Определение № 549 от 07.12.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на А. В. С. срещу определение № 705 от 01.07.2010 г. по гр.д.№ 180 от 2010 г. на Върховния касационен съд, Второ г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от А. В. С. касационна жалба срещу решение от 19.05.2009 г. по в.гр.д.№ 904 от 2007 г. на Благоевградския окръжен съд поради това, че делото е с обжалваем интерес под 1000 лв. В частната жалба се твърди, че изискването на чл.280, ал.2 от ГПК за цена на исковете над 1000 лв. касае само въззивни решения по парични искове, но не и тези по вещни искове. В писмен отговор от 29.11.2010 г. ответницата по частната жалба Р. П. Д. оспорва частната жалба. Останалите ответници В. С. Т., В. П. Г., Г. Д. Т., З. М. Т., П. И. П., Д. Д. П. и П. И. П. не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е допустима: подадена от легитимирана страна /ответник по делото/, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалвания съдебен акт на 26.10.2010 г., а частната жалба е подадена по пощата на 02.11.2010 г./ и срещу акт на ВКС, който съгласно чл.274, ал.2, изр.2 във връзка с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК подлежи на обжалване. Разгледана по същество, тази частна жалба е основателна: Съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване решения на въззивни съдилища с обжалваем интерес под 1000 лв. Към настоящия момент вече е установена трайна практика на ВКС, според която когато предмет на спорното право е недвижим имот, обжалваемият интерес се съизмерява с цената на иска, която съгласно чл.69, ал.1, т.2 и т.4 от ГПК е равна на данъчната оценка на имота, а само когато няма такава данъчна оценка- с пазарната цена на този имот. Въпросът за допустимостта на касационното обжалване се решава към момента на подаване на касационната жалба, поради което към този момент следва да се преценява и обжалваемият интерес на делото- тоест дали процесният имот е с данъчна оценка под или над 1000 лв. Тъй като в разглеждания случай няма доказателства затова каква е данъчната оценка на процесния имот към момента на подаване на касационната жалба от 19.06.2009 г. /има само удостоверение за данъчна оценка № 598 от 13.04.2000 г. на Т.-[населено място], ДП-[населено място], издадено преди повече от 10 години/, то към настоящия момент все още не може да се прецени дали касационното обжалване е допустимо или не с оглед разпоредбата на чл.280,ал.2 от ГПК. Поради това обжалваното определение на ВКС, Второ г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на основание чл.280, ал.2 от ГПК, е неправилно и като такова следва да бъде отменено. След отмяната му, делото следва да бъде върнато на същия състав на Благоевградския окръжен съд за изпълнение на задължението му по чл.286, ал.1, т.3 от ГПК за преценка на допустимостта на касационното обжалване по чл.280, ал.2 от ГПК, след представяне на доказателства от касатора за данъчната оценка на процесния имот към настоящия момент. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение