Определение № 50183 от 12.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1268/2022 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Н. Н. М., чрез адв. Е. и адв .Г. от АК Варна срещу решение № 1850 от 09.12.2021г г. по в гр.д. № 2028 /2021 г на Варненски окръжен съд. С обжалваното решение е отменено решение № 103 от 16.06.2021 г. по гр. д. No 1331 / 2020 на Районен съд - Провадия, с което съгласно чл. 422 ГПК между страните е прието за установено съществуването на парично вземане в размер на 5000 евро в левовата равностойност от 9779.15 лева, за която е издадена Заповед от 10.01.2018 г. за изпълнение на парично вземане по чл.417ГПК и за което съдът е приел, че представлява просрочена главница по нотариално заверен договор заем от 14.06.2010 г. Договорът между Н. Н. М. и ответницата Д. А. П. ,който служи и за разписка че сумата е получена, е сключен след като по договор от заем,сключен на 18.11.2009г между Н. Н. М. и неговата майка В. Д. М. ,първият е получил в безлихвен заем сумата 10 000 лв в брой ,със срок за издължаване 120 месеца Уговорено е на равни месечни вноски да се внасят по посочена разплащателна сметка на В. Д. М.. Същата сметка е обслужвала задължение на последната като кредитополучател към Банка ДСК, използвана за да изплаща на равни месечни вноски по погасителен план отпуснатия й кредит в размер на 5000 евро.Погасителният план и ГПР към този договор е посочен при уговорените в процесния договор условия и срок, като съгласно чл.1.2 от договора заемателят Д. А. П. ще погаси задължението си към ищеца ,като превежда по същата сметка в Банка ДСК с титуляр В. Д. М. оставащите 113 ежемесечни вноски,всяка от които в размер на 74,51 евро. До датата на падежа 28.09.2019г, съгласно чл.3 от договора и съгласно погасителния план по кредита отпуснат на В. Д. М., заемателят е следвало да погаси цялата сума Ищецът е посочил в исковата молба,че същата сума му е предоставена от кредитополучателката ,негова майка ,затова уговорката между страните е заемателя да плаща дължими по кредита вноски ,но ответницата не изпълнявала точно задълженията си,не извършвала погашения дикерктно по кредита и нейни плащания чрез трети лица са покривали само лихвите по него до м. юни-юли на 2013г. С оглед обещанията на ответницата,че като се върне от чужбина ще плати наведнъж цялата сума, ищецът посочва ,че не е пристъпвал към съдебно производство,докато не изгубил връзка с нея .В исковата молба е посочено още ,че съгласно уговорките между страните целият заем в размер на 5000 евро е станал предсрочно изискуем ,но към датата на подаване заявлението в съда (05.12.2017г) и се претендира само главница.Ответницата,която понастощем трайно се е установила в Държавата Катар, е подала възражение в заповедното производство, а исковата молба е оспорила като недопустима поради липса на правен интерес за ищеца и поради симулативност на договора от 18.11.2009г между ищеца и неговата майка. Пари не са й били предавани, подписаният от нея договор за заем с ищеца е обезпечение. Затова и поради нищожност на целия договор, не е извършвала никакви вноски по него ,те са извършвани от майката на ищеца. Твърди се, че с подписването на процесния договор от ответницата е налице делегация за плащане ,възникнал е нов дълг и това следва от твърденията на самия ищец.. След като по силата на чл.6 от договора при неплащане на две вноски целият заем става предсрочно изискуем, а първите две вноски не са били заплатени ,считано от падежа на втората вноска ,или от датата 23.11.2009г, кредитът е предсрочно изискуем Затова всички вноски или част от тях са погасени по давност Въззивният съд е приел ,че заемно правоотношение между страните е възникнало,както и че не е нищожна като противоречаща на закона клауза,в която страните уговарят заемът да се погасява чрез плащане по сметка на трето лице, или за погасяване на негово задължение към банкова институция .Без значение за действителността на договора са и отношенията на заемодателя с третото лице и Банката. Не е доказана твърдяната от ответницата симулация. За основателно е прието възражението ,че цялото претендирано вземане е погасено по давност ,което възражение според въззивния съд се преценява за всяка анюитетна вноска по отделно, освен ако заемът не е станал предсрочно изискуем,без да се съобразява какво се е случило по договора за кредит с Банка ДСК .В договора за заем е уговорена клауза за предсрочна изискуемост при непогасяване на две вноски ,която не е нищожна.Тъй като никоя от страните не е поддържала твърдение за погасителни вноски по заема след м. август на 2013г до 29.09.2019г ,според уговореното в договора за заем предсрочна изискуемост е настъпила за остатъка от неплатения размер на задължението ,считано от 23.10.2013г. Тогава е възникнало правото на заемодателя да претендира целия размер на дадената в заем сума ,след приспадане на вноските платени до м.юли 2013г, Уговорка недопускаща приспадането е нищожна, но без да влече нищожност на целия договор. Като предявен на 29.12.2020г,искът е отхвърлен като погасен по давност. С жалбата се иска отмяна на съдебното решение, като неправилно. С определение№50897 от01.12.2022г настоящият състав на Трето г.о на ВКС е допуснал въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпросите: 1.Необходимо ли е кредиторът по договор за заем между физически лица с включена в него клауза за предсрочна изискуемост на целия заем при настъпване на обективни предпоставки ,да отправи изрично волезаявление до заемателя и то да достигне до последния, или е достатъчно неплащане на договорен брой вноски ,за да стане целия заем предсрочно изискуем ;2. Приложими ли са постановките на т.18 от ТР №4/2013г ОСГТК при договор за заем между физически лица по повод предсрочната изискуемост. Поради възприетото разрешение от въззивния съд по двата въпроса, свързващо настъпването на предсрочна изискуемост автоматично с неплащането на две последователни анюитетни вноски без да е необходимо изявление на кредитора до длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост ,въззивното решение е в отклонение от указаното в т.18 от ТР №4 от 18.06.2014г по т.д № 4/2013г на ОСГТК, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,обуславящи настъпването й.За двете изведени по тълкувателен път предпоставки съдът следи и при договори с идентично съдържание по чл. 240 ЗЗД, обявени за предсрочно изискуеми ,както се приема в практиката на ВКС, част от която цитирана в изложението (решение по т. д. № 665/2018 г. на ВКС, I т. о). Въпросите са произнесени в решаваща насока от въззивната инстанция при възражение на длъжника за изтекла погасителна давност за цялото вземане по договор за заем, при положение е погасяването на задължението е било договорено на месечни вноски с клуза ,че при неплащане на две месечни вноски целия заем става предсрочно изискуем ,като заплатените суми не се приспадат. Давността е приета за изтекла с оглед момента на настъпила по силата на уговореното предсрочна изискуемост на целия дълг при неплащане на две последователни вноски - датата 23.10.2013г ,като на 24.18.2018г е прието ,че е изтекла общата петгодишна давност за целия остатък от главницата, съотнесен към датата на предявяване на иска за вземането по чл. 422 ГПК .Съображенията на Варнески окръжен съд са изложени и за това ,че давносттта при договор като процесния следва да се преценява за всяка анюитета вноска поотделно,считано от нейната изискуемост,но само доколкото не е настъпила предсрочна изискуемост на задължението. При допускане на решението до касационно обжалване е съобразено от настоящата инстанция ,че този оспорван от касатора мотив на въззивния съд не е имал обуславящо значение за крайния резултат по решението, доколкото предсрочна изискуемост е приета за настъпила. По тези съображения е отклонено искането на страната касационно обжалване да се допусне включително по този правен въпрос, формулиран в изложението .Както е посочено и в определението по чл. 288 ГПК ,при допуснато касационно обжалване по обуславящите въпроси, въпросът тече ли давност за всяка отделна вноска при договор за заем ,по който връщането на главницата е разсрочено на месечни вноски, или давност започва да тече от крайния падеж, следва да намери отговор в при решаване на делото от настоящата касационна инстанция. С определение в открито съдебно заседание на 30 март 2023г е даден ход на делото за постановяване на решение по същество. Поради констатирана противоречива практика в решения по чл. 290 ГПК, постановени от състави на ГК и ТК на ВКС с разпореждане от 07.06.2023 г. на председателя на Върховния касационен съд е образувано тълк д. № 3/2023 г. на ОСГТК за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, откога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за главницата и/или за възнаградителните лихви - от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?“ Отгорът на поставения пред ОСГТК въпрос е от значение за правилното решение на спора по настощето дело, поради което и на основание чл. 292 ГПК ,във вр чл.229, ал.1 т.7 ГПК настоящият състав на ВКС, Трето г.о