Определение № 1478 от 28.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2610/2023 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. В. А., като пълномощник на „ДМВ КАРГО РЕЙЛ” ЕООД – гр. Враца, срещу въззивно решение № 70 от 06.04.2023 г., постановено по гр. д. № 99/2023 г. по описа на Варненския апелативен съд. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът в касационното производство „ПРИСТАНИЩЕ ЛЕСПОРТ“ АД – гр. Варна, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което дружеството – касатор е осъдено да заплати на „ПРИСТАНИЩЕ ЛЕСПОРТ“ АД сумата от 46 459,75 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, нанесени върху предоставеният му за ползване по силата на договор за концесия индустриален ЖП клон, изразяващи се в деформация на основен коловоз и втори гаражен коловоз в посока гара Езерово, а именно: счупени 30 броя нормални дървени траверси и 1 бр. дървен траверс апаратен, изкривени 2 бр. релси КР49 по 12.5 м. от втори коловоз и 2 бр. релси КР49 по 6.1 м. от текущия железен път, изкривени лява и дясна раменни релси на стрелка № 204, причинени от неправилно извършена маневра на 08.05.2021 г. от страна на служители на ответното дружество, вследствие на която влаковата композиция, състояща се от локомотив и девет броя натоварени със скрап вагони, е дерайлирала, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД. В изложението са поставени следните въпроси, по отношение на които се твърди наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като се сочи, че същите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1. „приемайки, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителя на определена работа, ако изпълнителите – физически лица, са извършили виновно противоправно деяние, в резултат на което са настъпили имуществени и/или неимуществени вреди, следва ли да се ангажира отговорността на работодателя, в случай че той е спазил всички нормативни изисквания за инструктаж на служителите си“; 2. „следва ли да се ангажира отговорността на работодателя – юридическо лице, по реда на чл. 49 ЗЗД, при условие, че административно-наказателната отговорност е лична“. Не се сочи съдебна практика, в противоречие с която е постановен обжалваният въззивен акт. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Предявеният срещу касатора иск е за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на разходите за отстраняване на повредите върху предоставеният му за ползване по силата на договор за концесия индустриален ЖП клон, причинени от служители на ответното дружество на 08.05.2021 г. при неправилно извършена маневра, довела до дерайлиране на влакова композиция от локомотив и девет броя натоварени със скрап вагони. Ответникът – касатор е оспорвал иска, като е възразил, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД: липсва противоправно поведение от страна на служители на дружеството. Посочил е, че маневристът от маневрената бригада е изпълнил задължението си да извърши обход на маршрута за движение на локомотивния състав и не е констатирал видими нередности, поради което е дал сигнал на машиниста за започване на движението. Изложил е твърдения, че в индустриалния ЖП клон е била налице неизправност – липса на обръщателния апарат на стрелка 205, както и че ищцовото дружество не бил ревизирано в нормативно установените срокове. По делото е установено, че на 08.05.2021 г. на територията на участък публична държавна собственост, представляващ индустриален ЖП клон, предоставен по договор за концесия за ползване от ищцовото дружество като концесионер, е настъпила авария – дерайлирал е дизелов локомотив, теглил девет вагона натоварени със скраб, при извършване на маневрена дейност - превоз на натоварени вагони от пристанището до обслужващата гара за съставяне на влак. Произшествието е станало на стрелка 204 в отклонение за втори гаражен коловоз. Влакът се е движил с разрешена скорост. Механизмът на настъпване на аварията е изяснен със заключение на съдебно-техническа експертиза. Машинистът не е следял пътната обстановка, стресирал се е и е задействал екстрено спиране, блокирал е колелата на локомотива и по този начин го е дерайлирал. Той и маневрената бригада не са забелязали, че стрелка 204 е била обърната в отклонение за втори гаражен коловоз (а маршрутът им е бил в права посока към гара Езерово). При отиването към „Пристанище Леспорт“ от гарата, стрелка 204 е била в права посока и преминаването е било безпрепятствено, а на връщане тя е била в отклонение към втори гаражен коловоз. Машинистът е трябвало да спре, когато е забелязал, че стрелката се намира в отклонение, т.е. да спре преди нея, за да бъде обърната в правилната посока. Същият е имал възможност да я види отдалече, при разстояние от 80 метра между стрелка 204 и 205 и 39 м. спирачен път за влаковата композиция. Според експертизата и приетите писмени доказателства индустриалният ЖП клон „Пристанище Леспорт“ е бил ревизиран през 2020 г. и 2021 г., с оглед на което възражението във въззивната жалба на ответника за липсата на такива проверки и за техническа неизправност в процесния участък, са счетени от въззивния съд за неоснователни. Съдът е обсъдил и възраженията за липсата на противоправно поведение на служителите на ответника и връзката му с дерайлирането на маневрения влак и причиняването на вредите, като е посочил, че категорично е установено, че произшествието не е заради обърнатата стрелка, а заради натискането на спирачките и блокиране на колелата на локомотива, защото дори и в обърнато положение на стрелката, ако машинистът не е натиснал спирачките, влаковата композиция е щяла да мине спокойно през коловоза и да спре постепенно без да блокира колелата, като впоследствие е можело да се направи нова маневра и да се върне влака в правилната посока. Маневрената работа в случая е била извършена от локомотивен машинист и маневрена бригада, които съгласно Инструкцията за маневрена работа в индустриалния клон за „Пристанище Леспорт“ АД, приложима съгласно чл. 282 от Наредба № 58/02.08.2006 г. за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, са имали следните задължения: маневрената бригада - да извърши предварителен обход и оглед на съоръженията, а локомотивният машинист и маневрената бригада - да следят движението на маневрения влак и при неизправности на жп пътя да ги отстранят и продължат до изпълнение на поставената задача. Посочил е, че стрелка 204 не е била полуотворена при процесната авария, нито е липсвал обръщателен апарат. Обосновал е извод, че ответникът не е доказал твърденията си, че маршрутът е бил обходен и проверен от маневрената бригада преди извършване на маневрата, но дори това да е било извършено, то не стои в пряка причинна връзка с произшествието. Установената причина за настъпилото произшествие е, че машинистът и маневрената бригада не са забелязали, че стрелка 204 е била обърната в отклонение за втори гаражен коловоз, а машинистът не е изпълнил задължението си да следи пътната обстановка, задействал е екстрено спиране, блокирал е колелата на локомотива, което е довело до неговото дерайлиране. Налице е противоправно поведение на служителите на ответното дружество и причинна връзка между това поведение и настъпилото дерайлиране на влака, довело до претендираните щети. Същите се изразяват в счупени 30 броя нормални дървени траверси и 1 бр. дървен траверс апаратен, изкривени 2 бр. релси КР49 по 12.5 м. от втори коловоз и 2 бр. релси КР49 по 6.1 м. от текущия железен път, изкривени лява и дясна раменни релси на стрелка № 204. Всички повреди са били отстранени от ищеца, който е заплатил сума в общ размер от 46 459,75 лв. Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Обобщени, поставените въпроси в изложението се свеждат до ангажирането на отговорността на възложителя за вреди от чуждо поведение, когато те са настъпили при или по повод извършване на определена работа от друго лице. Отговорност за вреди от чуждо поведение, когато те са настъпили при или по повод извършване на определена работа, носи този, който е възложил извършването на работата. Правната теория приема, че „възлагането“ е отделяне на собствена работа и фактическото й изпълнение чрез друг правен субект. При него едно трето лице се натоварва с работа в чужд интерес (на възложителя). Изпълнението може да се изразява както във фактически, така и в правни действия. За отговорността по чл. 49 ЗЗД е без правно значение формата, чрез която се осъществява възлагането на работа. В съдебната практика (ППВС № 7/1958 г., ППВС № 4/1961 г., ППВС № 9/1966 г., ППВС № 4/1975 г., ТР № 59/1974 г. на ОСГК, решение № 465/28.12.2012 г. по гр. д. № 1157/2011 г., IV г. о., решение № 142/05.06.2013 г. по гр. д. № 419/2012 г., IV г. о., решение № 503/21.07.2010 г. по гр. д. № 1069/2009 г., III г. о., решение № 141/08.01.2021 г. по гр. д. № 3052/2019 г., IV г. о., решение № 63/ 01.03.2016 г. по гр. д. № 4885/2015 г., ІV г. о. и др.) е изяснено, че отговорността по чл. 49 ЗЗД на лицата, възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия; тази отговорност е безвиновна, има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с работата физически лица; възложителят може да се освободи от отговорност само ако докаже, че увреждането не е причинено виновно от изпълнителя, или че вредата не е настъпила от дейност, осъществявана при или по повод изпълнението на възложената работа. Отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа. Обжалваното въззивно решение не противоречи на тази практика. Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по поставения въпрос е налице съдебна практика, включително и цитираната по-горе. В обобщение, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на поддържаните основания. Ответникът по касация не е направил искане за заплащане на разноски в касационното производство, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,