Определение № 487 от 11.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 447/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. П. Т. от гр. Н., подадена от пълномощника му адв. Н. Т., срещу определението на Бургаския окръжен съд, VІ гр. възз. с-в, № 1027 от 07.07.2010г. по ч.гр.д. № 1079/2010г., с което е потвърдено определението на Несебърския районен съд № 433 от 14.05.2010г. по гр.д. № 478/2010г., с което е прекратено производството по делото. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, подлежат на касационно обжалване при наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за всеки отделен случай. Въпреки дадените на частния жалбоподател указания с разпореждане от 16.07.2010г. да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, с представената молба-уточнение не е посочен процесуалноправен или материалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Както в частната жалба, така и в молбата-уточнение са изложени съображения за неправилност на решението. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – ТР № 1/2009г., т. 1. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение