Определение № 2968 от 13.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1828/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. С. З. срещу определение № 107/15.01.2024 г. по в. гр. дело № 2827/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 10625/12.09.2023 г. по гр. д. № 504/2022 г. на Софийски градски съд, с което оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба с вх. № 71660/01.08.2023г за освобождаване от държавна такса по подадената от него въззивна жалба срещу постановеното по делото решение, в размер на 40 лв., на основание чл. 83, ал.2 ГПК. Жалбоподателят З. поддържа, че обжалваният акт е неправилен, тъй като от представените по делото доказателства се установява затрудненото му материално състояние и невъзможността му да плати дължимата държавна такса. Моли атакуваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде уважено искането му по чл. 83, ал.2 ГПК. В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се позовава на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като формулира следния въпрос: „Допустимо ли е съдът да откаже освобождаване от внасяне на такси, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи, които са могли да бъдат реализирани в предходни периоди и без да се съберат доказателства, с които да се установят доходите при липса на представена декларация?“, за който поддържа, че е разрешен в противоречие с определение № 573 от 12.03.2011 г. на ВКС. Частната касационна жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване преграждащ съдебен акт, поради което тя е допустима. За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел, че с молба с вх. № 71660/1.08.2023г Б. С. З. е направил пред първоинстанционния съд искане на основание чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 40 лв. за подадената от него въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. С разпореждане № 16985/ 0 4.08.2023 г. по гр. д. № 504/2022 г. на Софийски градски съд му е указано в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за доходите си и тези на семейството си, за трудовата си заетост и за други обстоятелства, имащи значение за освобождаването му от заплащане на държавна такса. Жалбоподателят е уведомен на 14.08.2023 г. за указанията, като в законоустановения срок същите не са били изпълнени по никакъв начин, в резултат на което с определение № 10625/12.09.2023г., постановено по гр .д. № 504/2022 г. на Софийски градски съд, подадената молба по чл. 83, ал. 2 ГПК е оставена без уважение. Апелативният съд е възприел за правилен изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателят не е представил доказателства досежно обстоятелствата от значение за искането му с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК, въпреки дадените му указания от съда в определения срок, което прави невъзможна преценката дали същият разполага с възможност да заплати дължимата държавна такса в размер на 40 лв., при което е оставил без уважение частната въззивна жалба като неоснователна. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поставеният от жалбоподателя въпрос не осъществява общото основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е без значение за крайния изход на производството по чл. 83, ал. 2 ГПК. Въззивният съд е мотивирал отказа си да освободи З. от задължението за заплащане на държавна такса по въззивната жалба не с евентуални предположения за налични, възможни и/или достатъчни доходи, а с направен извод, че въпреки дадените му указания, молителят не е представил доказателства за обстоятелствата по смисъла на чл. 83, ал. 2 ГПК, въз основа на които се извършва преценката разполага ли молителят със средства за заплащане на съответната държавна такса. Той е приел, че за освобождаването от държавна такса законът е въвел критерии, които касаят материалното, здравословно и семейно състояние на молителя, като дали последният отговаря на тези критерии съдът преценява въз основа на декларация и доказателства, които следва да бъдат предоставени по делото. При непредставянето им съдът не може да извърши своята преценка по чл. 83, ал. 2 ГПК. Процедирайки по този начин, апелативният съд е съобразил изцяло константната съдебна практика, вкл. цитираното от касатора определение № 573 от 12.07.2011 г. по ч. т. д. № 230/2011 г. на ВКС, II т. о.. Според последната, с чл. 83, ал. 2 ГПК законодателят е регламентирал възможност физическите лица да бъдат освободени от внасяне на такси и разноски по делата, когато е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други обстоятелства, касаещи липсата на достатъчно средства. Въз основа на представените от страната доказателства, съдът следва да прецени дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните на представена декларация за имуществено състояние. Недопустимо е съдът да откаже освобождаване от внасяне на такси и разноски, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи, които молителят е реализирал в предходни периоди. Извод като последният, както беше посочено по-горе, не е извеждан от въззивния съд в атакуваното определение. Поради това, освен че не е налице общото основание за допускане на искания касационен контрол, дори поставеният въпрос да притежаваше характеристиките на правен въпрос, то спрямо него не би било осъществено r наведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно гореизложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение