Определение № 60451 от 21.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4257/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. К. П., О. Й. П. и В. Й. П. срещу решение № 260142 от 25.06.2021г. по в.гр.д.№ 502 от 2020 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 208 от 28.03.2019 г. по гр.д.№ 1905 от 2018 г. на Районен съд- Дупница за:

• уважаване на предявения от М. Г. П. срещу Д. К. П., О. Й. П. и В. Й. П. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване правото на собственост на ищцата върху следния недвижим имот: дворно място с площ от 180 кв.м., находящо се в [населено място], [улица], представляващо имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № 300-5-56 от 30.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК и

2. за отхвърляне на предявения от Д. К. П., О. Й. П. и В. Й. П. срещу М. Г. П. насрещен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.54, ал.2 ЗКИР за признаване за установено, че ищците по насрещния иск са собственици на реална част с площ от 77 кв.м. от имот с идентификатор ....., с граници на частта: [улица], останалата част от поземлен имот с идентификатор ..... и поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място] от 2004 г.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.2, предл.3 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност /наречена от касаторите явна необоснованост/ и чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Поставени са следните въпроси дословно:

1. Обусловена ли е законността при признаване правата на собственост върху определена квадратура имот със задължението притежателите на правото на собственост да са го закупили, наследили, ползвали или владяли ?

2. Възможно ли е придобиване правото на собственост върху недвижим имот по давност, без да са налице предпоставките на чл.79 ЗС ?

3. Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по всички своевременно направени възражения и доводи и да обсъди всички относими факти, доказателства и релевантни обстоятелства по делото ?

В писмен отговор от 14.10.2021 г. ответницата по жалбата М. Г. П. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд да не бъде допускано.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ответници по първоначалния иск и ищци по насрещия иск/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове за собственост, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на исковете.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение, въззивния съд на първо място се е произнесъл по доводите в жалбата за недопустимост и нищожност на първоинстанционното решение. По изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на решението съдът е приел, че ищцата М. П. е собственик на процесния имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място] на основание нотариален акт № ..... от 05.11.2014 г. и констатирано с нотариални актове № .... от 05.11.2014 г. и №..... от 23.12.2014 г. присъединено от праводателите й давностно владение. Въз основа на заключението на назначената в изпълнение на указанията на ВКС при първото касационно разглеждане на делото /решение № 63 от 15.10.2020 г. по гр.д.№ 233 от 2020 г. на ВКС, ГК, II г.о./ съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че в кадастралната карта на [населено място] от 2004 г. няма грешка в границата между имота на ищцата и имота на ответниците /имоти с идентификатори ..... и ...../, тъй като границата по кадастралната карта отговаря на границата на собственост. Отчетено е, че по първия регулационен план на [населено място] от 1958 г. маломерни части от имотите на ищцата и на ответниците /съответно имоти с пл.№ ..... и № ...../ са били включени в общ парцел I-1529,1530 в кв.109; че с регулационния план от 1969 г. към този парцел са били придадени 13 кв.м.; че тези регулационни планове не са били приложени, а по следващите планове от 1978 г., 1983 г. и 1993 г. част от имотите са били отредени за озеленяване, а друга част- са отчуждени за улици; че при попълване на кадастралната основа през 1983 г. неотчуждените части от тези имоти са били заснети като имоти с пл.№ ..... и пл.№ ....., всеки с площ от 124 кв.м. и че спорните 77 кв.м. се намират в имот с пл.№ ....., който през 2004 г. е заснет в КК като част от процесния имот с идентификатор ......

Според съда, ответниците не са можели да придобият по давност претендираната от тях част от процесния имот с идентификатор ..... с площ на частта от 77 кв.м., тъй като за придобиването по давност на части от парцели е съществувала забрана в действащите през периода от 1973 г. до 2001 г. благоустройствени закони. Едва след одобряването на КК на [населено място] през 2004 г. е можело да започне да тече придобивна давност, но от събраните по делото свидетелски показания се установало, че спорната част от 77 кв.м. не е била владяна от ответниците. Според свидетелите, ответницата Д. П. е обработвала място с площ от 140 кв.м., което е ситуирано в границите на имота на ответниците с идентификатор 68789.607.356.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основания за допускане на касационното обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд поради следното:

1. Първият и вторият поставени от касаторите въпроси /Обусловена ли е законността при признаване правата на собственост върху определена квадратура имот със задължението притежателите на правото на собственост да са го закупили, наследили, ползвали или владяли ? и Възможно ли е придобиване правото на собственост върху недвижим имот по давност, без да са налице предпоставките на чл.79 ЗС ?/ не могат да обусловят допускане на касационното обжалване на решението, тъй като са твърде общи и неотносими към конкретното дело. Освен това, по тези въпроси касаторите не са посочили решения на Върховния касационен съд, на Върховния съд, на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, на които обжалваното решение да противоречи, нито са обосновали защо произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото по смисъла на това понятие, разяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС.

2. Няма противоречие между обжалваното решение и посочената в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК практика на ВКС по третия въпрос. Безспорно практиката на ВКС по този въпрос е в смисъл, че въззивният съд е длъжен да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност- само по наведените във въззивната жалба доводи, като следва да обсъди всички относими към тези доводи доказателства и възражения на страните. В конкретния случай, напълно в съответствие с практиката на ВКС, въззивният съд се е произнесъл на първо място по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, а след това и по всички наведени във въззивната жалба доводи за неправилност на това решение, като е обсъдил и всички относими към тези доводи доказателства и възражения на страните. Доколко изградените върху събраните по делото доказателства правни изводи на съда са правилни е въпрос, касаещ правилността на решението, по който ВКС не е компетентен да се произнася в производството по чл.288 ГПК за допускане на касационното обжалване.

3. Не е налице и соченото основание на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК- очевидна неправилност /явна необоснованост/ на решението. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на Закона за собствеността, на ЗКИР и на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

4. Не са налице и другите предвидени в чл.280, ал.2 ГПК основания за допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявените искове за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тези искове.

Няма съмнение за допустимостта на решението по отношение на ответниците Д. П. и О. П.. Според касаторите, тези ответници били ненадлежна страна по делото /защото не били собственици на процесния имот/, поради което производството по отношение на тях е следвало да бъде прекратено. Недопустимо е решение постановено срещу ответници, които не са процесуалноправно легитимирани да отговорят по предявения иск, в какъвто смисъл е и посоченото от касаторите решение № 531 от 12.12.2011 г. по гр.д.№ 1536 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о. Въпросът дали ответниците по предявен иск за собственост са собственици на имота обаче е въпрос, касаещ тяхната материалноправна, а не процесуалноправна легитимация по делото. Поради това по този въпрос съдът следва да се произнесе и в конкретния случай се е произнесъл с решение по съществото на спора, а не с определение за прекратяване на делото.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд не следва да се допуска.

Ответницата не претендира за разноски по делото пред ВКС, поради което такива не следва да й бъдат присъждани.

Извън предмета на настоящото производство е съдържащото се в касационната жалба възражение на Д. К. П., О. Й. П. и В. Й. П. за прекомерност на присъдените на ищцата М. П. с решението на Кюстендилския окръжен съд разноски за адвокатско възнаграждение. Това възражение по съществото си представлява искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските, по което искане съгласно чл.248 ГПК компетентен да се произнесе е въззивният съд /същият състав на Кюстендилския окръжен съд, постановил обжалваното решение от 25.06.2021 г./, а не ВКС.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение