Определение № 1448 от 05.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 324/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на община Благоевгред срещу решение № 543 от 13.10.2022 г. на ОС - Благоевград по в. гр. д. № 478/2022 г., с което е потвърдено решение № 906424 от 11.04.2022 г., постановено по гражданско дело № 2720 от 2020 г. на Районен съд Благоевград, с което спрямо [община] е признато за установено, че Д. Г. Г. /починал в хода на производството и заместен от правоприемниците К. Д. С. и Г. Д. Г./ е собственик на основание наследствено правоприемство и присъединено давностно владение на поземлен имот с идентификатор ...... по КККР на [населено място].

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпроси:

1. Как следва да се установи наличието на неформална приживна делба?

2. Налице ли е промяна в анимуса при приживна делба, когато наследодателят се е разпоредил с имуществото си, без да е извършено в предвидената от закона форма?

3. Може ли неформална приживна делба на имот, която е недействителна поради неспазване на форма, да установи началото на давностно владение върху конкретен имот?

От ответника по касационната жалба Г. Д. Г., чрез адв. И. Н., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В установения от закона срок не е постъпил писмен отговор от ответницата по касационната жалба К. Д. С..

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима- подадена е в срок, от ответниците по делото срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК като постановено по иск за собственост върху недвижим имот.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че Г. Д. Г. /баща на ищеца Д. Г./ по силата на съдебна спогодба от 13.04.1939г., по ч. гр. д. № 665 от 1937г. на Горноджумайския околийски съд в дял на Г. Д. Г. /баща на Д. Г./ е поставен имот от около 2 дка, който по плана на [населено място], одобрен със заповед № 4244 от 30.07.1955г., е бил записан с пл. № 2729, кв. 188, и за него са били отредени няколко парцела. Получените в дял две къщи са останали в парцел VII, а незастроеното дворно място е попаднало в съседния парцел VI. С нотариален акт № ....., дело № 207 от 1967г. на Районен съд - Благоевград, Г. Г. отстъпил на сина си Д. Г. правото на строеж върху празния парцел VI за построяването на масивна жилищна сграда. След построяването на жилищната сграда Г. Г. извършил приживна делба между синовете си, като за П. Г. отредил парцел VII, а за Д. Г. - парцел VI. Съдът е приел, че от показанията на свидетелите П. Г. и К. Г., се установява, че от 1939г. до 1967г. Г. Г. е осъществявал владение върху спорния имот, а след 1967г. владение върху имота е упражнявано от Д. Г. и никой не е оспорвал правата му.

Въз основа заключението на приетата съдебно – техническа експертиза, съдът е приел за установено, че е налице пълна идентичност между претендирания с исковата молба имот и имота, описан в спогодителния протокол от 13.04.1939г., върху който имот е отстъпено право на строеж с нотариален акт № ...., том II, дело № 207 от 1967г. на Pайонен съд Б..

Съдът е посочил, че [община] противопоставя възражение, че процесният имот е общинска собственост и се легитимира като собственик с представените А. и А., които нямат правопораждащо действие. Съдът е приел, че в тежест на ответника е да установи откога и на какво основание е придобил правото на собственост.

Съдът е приел, че от събраните писмени доказателства не се установява за имота да е провеждано отчуждително производство, като е отчел, че в писмения отговор на исковата молба ответникът сочи, че за имота отчуждителна процедура не е провеждана. Този извод се подкрепя и от констатациите на вещото лице, според което спорната площ не влиза в границите на проектирания обществен парцел III, отреден за построяване на жилищен комплекс. В тях е било включено мястото, в което се е намирала старата къща, т. е. имотът на П. Г., а не на брат му Д.. Съдът е посочил, че това се установява и от документацията на комисията по чл. 265, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.), от която е видно, че са отчуждени жилищната сграда, строена през 1929 г. и теренът около нея.

Направен е извод, че липсва годно правно основание, по силата на което [община] да се легитимира като собственик на спорния имот и е установено, че от 1939 г. до 1967 г., имотът е владян от П. Г., а от 1967 г., когато на Д. Г. е отстъпено правото на строеж, той е продължил да владее и е построил жилищната сграда. Владението е осъществявано до смъртта му. Никой не е оспорвал правото му на собственост върху имота, придобито от него по наследство и давностно владение, присъединено към това на наследодателя му Г. Г. и реализирано в периода 1939 – 2020г. Прието е, че Д. Г. е придобил процесния имот далеч преди съставянето на А. през 1986 г.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение, не са налице поддържаните от касатора основания на чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.

В т.1 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с приетото в решение № 958/15.12.2009 г. по гр.д.№ 2246/2008 г. на ВКС, І гр.о.

Съгласно приетото в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде поставен правен въпрос. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора.К. съд има правомощие да квалифицира и конкретизира, но не и да извежда правния въпрос от доводите в касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В случая са изложени подробни съображения за неправилност на въззивното решение, без да е формулиран конкретен правен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с цитираната по- горе практика на ВКС. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение според задължителните указания, дадени в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, без да се дължи преценка относно наличието на специалната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

Не е налице и основанието за допускане до касационен контрол на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Формулираните от касатора три въпроса, касаещи извършването на неформална делба, са неотносими към решаващите изводи на съда, доколкото съдът е приел, че неформалната делба е извършена през 1967г. и от този момент Д. Г. е установил самостоятелно владение върху имота, като към датата на съставянето на А. през 1986г. е изтекъл предвидения в чл. 79 ЗС десетгодишен срок и е придобил собствеността на основание давностно владение. Т.е. при извод за осъществявано владение за периода, предвиден в чл. 79, ал.1 ЗС и без да се отчита присъединяване на владението, то отговорите на въпросите относно извършването и последиците от неформалната делба не са от обуславящо значение за крайния изход от спора.

Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му. Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС и ГПК в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

С оглед изхода на спора в полза на Г. Г. следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 1 200 лв.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение