Определение № 1563 от 02.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2437/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. Е., непълнолетен към настоящия момент, действуващ лично и със съгласието на баща си и законен представител И. Е. А. против решение №359/21.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 2826/2022 г. от VІІ-ми състав на САС. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ е частично основателен. Съдът е приел, че спорните въпроси по делото пред въззивната инстанция са за справедливостта на обезщетението за болки и страдания, за съпричиняването по чл. 51, ал. 2 ЗЗД – дали е налице и ако да, в какъв процент, както и относно началния момент на начисляване на мораторната лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди. Прието е, че ищецът е получил вследствие на процесното ПТП при което е пострадал, следните увреждания - счупване на глезена на голяма и малка пищялна кост по индиректен механизъм-чрез огъване, в момента на падането от превозното средство тротинетка, като в момента на съприкосновението левия крак е послужил като опора, но поради падането костите са се огънали и в резултат на това е настъпило счупването. Във връзка с претърпените неимуществени вреди са събрани гласни доказателства. Посочено е, че физическите болки са били най-интензивни непосредствено след причиняване на увреждането. В резултат от проведеното по спешност лечение в рамките на месеца е последвало възстановяване от физическите наранявания и пълно в рамките на 4-5 медеца. Към момента е посочено, че не са налице данни за продължаващи болки в областта на счупването или каквито и да било други физиологични последствия от нараняването. Това е възприето от заключението на приетата в първата инстанция съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните. Следователно, заместващата /компенсаторна/ облага по чл. 52 ЗЗД е прието, че не следва да е в размер по-голям от 20 000 /двадесет хиляди/ лева след преценка на всички правнозначими факти и обстоятелства по делото. Прието е, че е налице съпричиняване във вредоносния резултат и то в няколко аспекта, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди, а именно – пострадалия се е возел на електрическа тротинетка, управлявана от друго дете към момента на настъпване на ПТП. Съдът е посочил, че в чл. 80а, ал. 2 ЗДвП са формулирани определени забрани към водачите на електрически тротинетки, като вид пътно превозно средство, сред които е и забраната да се превозват други лица. Наличието на още един човек, освен водача, върху тротинетката е способствало за по-бавната й маневреност и забавяне в реакциите и тяхното осъществяване при възникване на опасност върху платното за движение. Преценено от основното заключение на експерта в първата инстанция и допълнителните му мнения, вкл. и устни такива, изразени в откритите съдебни заседания във Видинския окръжен съд, съдът е приел, че по-голям принос за настъпване на произшествието има електрическата тротинетка и нейния водач, при което е решил да определи по-висок процент на съпричинителна квота, а именно – 75%. По този начин, обезщетението, което се следва на пострадалото дете възлиза на 5000 /пет хиляди/ лева или с 5 500 /пет хиляди и петстотин/ лева по-малко от присъденото от ОС-Видин. Децата са нямали възможност да предотвратят ПТП посредством спасителна маневра, но са имали възможност да спрат преди точката на ПТП при аварийно спиране преди навлизане в зоната на видимост, както и че по делото няма данни децата да са носели каски при движение с тротинетката. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи правен въпрос, при наличие на съпричиняване по отношение на настъпването на произшествието от страна на двамата водачи на превозно средство, следва ли да се намалява обезщетението на основание чл.51, ал.2 ЗЗД по отношение на лице, което не е водач на едно от двете превозни средства. Въпросът е относим към спора и мотивите на съда, тъй като е прието съпричиняване и въз основа на обстоятелството, че пострадалото дете се е намирало в превозно средство, като вина за настъпването на ПТП носи и детето, управлявало същото. На това основание, освен останалите, съдът е намалил обезщетението, поради което касационното обжалване следва да се допусне, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по посочения по-горе правен въпрос. Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса. Водим от горното, състав на ВКС