Определение № 2562 от 21.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 402/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. П. С. срещу решение №.718/26.06.24 по г.д.№.568/24 на ОС Варна, с което е потвърдено решение №.3770/21.11.23 по г.д.№.13788/22 на РС Варна, 12с., за уважаване на предявения срещу касатора иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне до размер на 2/3ид.ч. на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт №..... от 23.04.93г., т......, д.№..... на Нотариус при РС Варна, и отмяна на основание чл.537 ал.2 ГПК на констативен нотариален акт т.2, peг. №....., д.№......... на Нотариус Л. Г., рег. номер ...... в КН, с който К.С. е признат за собственик на процесния имот. Ответните страни Я. М. П. и М. П. М. оспорват жалбата; претендират разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение ОС Варна е намерил предявения от наследниците на П. С. П. /починал на 27.12.20-Я. П.- съпруга, и М. М. - дъщеря/ срещу К.С. /син на П.П. и Я.П. и брат на М.М./ иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД - за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради ненадлежно изпълнение на задължението за издръжка и гледане - за основателен за 2/3ид.ч. От фактическа страна е изяснено, че на 23.04.93 общият наследодател на страните П.П. е прехвърлил на сина си К.С. притежаван от него недвижим имот /къща и дворно място от 758кв.м. в кв.Галата, [населено място], [улица].2/ срещу задължение, което приобретателят е поел по отношение на баща си П.П. и майка си Я.П.-да ги гледа и издържа до края на живота им, като им осигури квартира, плодоползване на имота, храна, лекарски грижи и всичко необходимо за един сносен живот. Отразено е, че специфичността на съдържанието на задължението за гледане следва от постигнатото от страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай, жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможността му да се справя сам; тежестта на доказване на изпълнението на задължението на приобретателя в пълния му обем и за целия срок на договора също лежи върху ответника по делото; независимо от формулировката на насрещната престация по алеаторния договор, надлежно изпълнение на задължението на преобретателя ще е налице тогава, когато същият го изпълнява не епизодично, а ежедневно, непосредствено и непрекъснато-т.е. тогава, когато се осигурява такъв обем от грижи и издръжка, която е съобразена с нуждите и потребностите на прехвърлителя и за целия срок на договора. Безспорно П.П. е живял до смъртта си в жилището в кв.Галата, поради което задължение за осигуряване на квартира на бащата е изпълнено; Я. П. е живяла до 2016г. там заедно с П. П., от 2016г. до 19.05.22-в жилището на ответника в кв.Аспарухово, а след тази дата се е изнесла от съвместно обитаваното със сина си жилище, като не се установява той да й е осигурил квартира след посочената дата. Отразено е, че от доказателствата по делото – медицинско удостоверение №.441/22г., е видно, че по данни на Я. П. на 14.05.22 във времето между 9.00-9.30ч. е била бита от сина си, който я стискал за горните крайници, блъскал главата й в стол, като са установени счупване и отсъствие на 2/3-ти от короната на втори горен ляв зъб, кръвонасядания по лицето и лявата мишница; заключението на съдебния лекар е, че посочените травматични увреждания биха могли да бъдат получени по указаните време и начин /св.А.С. също сочи, че Я. П. е била бита от К.С., като е очевидец на последиците от побоя (имала видимо три белега, синина на ръката, цицина на главата и счупен зъб), лично от нея знае, че той й е нанесен от сина й, а в дните между побоя и момента, в който тя се е изнесла от жилището в кв.Аспарухово, през деня гледала да се разхожда, а вечер се прибирала само да спи/. С оглед установената фактическа обстановка въззивната инстанция е намерила, че изнасянето на Я.П. от апартамента на ответника не представлява забава на кредитора, доколкото за да е налице такава, той следва неоснователно да отказва изпълнение. Преместването на местоживеенето й не е неоснователно, а основанието е именно поведението на ответника, което е несъвместимо със задължението му за грижа и издръжка и осигуряване на спокоен живот на майка му. Съдът е приел, че задължението за осигуряване на плодоползване на имота /поради липса на спор/ е изпълнено. Не е изпълнено, обаче, това за осигуряване на храна на двете ползващи се по договора лица-не е доказано при условията на пълно и главно доказване от ответника, че е изпълнявал в цялост и за целия срок на договора това си задължение /свидетелите на ищците сочат, че за П. П., а от 19.05.22 и за Я.П., грижата и издръжката е била поета изцяло от М. М. (чиито грижи обаче не са предмет на доказване по делото), а ответникът не е полагал никакви грижи за тях; свидетелите на ответника твърдят, че редовно са го виждали да идва при наследодателя П. П. в Галата; доколкото, обаче са били извършвани СМР и имотът е бил собственост на приобретателя, не може да се приеме, че тези СМР съставляват грижа за баща му; свидетелите не установяват и да му е носил храна (не знаели какво има в торбите, освен бирата, която пиели заедно с ответника, а доколкото се грижел за градината, не е ясно кой е ползвал продукцията ответникът, баща му или и двамата); дори да се приеме, че със сигурност в носените от ответника торби е имало храна, то показанията на св.Б.С. не са достатъчни, за да се приеме, че ответникът е изпълнявал в цялост задължението си да осигури прехраната на наследодателя си и за целия релевантен период; по отношение на задължението за осигуряване на храна за Я.П. не са събрани гласни доказателства относно факта кой е осигурявал изхранването й през периода, в който е живяла при ответника в жилището му в кв.Аспарухово – дали той или тя самата; безспорно е, обаче, че след 19.05.22- когато се е изнесла от въпросното жилище, К.С. не е осигурявал по никакъв начин храна за майка си-нито в натура, нито в паричен еквивалент/. Задължението за осигуряване на лекарски грижи от страна на ответника също е намерено за недоказано. Посочено е, че от показанията на св.С.Г. /личен лекар на П.П. и Я.П. от 2012г., чиито показния са ценени като безпристрастни и свидетелстващи за факти, лично възприети от свидетеля/ се установява, че грижата за здравословното състояние на двамата се е осъществявала от М.М., с която на двадесет дни се виждали и често се чували по телефона за обратна връзка; всеки път, когато се налагало, П. бил придружаван от нея; през последната година и половина тя била тази, която е водила и Я. П. на преглед /преди това майка й си идвала сама/; М.М. е виждана и да ходи със списък да пазарува лекарства и консумативи-като същевременно свидетелите на ответника не излагат показания за осъществени от него грижи за здравословното състояние на П.П.-било то чрез закупуване на лекарства или чрез водене на лекар; не са събрани гласни доказателства и за грижа за здравето на Я. П. от страна на ответника; индиция, че грижата за финансовата поддръжка на здравето на П.П. и Я.П. са били поети изцяло от ищцата М.М., е и представянето по делото от същата на фактури за закупуване от нея на слухов апарат, очила и протези за Я. П. и съответни фискални бонове за тях, както и такива за покупка на лекарства и медицински пособия през 2020 /вкл. катетри, спринцовки, уринаторни торби, компресивни чорапи/; рецепти за лекарства, предписани на наследодателя за периода 2017-2020; фискални бонове за закупуване на лекарства, хранителни добавки и санитарни материали за 2017, 2018 и 2019, амбулаторни листи и листи за платени прегледи от медицински специалисти /съдов специалист и дерматолог/ на П. П. за периода 2017-2019г. По въпроса за наличие на заболяване „параноидна шизофрения“ по отношение на П. П., като са описани представените в тази връзка доказателства /епикриза за болничен престой в периода 14.11.05-05.01.06 с диагноза „параноидна шизофрения“ и епикриза от началника на „Нервно-психиатрично отделение“ за болничен престой в периода 25.04.06-15.06.06 с диагноза „шизофрения“-в които е посочено, че са снети данни от пациента за проблеми и притеснения във връзка с отделителната система, проблеми със съня, суицидни мисли и вина във връзка с неуспешни строителни дейности на жилището му, и „психиатрично освидетелстване“ от 12.12.17-в което е заключено, че към момента на изследването той е психично здрав, дееспособен и адекватен да сключва сделки, че не страда от психично заболяване и може да разбира и ръководи действията си, да се грижи за себе си и имуществените си интереси, да формира воля и да я изразява – и няма медицински данни за установено психично заболяване впоследствие/ и е отразено е, че шизофренията е психическо разстройство, характеризиращо се с нарушение на мисловните процеси и емоционалните реакции, най-често се проявява със слухови халюцинации, параноични или фантасмагорични налудности или дезорганизираност на говора и мисленето и е придружено от значителна социална дисфункция и нарушена работоспособност, е намерено, че от изнесените в епикризата данни за симптомите на П. П. не може да се направи еднозначен извод дали лицето е страдало реално от посоченото в тях заболяване /доколкото не се откриват данни за халюцинации, налудности или дезорганизираност на говора и мисленето, липсва изготвена експертиза към 2005-2006г., освидетелстването от 2017г. сочи, че той не страда от психично заболяване и може да разбира и ръководи действията си и няма данни за психично заболяване и до смъртта му на 27.12.20/; дори в периода 2005-2006г. да е страдал от „параноидна шизофрения“, същият е бил в ремисия след 2006г. и не е проявявал симптоми на болестта до момента на смъртта си на 27.12.20. От друга страна, в случай, че П.П. е страдал приживе от психичното заболяване „параноидна шизофрения“, то на същият биха били дължими медицински и непосредствени грижи в завишен обем, доколкото заболяването не освобождава от отговорност длъжника по договора за издръжка и гледане, който следва да осигури всички необходими грижи, независимо от характера на заболяванията на прехвърлителя. При тези обстоятелства в обобщение е заключено, че ответникът е в неизпълнение на задължението да осигури квартира в полза на майка си за периода след 19.05.22, на задължението му да осигурява храна в полза на двете ползващи се по договора лица П. и Я. П. и за целия период на договора, на задължението му да осигурява лекарски грижи за двамата си родители за целия период на договора. Това неизпълнение не е незначително с оглед на интереса на кредитора по смисъла на чл.87 ал.4 ЗЗД, поради което договорът за издръжка и гледане подлежи на разваляне. Доколкото е направен опит за трансформация на задължението за издръжка и гледане в парично, съдът е посочил, че по делото е установена неизправността на длъжника-ответник /неизпълнение на задълженията му по договора/, поради което отпада възможността за допускането й по негово искане. Отделно от това, дори и той да беше изправен длъжник по останалите си задължения, дори и да беше прието, че Я. П. неоснователно отказва съдействие на кредитора за изпълнение на задълженията му след 19.05.22, то за да е налице непрекъснато и ежедневно изпълнение на задълженията по договора, би следвало ответникът в кратък срок след тази дата да поиска от съда трансформация на задълженията си от натурални в паричен еквивалент или най-малкото в същия срок да предприеме действия по откриване на сметка на името на Я.П. по силата на пълномощното от 10.06.21 и да превежда ежемесечно средства за задоволяване на всичките й нужди според обема, посочен в договора. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и извежда следните въпроси: 1.„Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, и следва ли съдът да обсъди в мотивите на решението си доказателствата за всички правнорелевантни факти към датата на приключване на съдебното дирене?“ /ТР 1/01, ОСГТК, реш. по т.д.№.2483/14, ІІ ТО, и цитираната в него практика/; 2. „Как съдът да преценява състоянието на починало лице към определен момент дали е можело да разбира и ръководи действията си, въз основа на медицински документи, които си противоречат, и са били изготвени въз основа на различни процедури, различавайки се извършените в техните рамки изследвания?“; 3.“Незначително с оглед интереса на кредитор по смисъла на чл.87 ал.4 ЗЗД ли е в неизпълнение на задължението на длъжника по алеаторен договор, представляващо неосигуряване на квартира и храна през период, когато кредиторът е нямал нужда длъжникът да му ги осигурява?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Съгласно цитираната във връзка с първия въпрос практика съдът има задължение да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички допустими и относими доказателства, възраженията и доводите на страните, съгласно чл.235 ГПК, за което да изложи съображения. Въпросът се задава в контекста на твърдения, че въззивният съд не е изложил собствени мотиви във връзка с фактическата страна на спора - предвид заявеното, че не намира основание да преповтаря фактическата обстановка и доказателствата. Въззивната инстанция не се е отклонила от горепосочената практика. Изрично е посочила кои факти намира за правно релевантни, кои от тях за установени и кои не - и съответно въз основа на кои доказателства прави този извод. Изложените в тази връзка мотиви са подробни, в това число с изрично обсъждане на относимите свидетелски показания и писмени доказателства - през призмата на съответната доказателствена тежест на страните и справянето с нея. Съдът не е длъжен да описва в решението всички събрани доказателства, респективно да пресъздава в цялост свидетелските показания във вида, в който са записани в протокола от съдебното заседание - а да посочи кои факти намира за установени въз основа на събраните доказателства, вкл. гласните, и защо – каквото в случая е направено. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество – след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. При тези обстоятелства не е налице соченото основание по чл.280 ал.1 ГПК. Вторият въпрос не е бил предмет на обсъждане и въззивната инстанция не е излагала изрични мотиви в тази връзка. Отделно от изложеното в случая релевантните за наличието на фактическия състав на чл.87 ал.3 ЗЗД факти са налице ли е било надлежно изпълнение на договора в неговата цялост спрямо двете ползващи се лице – непрекъснато, пълно, адекватно на нуждите им, а не дали към определен момент П.П. е можел да разбира и ръководи действията си. Съдът изрично е посочил, че ако се възприеме поддържаната от ответника теза за наличие на психично заболяване на прехвърлителя, то тогава дължимата от приобретателя грижа би следвало да е още по-голяма, а доказателства за полагана от него такава – както в хипотеза на наличие, така и на липса на твърдяното психическо заболяване на П.П. - няма. Предвид изложеното въпросът е неотносим към решаващата воля на съда и не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Третият въпрос няма самостоятелно значение за изхода на спора, тъй като съдържа условие, което въззивната инстанция не е приемала за установено, а отделно от това и не е обусловил решаващите й правни изводи. Това е така, защото съдът не е приемал, че кредиторите не са имали нужда длъжникът да им осигурява квартира и храна, а освен това е намерил и, че не е налице надлежно изпълнение както предвид неосигуряването на квартира и храна, така и с оглед необезпечаването на лекарски грижи и всичко необходимо за един сносен живот. Само за пълнота следва да се посочи, че съгласно трайно установената практика на ВКС издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния й обем и независимо от това дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка; при тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. При тези обстоятелства третият въпрос не съставлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не може да обуслови допускане до касация. Предвид изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. С оглед изхода на спора на ответните страни се дължат направените пред ВКС разноски в размер на по 1000лв. платен адвокатски хонорар от всяка от тях. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,