Определение № 1134 от 11.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 1647/2024 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Хидроенерджи груп“ООД срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК определение №146/08.04.2024 г. по в.т.д.№39/2024г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на „БМК Холдинг“АД деловодни разноски в размер на 3341,25 лв. за първа инстанция, 2932,40 лв. за въззивното производство по т.д.№ 164/21г. по описа на ПАС и 4517,90 лв. за касационна инстанция. В частната жалба е наведено оплакване за незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваната му част по съображения, че съставът не е разгледал направеното от страната възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение в касационната инстанция, не е взел предвид ,че направените от насрещната страна възражения за прихващане, включително подадената пред ПАС по т.д.№164/21г. насрещна въззивна жалба, са били отхвърлени от всички инстанции като неоснователни, а направените от състава математически изчисления са неправилни и неточни. Прави се искане определението в обжалваната му част да бъде отменено и въпросът за разноските – пререшен. Ответникът по частната жалба – „БМК Холдинг“АД е депозирал отговор в срока по чл.276 ал.1 ГПК, в който е изразил становище за неоснователността й и е направил искане за потвърждаване на определението. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. От данните по делото се установява, че съдът е бил сезиран с предявени от „Хидроенерджи груп“ООД срещу „БМК Холдинг“АД обективно съединени осъдителни искове, от които главен – за неустойка по чл.92 ЗЗД в размер на 33 709,72 лв. и евентуален – за обезщетение по чл.82 ЗЗД в размер на 33 194,82 лв.; главен – по чл.79 ал.1 ЗЗД за заплащане на стойност на доставена електрическа енергия в размер на 18 767,39 лв., евентуален – по чл.59 ЗЗД за същата сума и акцесорен – по чл.86 ал.1 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за забава в размер на 406,66 лв. Производството по исковете по чл.79 ал.1 ЗЗД, чл.59 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД е приключило с влязло в сила решение на въззивната инстанция,с което са уважени главният иск по чл.79 ал.1 ЗЗД и акцесорният такъв по чл.86 ал.1 ЗЗД. Касационната жалба срещу тази част от решението е оставена без разглеждане на основание чл.280 ал.3 ГПК. Производството по главния иск за неустойка и по евентуалния – за обезщетение за вреди се е развило освен пред въззивна, и пред касационна инстанции, като с окончателно решение №50047/ 18.01.2024г. по т.д.№2341/21г. състав на ІІ т.о. на ВКС е отменил въззивното решение в частта по главния иск по чл.92 ал.1 ЗЗД и е отхвърлил същия,а делото е върнато на въззивната инстанция за произнасяне по иска по чл.82 ЗЗД. При повторното разглеждане във въззивното производство съставът на ПАС е отхвърлил и този иск. С определението си по чл.248 ГПК съставът на ПАС е приел по отношение на разноските за касационната инстанция,че е налице своевременно направено от „БМК Холдинг“АД искане за присъждането им в размер на 6 744,20 лв., която сума кореспондира със списъка на разноски; налице са доказателства за направени такива пред ВКС в общ размер 6704,20 лв., от които 6000 лв. платен адвокатски хонорар и 704,20 лв. държавна такса за разглеждане на жалбата; по отношение на сумите 18 767,39 лв. стойност на доставена ел. енергия за м. май 2018г. и 406,66 лв. обезщетение за забава касационната жалба е била оставена без разглеждане,а е уважена по отношение на материален интерес от 33 709,72 лв., за който с постановеното повторно въззивно решение е отхвърлен и евентуалният иск за вреди. Посочил е,че направените разноски за адвокатско възнаграждение и държавната такса за допускане на касационно обжалване касаят касационната жалба в цялост, като от тях в полза на „БМК Холдинг“АД следва да се присъдят такива по съразмерност в размер на 3 843,70 лв.; на заплащане подлежи и заплатената държавна такса от 674,20 лв., начислена върху интереса от 33 709,72 лв., който при повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция е уважен. Заключил е,че съобразно това в полза на ответника следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в общ размер 4 517,90 лв. По отношение разноските за първоинстанционното и първото въззивно производство съдът е констатирал,че и пред двете инстанции е направено надлежно искане за присъждане на разноски; постановеното въззивно решение по т.д. № 164/21 г. не е влязло в сила по отношение на присъдените с него разноски, тъй като е било обжалвано изцяло и частично отменено. Поради това е приел,че при новото разглеждане на делото съдебният състав дължи произнасяне и по въпроса за разноските за предишните инстанции, което не е сторено с постановеното от него въззивно решение; и за двете производства „БМК Холдинг“ АД има право на разноски съразмерно на отхвърления материален интерес от 33 709,72 лв., съпоставен с общия защитаван по делото интерес. Установил е,че в първоинстанционното производство дружеството е направило разноски в общ размер на 5950 лв., като исковете против страната са уважени за сумите 18 767,39 лв. и 406,66 лв., за които осъдителното въззивно решение по т.д.№164/21 г. на ПАС е влязло в сила; от направените в първоинстанционното производство разноски 4100 лв. са за адвокатско възнаграждение и 1850 лв. са заплатени депозити за експертизи; налице са съответните доказателства за извършването им. Направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът е намерил за неоснователно, като е отчел броя и вида на предявените против страната, претендираща разноски, обективно съединени главни и евентуални искове, действителната фактическа и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, множеството събрани доказателства. Заключил е,че съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции на страната се следват разноски за първоинстанционното производство в общ размер 3792,71 лв., но с молбата по чл.248 ГПК е поискано присъждане 3341,25 лв., което съдът е зачел,с оглед принципа на диспозитивното начало. За въззивното производство по т.д. № 164/21 г. на ПАС, съставът е констатирал,че ответникът е претендирал разноски в размер на 4600,35 лв. по представен списък на разноските, от които 4200 лв. за платено адвокатско възнаграждение и 400,35 лв. платена държавна такса по насрещната въззивна жалба, подадена от страната; налице са доказателства за реалното плащане на сумите, а възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е било направено от процесуалния представител на противната страна. При тези данни съдът е заключил,че съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции на страната за първото въззивно производство се следват разноски в размер на 2932,40 лв. Така постановеното определение на Пловдивски апелативен съд е частично неправилно. При изчислението на дължимите разноски, както за първоинстанционното, така и за въззивното производство, правилно съставът е взел предвид съотношението между общия материален интерес във всяко от инстанционните производства и размера на отхвърлените искове /който резултат именно ползва ответника при определянето на дължимите му разноски/, излагайки подробно механизма за своето изчисление, който настоящият съдебен състав напълно споделя,както като законосъобразен, така и като логически и математически точен. Подходът на въззивния съд при определянето на подлежащите на възстановяване на страната разноски напълно кореспондира с обстоятелствата по делото и относимата нормативна уредба, касаеща определянето на разноските, като дължими съответно спрямо първоначалния и обжалваемия материалния интерес. Правилно и обосновано съдът е взел предвид пълните размери на платената държавна такса за касационното производство и е определил по съразмерност само заплатеното адвокатско възнаграждение. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател,че при изчисляването на разноските въззивният съд не е съобразил факта, че направените от насрещната страна възражения за прихващане, включително подадената пред ПАС по т.д.№164/21г. насрещна въззивна жалба, са били отхвърлени от всички инстанции като неоснователни. Възраженията за прихващане /включително подадената насрещна въззивна жалба срещу частта от първоинстанционното решение, с която те са отхвърлени/ са били заявени като защитно средство срещу предявените срещу страната искове по чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД.Тези искове са били уважени, а съдът е взел предвид това като факт, който не ползва ответника при определяне съразмерността на понесените от него разноски. Основателно е оплакването,че въззивният съд не е съобразил направеното в касационното производство възражение на „Хидроенерджи груп“ООД за прекомерност на заплатеното от насрещната страна /касатор/ адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС.Такова възражение се съдържа в отговора на касационната жалба и доколкото въззивният съд е бил длъжен да се произнесе по разноските,направени в касационното производство, той е следвало да вземе предвид и възражението за прекомерност. По същество това възражение е основателно. Упълномощеният адвокат на дружеството „БМК Холдинг“АД е изготвил и подал от негово име касационната жалба с приложено към нея изложение, като е представлявал страната и в проведеното открито съдебно заседание. За тези процесуални действия между него и страната е уговорено и платено възнаграждение в размер на 6000 лв., което настоящият състав намира за прекомерно,с оглед фактическата и правна сложност на производството пред ВКС. Допуснатият до разглеждане от касационната инстанция материален интерес е 33 709,72 лв., спрямо който платеното адвокатско възнаграждение е близо 18%. Касационната жалба е допусната до разглеждане по правния въпрос за критериите за нищожност на клауза за неустойка,поради противоречие с добрите нрави; в откритото съдебно заседание не са провеждани съществени процесуални действия, като адвокатът е пледирал устно с препращане към доводите за нищожност, изложени в касационната жалба. При тези обстоятелства настоящият състав на ВКС намира,че фактическата и правна сложност на производството пред касационната инстанция не обуславят адвокатско възнаграждение в платения от страната размер,поради което на възстановяване подлежат разноски за такъв в намален размер, който съставът определя на 3000 лв. Съразмерно на уважената част от материалния интерес /като се съобрази частта от касационната жалба,която е била оставена без разглеждане/, подлежащите на присъждане разноски за адвокатско възнаграждение и за държавна такса за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество са 1931,42 лв. Към тази сума следва да се прибави и заплатената от касатора такса за разглеждане на спора по същество от 674,20 лв., която подлежи изцяло на възстановяване в патримониума му. По тези съображения определението на Пловдивски апелативен съд следва да бъде частично отменено за разликата от 2605,62 лв. до присъдените с него в полза на „БМК Холдинг“АД разноски за първоначалното разглеждане на делото от касационната инстанция в размер на 4517,90 лв. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение