Определение № 270 от 23.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 518/2023 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба на П. М. Х., чрез адвокат С. А.- Н. от АК- Варна срещу определение № 50818/10.11.2022 г. по гр. д. № 1667/2022 г. на Върховния касационен съд, ІII г. о., с което се оставя без разглеждане като процесуално недопустима, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, подадената касационна жалба от П. М. Х. против решение №1724/18.11.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 2179/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд. Частната жалба съдържа доводи за неправилност на определението, тъй като общата цена на исковете, била посочена от ищците в исковата молба в размер на 26705 лв., по Ѕ за всеки ищец, и въз основа на същата съдът събрал и изчислил държавната такса по делото. Според жалбоподателя, цената на иска на всеки един от ищците е 13352,50 лв. и на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване. В писмен отговор, ответниците по жалбата К. Д. П. и П. Г. П., изразяват становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу определение на състав на ВКС, което подлежи на обжалване с частна жалба, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Гр. д. № 1667/2022 г. на ВКС е образувано по касационна жалба срещу №1724/18.11.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 2179/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд. С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за осъждане на ответника П. М. Х. да заплати разделно на всеки от ищците К. П. и П. П. по една втора част от 9765 лв., изтеглена от ответника на 07.09.2018 г.; сумата от 1800 лв., изтеглена на 22.10.2018 г. и на 23.10.2018 г.; и разликата над сумата от 300 евро до 931,45 евро, представляваща част от изтеглена на 25.10.2018 г. сума, вместо това е постановено друго решение, с което ответникът е осъден да заплати на ищците тези суми. Първоинстанционното решение е потвърдено в частите, с които ответникът е осъден да заплати на К. Д. П. 639,27 евро, представляваща 1/2 част от сумата 1258,55 евро, изтеглена на 25.10.2018 г.; сумата 513,50 евро, представляваща 1/2 идеална част от сумата от 1027 евро, изтеглена на 26.10.2018 г.; и сумата от 2000 евро, представляваща 1/2 част от сумата 4000 евро, изтеглена на 19.11.2018 г., както и да заплати на П. Г. П. същите 1/2 части от изтеглените на горепосочените дати суми. За да приеме, че касационната жалба е процесуално недопустима, съдът е приел в обжалваното определение, че обжалваното решение е постановено по предявени от всеки един от двамата ищци К. Д. П. и П. Г. П. обективно съединени искове с цена на всеки от исковете под пет хиляди лева- исковете срещу П. М. Х. са за заплащане на всеки от ищците поотделно: по една втора част от изтеглената на 07.09.2018 г. сума от 9795 лв., т.е. цената на иска на всеки един от ищците е 4897,50 лв.; по една втора част от изтеглената на 22.10.2018 г. и на 23.10.2018 г. сума от 1800 лв., т.е. цената на иска на всеки един от ищците е 900 лв.; изтеглената на 25.10.2018 г. сума от 2210 евро /цената на иска на всеки един от ищците е 1105 евро/; изтеглена на 26.10.2018 г. сума от 1027 евро /цената на иска на всеки един от ищците е 513,50 евро/ и изтеглената на 19.11.2018 г. сума от 4 000 евро /цената на иска на всеки един от ищците е 2 000 евро/. Посочено е, че се касае за парични притезания, при които цената на иска се определя от търсената сума според чл.69, ал.1, т.1 от ГПК Настоящият състав достига до същите изводи. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. С обжалваното определение предходният състав на Върховния касационен съд е приложил правилно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. С въззивно решение Окръжен съд- Варна се е произнесъл по осъдителни искове, всеки от които с размер на цената под 5000 лв. Размерът на цената на иска за парични притезания се определя от търсената сума /чл.69 ал.1 т.1 ГПК/. Без значение е обстоятелството, че общата цена на исковете предявени от всеки един от ищците надхвърля сумата 5000 лв. Релевантен е размерът на отделните искове, защото при отделното им предявяване, касационно обжалване не би било възможно по никое от решенията. Обстоятелството, че исковете са предявени общо с една молба, не би могло да обуслови различно разрешение. И в този случай размерът на цената на всеки от тях е под 5000 лв. Въззивните решения по граждански дела, с които се разглеждат искове с цена под 5000 лв., са окончателни и не подлежат на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното пред настоящия състав на ВКС определение следва да бъде потвърдено. Разноски в полза на ответниците по жалбата в настоящото производство не се присъждат, тъй като въпреки направеното искане за присъждане на разноски в отговора на частната жалба, по делото липсва доказателства за сторени такива. Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение