Определение № 184 от 16.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4038/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 23.09.2020г.по гр.д.№493/20г. на ОС Пазарджик, с което е уважен иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Жалбоподателят, Л. В. Б., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване. Ответникът Ц. Г. П. не взема становище по жалбата. Ответникът „Тивела строй“ЕООД не взема становище по жалбата. няма отговор Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение съдът като е потвърдил първоинстанционното решение, е обявил за недействителен по отношение на Ц. Г. договор от 13.11.2017 г. за покупко-продажба на МПС- Грейт У. (Greit Walt), модел С. 5, извършена с нотариално заверен договор от 13.11.2017 г., между "ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД - като продавач и Л. Б.., като купувач, като увреждащ интереса на ищцата. Установено е, че ищцата Ц. Г. / понастоящем М./ на 01.08.2017 г. е сключила договор с ответното дружество, по силата на който последното е поело задължение да извърши основен ремонт на новозакупеното от нея жилище в [населено място], като е уговорен срок на изпълнение на договора - 40 дни, а същият влязъл в сила от датата на изплащане на договорения аванс в размер на 5000 лв на на 02.08.2017 г., поради което срокът на договора изтекъл на 11.09.2017 г. Констатирано е, че на 06.11.2017 г. ищцата предявила иск в РС – Пазарджик с правно основание чл. 55 и чл.88 от ЗЗД за сумата от 3375 лв. и 2045 лв., въз основа на който било образувано гр.д. № 4573/2017 г. по описа на съда, като към онзи момент ответното дружество било собственост на Л. Б.. Установено е, че за обезпечаване на иска ищцата поискала да бъде допуснато обезпечение и с определение № 2705 от 09.11.2017 г. районният съд допуснал обезпечение на предявените искове чрез запор върху единствения актив на дружествота - МПС Грейт У. (Greit Walt), С молба от 10.11.2017 г. до ЧСИ ищцата приложила обезпечителната заповед и поискала налагането на запор върху автомобила в КАТ, на 13.11.2017 г. (ден понеделник от календара), ЧСИ изпратил запорно съобщение до КАТ, което постъпило след отразяване в системата на КАТ на прехвърлянето на процесният автомобил от „ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД на физическото лице Л. Б., поради което запорът не бил изпълнен. Констатирано е от изпратеното до ЧСИ писмо от ОД на МВР – Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, че запорното съобщение е достигнало до служител на 15.11.2017 г. в 16:30 ч., а на същата дата, но в 12:59 ч. е регистрирана продажбата на същия автомобил от „ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД на Л. Б., който като управител и едноличен собственик на капитала на дружеството прехвърлил на себе си като физическо лице собствеността върху описания автомобил. Установено е, че с решение № 326/20.03.2018 г., постановено по гр.д. № 4573/2017 г., Пазарджишкият районен съд е осъдил „ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД да заплати на Ц. Г. 3375 лв., представляваща недължимо платен аванс по договор и 2045 лв., представляващи обезщетение за причинени вреди от некачествено изпълнение по договор за изработка от 01.08.2017 г. Решението не е обжалвано и е влязло в сила. При така установените обстоятелства по делото съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че към момента на сделката от 13.11.2017 г. ответниците – Л. Б. и представителя на дружеството, не са знаели, че ищцата е кредитор на дружеството, тъй като все още не е имало постановено решение и страните по увреждащата сделка не знаели за това исково производство. Изложени са съображения за това, че искът за връщане на предплатената сума и за обезщетение за причинени вреди от некачествен ремонт ищцата е предявила на 06.11.2017г., т.е. към 13.11.2017 г. исковото производство вече е било висящо, като при това на 09.11.2017 г. вече е имало издадена обезпечителна заповед в полза на ищцата чрез налагане на запор на лекия автомобил, а на 13.11.2017 г. запорът е входиран в системата на МВР, Сектор „Пътна полиция“. Прието е, че към този момент не е имало и влязло в сила съдебно решение, с което вземането на ищцата да е било отречено, поради което следва да се приеме, че ищцата е кредитор на първия ответник към момента на предявяването на иска, а наличието на задължение е било потвърдено с решение № 326/20.03.2018 г., постановено по гр.д. № 4573/2017 г. по описа на Пазарджишкия районен съд. Прието е за неоснователно е възражението, че ответниците не са знаели, че със сделката увреждат интереса на кредитора. Съгласно чл.135, ал.1, пр.2 от ЗЗД когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането, а в конкретния случай продавач по договора е юридическо лице, чийто управител и едноличен собственик на капитала и купувач Л. Б. и тъй като юридическото лице изразява правновалидна воля чрез своя управител, следва да се приеме, че последният е договарял сам със себе си в качеството си на продавач и на купувач, поради съдът е счел, че е налице знание за увреждането. Прието е за неоснователно и възражението, че договорът от 14.04.2915 г., с който „ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД е закупило автомобила е нищожен поради липса на форма, следователно същият не е станал собственост на дружеството и съответно не би могъл да служи за удовлетворяване на вземания на кредитор. Съдът е изложил съображения за това, че възражението е въведено с отговора на исковата молба на Л. Б. и на основание чл.154, ал.1 ГПК в негова тежест е било да докаже този факт, тъй като извлича от него изгодни за себе си правни последици. Съдът е приел, че собствеността на дружедтвото по отношение на автомобила, предмет на атакуваната сделка, е установяна тъй като съгласно писмо, изпратено от ОД на МВР – Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“ до ЧСИ, на 15.11.2019 г. е регистрирана промяна на собствеността върху процесния автомобил от „ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД на Л. Б., а до тази дата като собственик на автомобила в масивите на МВР е фигурирало дружеството. Съдът е приел за неоснователно и направеното във въззивната жалба оплакване срещу допълнителното решение, с което районният съд е отказал да допълни диспозитива на първоначалното решение с произнасяне по възражението за нищожност на договора от 14.04.2015 г., тъй като не е предявен инцидентен установителен иск и съдът не дължи изрично произнасяне в диспозитива на решението си. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си предсавител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за допуснатото от съда процесуално нарушение поради необсъждане на довод на страната за нищожността на покупко-продажбата на процесния автомобил от дружеството ответник, и за процесуалното значение на заверката на документ по чл.183 ГПК. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и, че решението е очевидна неправилно Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по така поставените от жалбоподателя въпри и на сочените основания. В случая съдът, прилагайки установената практика, е обсъдил възражението за нищожност на сделката, по силата на която дружеството ответник е станало собственик на автомобил, предмет на атакувания по реда на чл.135 ЗЗД договор в настоящето производство. В случая решението не е постановено в противоречие с практиката по приложението на чл. 236, ал.2 ГПК, тъй като въведеният в посочения смисъл довод от жалбоподателя е бил обсъден от съда. Що се касае до въпроса за процесуалното значение на заверката на документ по чл.183 ГПК, то същият не съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е обусловил решаващият извод на съда за основателност на предявения иск по чл.135 ЗЗД. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване, а в случая няма произнасяне на съда за значение на заверката на документ по чл.183 ГПК, който да е обусловил решаващине изводи на съда за основателност на иска по чл.135 ЗЗД. Решението не е и очевидно неправилно. В случая не е налице порок на обжалвания акт, който да е очевиден, поради това, че се установява в съдържанието на мотивите в самия обжалван акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая не е налице нито такова съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нито на материалния закон, което да обуславя допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът