Определение № 2973 от 29.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1690/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Н. М. М. и Й. М. М. срещу определение № 179 от 16.04.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 113/2026 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, с което е оставена без уважение частната жалба срещу определение № 4/ 04.01.2026 г., постановено по гр.д. № 384/2025 г. по описа на Окръжен съд - Сливен. С първоинстанционното определение е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК производството по делото до приключване на наказателното производство по ДП № 11150/2021 г. по описа на СДВР и пр.пр. № 10064/2021 г. по описа на Софийска градска прокуратура, което е в досъдебна фаза. В частната касационна жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно, като постановено при нарушаване на нормата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Частният касатор счита, че в случая гражданският съд не е разкрил непосредствено в хода на разглеждане на образуваното пред него дело престъпни обстоятелства, което е задължително изискване, за да е налице основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Посочва, че гражданският съд не е обвързан от постановените в досъдебното производство актове. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният касатор се позовава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба – „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД, не е подал писмен отговор. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа изложените в частната касационна жалба доводи, данните по делото и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в установения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение, Апелативен съд - Бургас е приел, че предмет на разглеждане в исковото производство са искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, предявени от увредените лица Н. М. М. и Й. М. М. срещу „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД, което застрахователно дружество е страна по сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за заплащане на обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на техния баща М. М., причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на моторно превозно средство, за което е сключена застраховката, който е лицето Д. В. Д.. Счел е за установено, че към момента е налице образувано наказателно производство, което е висящо в досъдебната му фаза, по което като обвиняем е привлечен Д. В. Д. за извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „в“, предл. 1 вр. ал. 1, предл. 3 НК за причинена смърт на М. Н. М.. Въззивният съд е направил извод, че извършването на същото противоправно деяние от Д. В. Д., като това, за което той е привлечен като обвиняем, се сочи като правопораждащо обстоятелство на деликтната отговорност на това лице и оттам на обусловената от нея отговорност на ответното застрахователно дружество по предявените в процеса искове. Съобразявайки разрешенията, дадени в практиката на ВКС, съдът е приел, че производството по гражданско дело се спира при наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК, като в случаите на образувано наказателно производство, което е в досъдебна фаза, спирането се постановява на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. С оглед на това е заключено, че в случая са налице предпоставките за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване на наказателното производство срещу Д. В. Д., до какъвто извод е достигнал и първоинстанционният съд. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частните касатори формулират следния въпрос: Налице ли са предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по гражданско дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо пострадалото лице, при самото установяване наличие на образувано досъдебно производство? Този въпрос се отнася до прилагането на процесуалноправната норма на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което има характера на правен. По него има произнасяне в обжалваното определение, в което въззивният съд е констатирал, че се установява, че е образувано конкретно досъдебно производство, както и че с оглед на неговия предмет са налице основанията за спиране на висящото пред него гражданско производство за разглеждане на предявени искове за ангажиране на отговорността на застрахователя по сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по чл. 432, ал. 1 КЗ. Това означава, че по отношение на този въпрос е осъществено общото основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. По поставения въпрос има формирана практика на ВКС, която е обективирана в Определение № 290 от 01.09.2020 г., постановено по ч.т.д. № 1303/2020 г. по описа на ВКС, I т.о., Определение № 237 от 29.03.2023 г., постановено по ч.т.д. № 300/2023 г. по описа на ВКС, I т.о., Определение № 440 от 16.06.2023 г., постановено по ч.т.д. № 796/ 2023 г. по описа на ВКС, II т.о., Определение № 493 от 28.06.2023 г., постановено по ч.т.д. № 882/ 2023 г. по описа на ВКС, II т.о., Определение № 120 от 19.01.2024 г., постановено по ч.т.д. № 1075/2023 г. по описа на ВКС, II т.о. В тези актове е прието, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск по смисъла на чл. 229 ГПК е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато е налице пълна идентичност между дееца и извършеното от него престъпление съгласно повдигнатото обвинение и личността на делинквента и противоправното вредоносно деяние, които се сочат в исковото производство като правопораждащи предявеното вземане факти, и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. В тези случаи производството по гражданското дело трябва да бъде спряно до приключване на наказателното производство, като когато последното е в съдебна фаза, основанието за спиране е чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а когато е в досъдебна фаза, основанието за спиране е чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. От мотивите на обжалваното определение е видно, че направените от въззивния съд изводи за това дали и при какви предпоставки наказателното производство, което е в досъдебна фаза, представлява основание за спиране на гражданско производство са в пълно съответствие с разрешенията, дадени в цитираната практика на ВКС. Апелативният съд е приел, че висящото пред него производство по разглеждане на искове по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като по делото се установява, че е налице образувано наказателно производство, което към момента е в своята досъдебна фаза, както и че съществува идентичност между престъплението, за което се води разследването, и лицето, привлечено като обвиняем, и противопрявното деяние и личността на делинквента, които се сочат като правопораждащи факти на предявените вземания за обезщетения за вреди. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК частният касатор се позовава на няколко определения на ВКС, в които има произнасяне по прилагането на нормата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Всяко от тях обаче е постановено при различна фактическа обстановка от тази, която е установена по делото и спрямо която е постановено обжалваното въззивно определение, поради което не може да се приеме, че последното противоречи на даденото в тях разрешение по въпроса за предпоставките за спиране на гражданско дело при наличие на висящо наказателно производство. В Определение № 634 от 17.11.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 5418/2015 г. по описа на ВКС, III гр.о. и Определение № 44 от 26.01.2010 г., постановено по ч.т.д. № 15/2010 г. по описа на ВКС, II гр.о., са разгледани случаи, при които е спряно висящо гражданско дело до приключване на досъдебно производство, което е образувано по подаден от определено лице сигнал, като в нито един от казусите не е имало привлечено конкретно лице като обвиняем по съответното наказателно производство, както е в процесния. В случая, по който е направено произнасяне с Определение № 290 от 01.09.2020 г., постановено по ч.т.д. № 1303/2020 г. по описа на ВКС, I т.о., също няма привлечено лице като обвиняем в хода на образуваното наказателно производство. С оглед горното следва да се заключи, че при постановяване на обжалваното определение няма допуснато отклонение от разрешението на формулирания въпрос, дадено в относимата към спора съдебна практика на ВКС, поради което не е налице допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Частният касатор се позовава и на още един акт на ВКС, който се установява, че е постановен в производството по разглеждане на предявени частични искове за изпълнение на същите спорни права, които са предмет на разглеждане в друга своя част и в настоящия процес. Доколкото се твърди, че това производство е приключило с влязло в сила решение, трябва да се приеме, че този довод е относим към преценката, която исковият съд дължи да извърши относно силата на пресъдено нещо, с която то се ползва, и фактите, които се обхващат от нея, каквато обаче до момента не е направена нито от първоинстанционния съд, нито от въззивната инстанция. С оглед на това този довод не може да обоснове осъществяването на някое от основанията за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор се позовава и на основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, като поддържа, че възззивното определение е очевидно неправилно. В практиката на ВКС се приема, че очевидната неправилност на въззивния акт се свързва с особено тежки пороци, водещи до неговата неправилност, които следва да могат да бъдат констатирани от касационната инстанция само въз основа на мотивите му. Тази квалифицирана форма на неправилност е налице при допуснато от въззивния съд особено тежко нарушение на материалния или процесуалния закон и когато актът е явно необоснован. Според съдебната практика особено тежко нарушение на закона е налице при прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, при прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, както и при нарушение на основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Въззивният акт е явно необоснован, когато съдът е направил изводите си при грубо нарушение на правилата на формалната логика. Частният касатор не излага никакви конкретни съображения за наличието на толкова тежки пороци на обжалваното определение, които да го правят очевидно неправилно, като такива не се констатират и от съдържанието на неговите мотиви. Той обосновава осъществяването на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с това, че изводът на въззивния съд за наличие на предпоставки за спиране на исковото производство до приключване на висящо наказателно производство противоречи на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Това нарушение обаче не сочи на неправилност на определението в по-тежката проявна форма на порока, която се изисква съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Следователно касационно обжалване на въззивното определение не може да бъде допуснато и в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. По изложените съображения трябва да се заключи, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определение № 179 от 16.04.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 113/2026 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение