и чл. 271 от ГПК във въззивното производство съдът е длъжен да се произнесе по евентуалната нищожност, недопустимост или неправилност на първоинстанционното решение. Недопустимостта на исковото производство се отразява и на постановеното по делото решение като го прави недопустимо. Правомощията на въззивната инстанция при такова решение са посочени в чл. 270, ал. 3 от ГПК. От систематическото място на тази разпоредба, намираща се след чл. 268 и чл. 269 от ГПК следва, че въззивният съд се произнася по допустимостта на първоинстанционното решение след като е провел открито заседание по чл. 268 от ГПК с призоваване на страните и изслушването на същите, както и след провеждане на устните състезания. Видно от чл. 267 във връзка с чл. 268, ал. 3 от ГПК такова открито заседание се превежда винаги след като в предшестващо закрито заседание са разрешени въпросите по чл. 267 от ГПК. Последните се отнасят само до допустимостта на въззивните жалби и до направените с тях доказателствени искания. Затова е невъзможно в подготвителното заседание по чл. 267 от ГПК съдът да се произнася по допустимостта на предявения иск и по обезсилването на първоинстанционното решение. От друга страна от посоченото систематическо място на разпоредбата на чл. 270 от ГПК и от заглавието на същата е видно, че в този случай актът, с който съдът се произнася в този случай е решение. В този смисъл са и задължителните указания дадени в т. 7 на ТР № 2/02.07.2004 година, постановено по тълк. д. № 2/2004 година на ОСГТК на ВКС. Макар същите да се отнасят до частен случай на недопустимост на съдебното решение същите намират приложение и за останалите такива случаи, доколкото между тях не съществува принципна разлика. В този случай произнасянето е по основателността на жалбата, по който въпрос съдът се произнася с решение. Това следва и от обстоятелството, че случаите, когато съдебното решение може да бъде обезсилено с определение са изрично посочени в закона-чл. 231, ал. 1, чл. 232, чл. 233 и чл. 249 от ГПК, към които трябва да се прибави и случая на постигане на съдебна спогодба пред въззивната инстанция. Предвид на горното съставът на Окръжен съд Пазарджик няма възможност да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото с определение, вместо с решение, а ако направи това ще постановил незаконосъобразно определение, което ще подлежи на отмяна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение