Определение № 60481 от 11.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1301/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Производството по делото е образувано по подадена от Д. П. П., чрез адв. М. А., касационна жалба вх. № 260034/10.08.2020 г. срещу срещу въззивно решение № V-102 от 30.06.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 1585 / 2019 г. на Окръжен съд – Бургас само в частите му, с които е потвърдено решение № 1801 от 12.07.2019 г. по гр.д. № 1557/2019 г. на Районен съд – Бургас по исковете: 1) по чл.143 СК - за заплащане на издръжка за малолетното дете С. Б. С. в размер на сумата 160 лв. и отхвърляне на претенцията за разликата до 200 лв.; 2) и по чл.127а СК – за даване на разрешение, заместващо съгласието на майката, за пътуване на детето в чужбина. С втора касационна жалба вх. № 265745/25.11.2020 г. Д. П. обжалва постановеното по реда на чл.251 ГПК решение № 260231 от 13.10.2020г. по същото дело за тълкуване на основното решение в частта за определения режим на лични контакти на детето с бащата Б. Е. С. през летния период. Въззивното решение в останалите си части – относно предоставянето на родителските права на майката, определяне местоживеене на детето при нея и режима на лични контакти с бащата е влязло в сила като необжалвано. В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към първата касационна жалба Д. П. се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, пр.3-то ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа по въпросите: 1) длъжен ли е съдът да охрани най-добрия интерес на детето, като съобрази необходимостта от пътуване на детето в чужбина на фона на пандемичната обстановка (от „Ковид-19“), включително и в Англия, за където се иска заместващо съгласие за пътуване на детето в чужбина; 2) следва ли съдът в мотивите си да обсъди дали е в интерес на детето да пътува в чужбина, когато към момента е обявена световна епидемия от „Ковид-19“; 3) следва ли съдът да съобрази с данните от СЗО относно нивото на заболеваемостта и смъртността от „Ковид-19“ в Англия, както и препоръките на МВнР да не се пътува до тази дестинация; 4) следва ли съдът да съобрази необходимостта от пътуване на детето в чужбина, като обсъди подробно възрастта, емоционалното състояние и специфичните потребности на детето; 5) когато е сезиран с иск по чл. 127а СК, следва ли съдът служебно да събере доказателства за това къде и при какви условия ще пребивава детето в чужбина, вкл. да изиска доклад от социалните служби на държавата, в която ще пътува; 6) следва ли съдът да съобрази събраните по делото доказателства за често боледуване на детето при определяне на размера на издръжката и възможността бащата да заплаща такава в по-висок размер. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се сочи във връзка със спора по чл.127а СК и по посочените по-горе въпроси, касаещи пандемичната обстановка в света към настоящия момент. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК за втората касационна жалба е инкорпорирано в текста на жалбата. Сочи се, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е налице по въпросите: 1) представлява ли нова преценка на доказателствата времетраенето на платения годишен отпуск през лятото на родителя, упражняващ родителските права, респ. условията, при които ще се изпълнява режима на лични контакти на другия родител с детето през този период; 2) допустимо ли е по пътя на тълкуване на съдебно решение да се определи друг начин на изпълнение на решението за режима на лични контакти; 3) допустимо ли е по пътя на тълкуване на съдебно решение да се постанови режим на лични отношения, който противоречи на определения в тълкуваното решение; 4) може ли решението за тълкуване да почива само на твърденията на страните; 5) длъжен ли е съдът да охрани най-добрия интерес на детето, като събере всички необходими доказателства относно трудовата заетост на родителите и времето на ползване на платения им годишен отпуск, когато е сезиран с иск по чл. 127 СК; 6) следва ли да бъде предоставена възможност на родителя, който упражнява родителските права, да прекарва време с детето през лятото, или това важи само за другия родител; 7) следва ли съдът да обсъди дали е в интерес на детето да бъде с родителя, който не упражнява родителските права, един месец през лятото, когато това време съвпада с платения годишен отпуск на другия родител. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК – очевидна неправилност на решението по чл.251 ГПК. Ответника по жалбите – Б. Е. С., чрез адв.М. Д., в писмени отговори изразява становище за недопустимост на жалбите, а евентуално - за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационна жалба вх. № 260034/10.08.2020 г. е подадена в срока по чл. 283 ГПК и от процесуално легитимирано лице, но е процесуално недопустима за разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, постановени по искове за издръжка и в производства по чл. 127а СК. В случая предмет на касационна жалба вх. № 260034/10.08.2020 г. е въззивното решение само в частите му по предявените искове по чл.143 СК - за издръжка; и по чл. 127а СК - за разрешение за пътуване на дете в чужбина. В останалите си части основното въззивно решение не е обжалвано и е влязло в сила. Въззивните решения, постановени по искове за издръжка и в производства по чл.127а СК, попадат сред изрично посочените в чл. 280, ал.3, т. 2 ГПК съдебни актове, които не подлежат на касационно обжалване. Поради това и с оглед предмета на подадената касационна жалба, същата е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Втората касационна жалба вх. № 265745/25.11.2020 г. е допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение, постановено в производство по чл.251 ГПК за тълкуване на въззивното решение в частта за определения режим на лични отношения между детето и бащата през летния период. С въззивното решение режимът в тази част е определен така - „eдин месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, от 10 ч. на първия до 18 ч. на последния ден, с преспиване на детето в дома на бащата“. Тълкуването е допуснато по молба на бащата Б. С., като с обжалваното решение е прието, че възниква известна неяснота относно календарния период и изпълнението на режима, ако майката е в платен годишен отпуск през цялото лято. С решението по чл.251 ГПК е постановено, че в тази част диспозитива на основното решение следва да се разбира, че майката е длъжна да осигури режим на лични отношения между бащата и малолетната му дъщеря за един месец по време на астрономическото лято, дори ако нейният платен годишен отпуск обхваща цялото лято. Поставените от жалбоподателката въпроси в изложението й, инкорпорирано в текста на втората касационна жалба, не обуславят допускането на касационния контрол на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Първите четири обобщени въпроси касаят правомощията на съда в производството за тълкуване на постановеното от него решение. В практиката си (напр. - решение № 150/24.04.2015 г. по гр. д. № 1298/2014 г., III г. о., решение № 23/26.01.2018 г. по т. д. № 2815/2017 г., ІІ т.о. и др.) ВКС безпротиворечиво е приемал, че на тълкуване подлежи само диспозитива на съдебното решение, когато той е неясен, респ. неясна е точната воля на съда и това препятства изпълнението на решението. В производството по тълкуване не се обсъждат отново доказателствата по делото, които са събрани преди постановяване на решението, чието тълкуване се иска и не могат да се правят нови правни изводи по съществото на спора. Преценката за необходимостта от тълкуване се формира при сравнение на мотивите на решението и неговия диспозитив. Въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения, като след проверка на диспозитива на влязлото в сила решение в тази му част е счел, че в него има неяснота по въпроса за изпълнението на определения режим на лични отношения на бащата с малолетната му дъщеря през летния период, с оглед на което е допуснал тълкуването в посочения по-горе смисъл. С решението по чл.251 ГПК нито са обсъждани отново по същество събраните до този момент доказателства, нито е „недопустимо“ променен определения с основното решение режим на лични контакти между бащата и детето през летния период. Предвид това, твърдяното противоречие с установената практика на ВКС не се установява. Останалите три въпроса касаят спора по същество между страните за определения режим на ответника Б. С. с детето и поради това са изцяло неотносими към предмета на втората касационна жалба, подадена срещу решението за тълкуване. По такива необуславящи въпроси касационно обжалване на решението по чл.251 ГПК не може да бъде допуснато. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК – очевидна неправилност на обжалваното решение, постановено в производство по чл.251 ГПК, също не се установява. Във фазата по селектиране на жалбите Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая, жалбоподателката не сочи никакви допълнителни аргументи за наличието на такъв тежък порок на атакуваното решение, който да може да се установи пряко от съдържанието му, а по формулираните правни въпроси обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен, след като същите в едната си част не обуславят селекцията, а в другата си част са изцяло неотносими за производството по чл.288 ГПК. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение