Определение № 11 от 07.04.2022 г. на ВКС по д. № 3/2022 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд-Монтана и Софийски градски съд, повдигнат от последния с определение № 545 от 24.01.2022г. по гр.д. № 6744/2021г. Административният съд е сезиран от Г. С. М. с искова молба против „Медицински център ХХХІ София” ЕООД с претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди 216 780лв., представляващи неполучени месечни брутни трудови възнаграждения и обезщетение за неимуществени вреди 300 000лв. Вредите произтичат от недопустимо обработване на лични данни относно здравословното състояние на ищцата, без нейно съгласие, съдържащи се в две медицински експертизи, с цел преодоляване на защитата срещу уволнение по чл. 333, ал.1, т.3 КТ. Посоченото правно основание на иска е чл.82 от Регламент /ЕС/ 2016/679, чл. 39, ал.2 ЗЗЛД във вр. с чл. 24, ал.5 от същия закон и чл. 204 и 205 АПК. В текста на исковата молба се твърди, че ответникът отговаря за действията на д-р А. М., при и по повод изпълнение на служебните й задължения, не само по реда на чл. 39 ЗЗЛД, но и по чл. 49 ЗЗД. Видно от приложените доказателства, че с решение № Ж 504/04.07.2014г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ е отхвърлена жалбата на ищцата против ответника за нарушаване на правата й, тъй като липсва обработване на личните й данни. С допълнително Решение № Ж-504/03.11.2014г. КЗЛД е оставила без разглеждане жалбата на Г. М. срещу д-р А. М. поради липса на ответна страна, която да има качеството на администратор на лични данни. С решение № 431 от 27.01.2015г. по адм. д. № 8444/2014г. на Административен съд-София град е отхвърлил жалбите на Г. М. срещу двете решения на КЗЛД. Това решение е оставено в сила от Върховния административен съд с Решение № 5463 от 10.06.5.2015г. по адм. д. № 3938/2015г. При тези данни административният съд е предприел прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска като е приел, че предварителната отмяна на административния акт е предпоставка за допустимост на иска по чл. 203 АПК, а в случая е налице влязло в сила решение, с което жалбата на Г. М. срещу ответника за установяване неправомерно обработване на лични данни, е приета за неоснователна. Определението за прекратяване е отменено от Върховния административен съд с определение № 13932 от 14.11.2018г. по адм.д. № 12521/2018г. В мотивите е посочено, че в исковата молба ищцата се е позовала на чл. 49 ЗЗД и административният съд е следвало да прецени подсъдността на повдигнатия спор, който не съвпада с тези, решавани по чл. 38, ал.1 и чл. 39, ал.1 ЗЗЛД; изтъкнато е, че нормите на уреденото в ЗЗЛД производство по обезщетяване на вреди са специални спрямо тези за непозволено увреждане. При тези указания административният съд е постановил ново определение за прекратяване на производството - определение № 676 от 31.12.2018г., като е приел, че липсва отменен акт, от който ищцата да претендира вреди /чл. 204 АПК/, а спорът е за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД и следва да се заведе пред гражданския съд, като ищецът има право да избере местно компетентния съд - по адреса на ответника или по местоизвършване на деянието; поради това е прекратил производството, без да изпраща делото на гражданския съд. Това определение също е отменено от Върховния административен съд с определение № 10436 от 04.07.2019г. по адм. д. № 1774/2019г.; прието е, че мотивите на съда за прекратяването са противоречиви и взаимноизключващи се; дадени са указания делото да започне от фазата на преценка на допустимостта на производството пред административния съд. Административният съд е изискал от КЗЛД да представи всички решения по жалбата на ищцата и да удостовери наличието или липсата на висящ спор по смисъла на чл. 39, ал.4 ЗЗЛД. В отговор са постъпили горепосочените решения на комисията по жалбите и е удостоверено, че няма висящо пред комисията производство. Въз основа на това Административен съд-Монтана с определение № 392 от 27.08.2019г. е изпратил делото по подсъдност на Софийски районен съд. Изложил е съображения, че по реда на АПК може да се присъжда обезщетение за вреди от неправомерно обработване на лични данни, но когато по същия ред е признато извършването на нарушение. В случая с влязло в сила решение на административен съд е установено, че нарушение не е извършено. Затова, тъй като ответникът е юридическо лице - частноправен субект, то за ищцата остава за защита общия исков ред. С оглед цената на исковете Софийски районен съд е изпратил делото по подсъдност на Софийски градски съд. Последният с определение от 24.01.2022г. е повдигнал настоящият спор за подсъдност. Приел е, че ищецът Г. М. е предявила против „Медицински център ХХХІ София” ЕООД и против А. Д. М. /съгласно уточнителна молба от 09.07.2018г./ осъдителни искове при условията на солидарност за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от неправомерно обработване на личните й данни от лечебното заведение, като администратор на лични данни, и от неговия представител д-р А. М., като обработващ същите. Посочил е, че е недопустимо разглеждането по общия исков ред на исканията по чл. 203 АПК във вр. с чл. 39, ал.2 ЗЗЛД за присъждане на обезщетения от двамата ответници, чиято отговорност към момента на предявяване на исковете е солидарна - чл. 24, ал.5 ЗЗЛД в редакция преди изменението в ДВ бр. 17/2019г. Изтъкнал е, че процесуална пречка за сезиране на съда с искане за обезщетение при нарушаване правата по ЗЗЛД е наличието на висящо административно производство пред КЗЛД за същото нарушение или такова по съдебно обжалване на нейно решение относно същото нарушение - чл.39, ал. 4 ЗЗЛД. Възможността в отделен процес самостоятелно да се иска установяване на нарушението, изразяващо се в неправомерното обработване на лични данни, не представлява процесуална пречка за предявяване на осъдителен иск за обезщетение по нормативно установения за приложим ред по АПК. Според Софийски градски съд целта на чл. 39 ЗЗЛД е да уеднакви правилата при разглеждане на тези спорове и именно законът определя реда по АПК като приложим за упражняване на правото на съдебна защита и право на обезщетение на физическите лица от нарушения при обработване на личните данни, съответно административните съдилища като компетентни да разгледат тези спорове. От компетентност на тези съдилища и е преценката за допустимост на производството, съпоставяйки разгледаното от КЗЛД нарушение по приключилото административно производство и въведените твърдения в исковата молба. Аргумент в подкрепа на този извод съдът е намерил и в съотношението на ЗЗЛД към ЗЗД като специален към общ закон, при което специалният закон дерогира прилагането на общия. За да се произнесе настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното: Предмет на предявената претенция от Г. М. против „Медицински център ХХХІ София” ЕООД е заплащане на обезщетение за вреди от неправомерно обработване на лични данни относно здравословното й състояние. Претенция против втори ответник А. Д. М., за солидарно осъждане, както приема Софийски градски съд, не е надлежно предявена. Вярно е, че в „писмени изявления” от 09.07.2018г. ищцата иска да бъде осъден администратора на лични данни „Медицински център ХХХІ София” ЕООД „заедно с лицето, обработващо личните данни при този администратор д-р А. Д. М. да заплатят съвместно обезщетение за неправомерно обработване на личните данни”. Тази молба е подадена в отговор на дадени от съда указания за отстраняване на нередовности на исковата молба чрез индивидуализиране на исковете по размер и период. Посочване на втори ответник, който да отговоря наред с първоначалния, представлява действие по изменение на иска /чл. 228, ал.3 ГПК/ и такова може да бъде извършено само след като е ясно кой съд, по какъв ред ще разглежда делото и допустим ли е иска. Това е въпросът, който към момента стои за разрешаване. Законът за защита на личните данни, в изпълнение на Регламент ЕС 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г., урежда две алтернативни възможности за защита при нарушения на правилата за съхранение и обработване на лични данни - пред Комисията за защита на личните данни / КЗЛД/ и пред съда, като едновременното разглеждане на спора пред двата органа е недопустимо. Предпоставка за допустимост на производството пред съда е да няма висящо производство пред Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ -чл.39, ал.4 КЗЛД. Нормата на чл. 39, ал.1 ЗЗЛД определя, че за защита от нарушения на правилата на Регламента и закона е приложим редът по Административно процесуалния кодекс. Разпоредбата препраща към общия административнопроцесуален закон за търсене на отговорност на всички администратори на лични данни, независимо от тяхната правосубектност и притежавани качества /публични органи или частноправни субекти/, за нарушени права при обработка на лични данни. Производството по чл.39, ал.1 ЗЗЛД е по жалба, която може да подаде всеки субект, засегнат от обработване на личните му данни по начин извън законовите правила. Сезиращият съда с твърдения за нарушение на Регламента или ЗЗЛД не може да определя или променя реда, по който нормативно е определено да се разглежда спора. Така че, производството, свързано с нарушения на ЗЗЛД и Регламента е административно, както когато се претендира установяване на нарушение, така и когато се иска заплащане на обезщетение за вреди от нарушението. Процесуалният ред, по който засегнатият субект може да търси обезщетение и отговорност за причинените вреди поради неправомерно обработване на личните му данни е уреден в глава единадесета на АПК „Производство за обезщетения“. Съгласно чл. 204 АПК, озаглавен „Допустимост на иска” претенцията за обезщетение е допустимо да се реализира при няколко процесуални възможности: а/ след отмяна на административния акт по съответния ред - чл.204, ал.1; б/ да се предяви в производството по оспорване на административния акт - чл. 204, ал.2; в/ когато вредите са от нищожен или оттеглен акт, незаконосъобразността на акта се установява в производството по иска за обезщетение - чл.204, ал.3 и г/ незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение - чл. 204, ал.4. В настоящата хипотеза административното производство за установяване наличие на неправомерна обработка на лични данни е приключило с влязъл в сила административен акт и претенцията за обезщетение на вреди е предявена в отделно производство. Тази претенция подлежи на разглеждане също по реда на АПК от административен съд. Искът не е недопустим поради наличието на процесуална пречка по чл.39, ал.4 ЗЗЛД, тъй като е удостоверено, че няма висящо производство пред комисията за същото нарушение или нейно решение относно същото нарушение, което е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда; напротив, налице е решение на Комисията, потвърдено от съда. При наличието на това решение подлежи на преценка допустимостта на иска с оглед горепосочените хипотези на чл. 204 ал.1 - 4 АПК. Позоваването на чл.49 ЗЗД в исковата молба не променя характера на предявената претенция като такава за обезщетение от нарушаване на правилата на Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД при обработка на личните данни на ищцата. А при предвиден специален ред за установяване и обезщетяване на вредите от такива нарушения общият ред на чл. 45-49 ЗЗД е неприложим. Поради това разглеждането на спора за обезщетение е от компетентност на административния съд. Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд