Определение № 2539 от 20.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 595/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Касаторката С. В. П., чрез адвокат Д. С. от АК – Г., обжалва въззивно Определение № 655 от 14.01.2025 г. по възз.ч.гр.д.№ 14641/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ, І „в“ г.о., с което е оставена без уважение като неоснователна частната й жалба срещу Определение № 42601 от 21.10.2024 г. по ч.гр.д.№ 23506/2024 г. по описа на СРС, 92 състав.

Моли да се допусне касационно обжалване на въззивния акт, който да бъде отменен и делото да бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по заявлението с вх.№ 110123 от 03.04.2024 г. за включване в описа на новооткрито имущество, представляващо част от наследството, оставено от наследодателя В. С. И..

Предвид едностранния характер на инициираното от касаторката охранително производство не се дължи и не е извършвано връчване на препис от жалбата.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на атакуваното определение, ВКС взе предвид следното:

С обжалваното определение е упражнен контрол по отношение на Определение № 42601 от 21.10.2024 г. по ч.гр.д.№ 23506/2024 г. по описа на СРС, 92 състав, с което е върната молба с вх.№ 110123 от 03.04.2024 г., подадена от С. В. П. и е прекратено производството по посоченото дело на СРС, 92 състав.

Въззивният съд е споделил изводите на СРС, съгласно които в Закона за наследството не е предвидена възможност да се иска от съда допускане на приемане на наследство по опис, в който опис да се включат и други имущества, освен първоначално заявените. Като аргумент за този извод е изтъкната разпоредбата на чл. 64 ЗН – наследникът трябва да посочи всички известни нему наследствени имущества, като в противен случай губи изгодите, свързани с приемането на наследството по опис. Ако наследникът не посочи всички наследствени имущества поради това, че не е знаел за някои от тях, и в последствие ги открие, той ще отговаря за наследствените задължения само до размера на наследствените активи. Ако обаче наследникът е знаел за някое наследствено имущество, но не го е посочил, ще отговаря за наследствените задължения с цялото си имущество. СРС е посочил, че в настоящия случай молителката вече е приела наследството по опис, поради което няма правен интерес да иска ново приемане, а отговорността й за наследствените дългове ще се определи по правилото на чл. 64 ЗН. Позовал се е на правната теория – „Наследствено право“, доц. д-р А. С., С. Н. АД, София, 2022 г., стр. 369.

Въззивният съд е изложил и собственото си разбиране, че не са налице основания за образуване на ново производство за приемане на наследство по опис, тъй като в закона не е регламентирана възможност за вписване на няколко изявления за приемане на наследство, в т.ч. и по опис. Приел е, че в случая липсват предпоставките на чл. 61 ЗН. Разпоредбите на глава IV от ЗН и по-специално чл. 61 и сл. във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗН не предвиждат възможност за двукратно подаване на заявление за приемане на наследство по опис. Съгласно разпоредбата на чл. 64 ЗН наследникът е длъжен да посочи на районния съдия всички известни нему наследствени имоти, за да се впишат в описа, иначе губи изгодите, които са свързани с приемането на наследството по опис. По смисъла на цитираната норма приемането по опис е винаги изрично, то не може да се презюмира от други действия на наследника. Законът вменява в задължение на заявителя да посочи известните му наследствени имоти, като тълкувайки волята на законодателя по отношение на неизвестни такива, т.е. на непосочено наследствено имущество настъпват последиците, цитирани в разпоредбата, а именно - наследникът губи изгодите, които са свързани с приемането на наследството по опис. В заявлението, въз основа на което е образувано предходното гр.д.№ 66279/2023 г. на СРС, 86 състав, изрично и недвусмислено заявителката е посочила конкретното имущество, което приема по опис. По отношение на непосочените имоти ще настъпят последиците на чл. 64 ЗН - наследникът губи изгодите, които са свързани с приемането на наследството по опис, т.е. ще се счита, че е приел наследството направо, което ще има за последица неограничена отговорност за задълженията на наследодателя.

Допускането на касационното обжалване се иска при условията на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК във връзка с мотивите на СГС, че изгубването на преимуществата, които са свързани с приемането на наследството по опис, настъпва независимо от добросъвестността или недобросъвестността на наследника, както и че последиците на чл. 64 ЗН могат да настъпят за част от наследеното имущество – за „непосочените имоти“, за които становища касаторката акцентира, че са в явно противоречие с разпоредбата на чл. 64 ЗН.

В контекста на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, евентуално – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, са поставени въпросите:

1. Отделни производства ли са производството по приемане на наследство по опис и производството по съставяне на самия опис? - с довод за противоречие с ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3/2013 г. на ВКС, ОСГК и Определение № 180 от 16.10.2020 г. по ч.гр.д.№ 3004/2020 г. на ВКС, І г.о.;

2. Може ли да бъде образувано второ производство за съставяне на опис, по което да бъде допуснато допълване на описа, съставен по предходно дело? - с довод за противоречие с Определение № 60082 от 14.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 1005/2021 г. на ВКС, І г.о.

В контекста на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, са поставени въпросите:

3. Приложими ли са неблагоприятните последици по чл. 64 ЗН спрямо добросъвестния наследник, който към момента на подаване на заявление за приемане на наследство по опис и към момента на изготвяне на описа, не е знаел пълния обем от имуществени права, част от наследствената маса ?;

4. Възможно ли е неблагоприятните последици на чл. 64 ЗН да настъпят единствено за част от наследствената маса ?;

5. Има ли задължение добросъвестният наследник, който вече е приел наследството по опис, да заяви за допълване към вече съставения опис всички новооткрити имоти, за които е узнал след съставяне на първия опис, за да продължи да се ползва от изгодите на описа ?

Касационното обжалване не може да бъде допуснато по следните съображения:

На първо място – отсъстват данни, въз основа на които да се постави под съмнение валидността и процесуалната допустимост на въззивното определение, поради което неприложими се явяват основанията, регламентирани с чл. 280, ал. 2, предл. първо и второ ГПК, за наличието на които ВКС следи служебно.

Въпросите под №№ 3 и 4 с обосноваващите ги аргументи, изложени и в подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, не обективират основание за допускане на касационното обжалване, тъй като мотивите на въззивния съд, във връзка с които са поставени, нямат решаващо значение при преценката за допустимостта на последващо подаденото заявление по чл. 61, ал. 1 ЗН. Заетите от въззивния съд становища по приложението на чл. 64 ЗН имат стойността на правно мнение, тъй като излизат извън предмета на поставения за разглеждане пред него процесуално-правен проблем. Предмет на разгледаното от СГС производство не е спор, за чието разрешаване да е необходимо да се извърши преценка дали касаторката е добросъвестна по смисъла на чл. 64 ЗН и дали в хипотеза на вписано приемане на наследството по опис, в който не са включени всички имущества, притежавани от наследодателя й, тя безусловно следва да отговаря неограничено за задълженията, явяващи се част от наследството на баща й, нито дали приемането по опис, вписано в производството по предходното гр.д.№ 66279/2023 г. на СРС, 86 състав, обективира предпоставка за успешно провеждане на иск по чл. 30, ал. 1 ЗН срещу лица от кръга на визираните в разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН. Ето защо ВКС приема, че аргументите в подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и въпросите под №№ 3 и 4 са неотносими към крайния изход на настоящото производство и не обосновават допускане на обжалването.

В атакувания акт не е обсъждан и съответно без обуславящо значение за производството е и въпрос № 1, което елиминира необходимостта от обсъждане на посочената от касаторката практика на ВКС (задължителна и каузална) в контекста на въпросното питане.

Неотносим се явява и въпрос № 5, тъй като (видно от молбата с вх.№ 123182 от 12.04.2024 г., поясняваща волята, обективирана в молбата с вх.№ 110123 от 03.04.2024 г.) касаторката е подчертала, че молбата й с вх.№ 110123 от 03.04.2024 г. „ представлява самостоятелно искане до съда за приемане на наследство и извършване на опис на новооткрито имущество от наследствената маса … същото не представлява изявление по ч.гр.д.№ 66279/2023 г. на СРС, 86 състав, а ново заявление “ и е настоявала за образуването на самостоятелно гражданско дело, а не за докладване и разглеждане на молбата й в производството по предходното гр.д.№ 66279/2023 г. на СРС, 86 състав. В този смисъл категорично не може да се приеме, че с молбата с вх.№ 110123 от 03.04.2024 г. е отправила искане за допълване на вече съставения опис с новооткрити имоти, за които е узнала след съставяне на първия опис. Ето защо ВКС приема, че формулираният въпрос № 5 не обективира общо основание за допускане на обжалването, поради което не следва да се обсъжда дали същият налага произнасяне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По същата причина необуславящ е и въпрос № 2 - той също предпоставя касаторката да е искала в новото производство да се постанови допълване на описа, съставен по предходното дело, а процесуалните й действия недвусмислено отричат предпоставеното в питането обстоятелство. При отсъствието на общо основание за допускане на обжалването е безпредметно излагането на аргументи за наличието или отсъствието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение