Определение № 713 от 15.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 145/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на О.-П. против въззивно решение № 522/12.11.2010 г. по в.гр.д. № 710/2010 г. на Пазарджишки ОС в частта, с която по същество касаторът е осъден да заплати на ЕТ Н.-Д.Ч. – [населено място] на основание чл.92 ЗЗД сумата 19 250.60 лв. неустойка по чл.23 на договора от 28.07.2009 г., както и 1 200 лв. разноски. Ответникът по касационната жалба ЕТ е подал отговор, че не е налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, като претендира за разноски. В приложение, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се твърди, че въпросът: Допустимо ли е да се претендира неустойка на основание едностранното прекратяване на едни вече прекратен, поради изтичане на срока и изпълнение договор?, бил от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Отговорът на така формулирания, макар и непрецизно, въпрос е еднозначен и затова не попада в единствено релевираното от касатора основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, съобразно приетото в т.4 на ТР 1/2009 ОСГТК. В случая въпросът е по-скоро фактически, а не правен, защото решението се основава на тълкуване съдържанието на разпоредбата на чл.23 от договора, а това е фактически въпрос. Отделно от това, следва да се има предвид, че не винаги претенцията за неустойка е акцесорен иск, както твърди касаторът. Ищецът е прекратил договора, поради неизпълнение от другата страна, и един месец след това е предявил иска за неустойка, чийто размер е редуциран от съда поради частично изпълнение. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК. Водим от горното, ВКС-І т.о.